Злостен слух за глухотата на слепите медии

Тичате задъхани на всяка пресконференция на някой болен от хепатит в мозъка политик, на всяка „фотосесия” – на разкрачен без гащи силикон или „проведена” от слабоумни депутати в крякалото, наречено парламент.

Тичате след всеки министър, дори и в тоалетната, за да „разгадаете” бъдещето на нацията в златисто-жълтия плясък на урината му в жертвената урна на писоара.

Избивате се да запаметите и най-безпаметните оргазми на българската морално-синтетична измет (като „хомо-хетеро-диалога” между Волен Сидеров и Яне Янев в кулоарите на „парламента”), за да ни го поднесете за вечеря, в новините.

Но Иво Инджев за вас не съществува.
Защото пише.

А вие мразите да четете.
И, по дефиниция, ви е забранено да мислите.

Но отговаряте на писма, с печата на премиера.
Рапортът е даден, и приет.

„…P.S. … писмото ти го пиша бавно, защото знам, че не можеш да четеш бързо”.

Иво Инджев
www.ivo.bg