Иван Славков: Аз съм човек на честта! Всеки общински съветник трябва да мине през затвора! – 2
– По време на една импровизирана пресконференция в съда заявихте, че никога не бихте правили това, което правят всички в Общинския съвет. Че няма да влизате с уговорки, безпринципни, безидейни…Какво имахте предвид?
– За това съм категоричен.
– Но какво се случваше в този Общински съвет?
– Случваха се страшно много работи.
– Имахте два мандата…
– От втория изкарах около година в залата. Не виждам какво пречеше на съда да ми разреши, ако е необходимо и с белезници, да ходя да гласувам, след като съм бил избран от варненци. Първо бях изваден от общинския съвет, а после бях възстановен. Колкото до гласуванията в общинския съвет – наистина съм ставал свидетел на неща, които не са били приятни, които определено не са ми харесвали, но, за да се случи едно по-голямо добро, се съгласяваш на едно малко зло.
– Конкретен пример?
– Знам, че ще прозвучи като бягане от конкретен отговор, но 3 години в затвора са страшно много. Избледняват спомени, избледняват картини, забравям физиономии и имена на хора.
– Случвало ли се е общински съветник да иска помощ от свои колеги да гласуват нещо в негова полза?
– Да, случвало се е.
– И каква е била разменната монета? Услуга за услуга, пари..?
– Всеки си има свой интерес, който иска да прокара. Но за пред хората, заради благоприличието, уж защитаваш политическите цели и каузи, а всъщност прокарваш някакви свои лични цели. Имаше и такива случаи.
– Всички ли в общинския съвет го използват за лични цели?
– Не. По-скоро останалите са гласуващи. Бях казал, че всеки един общински съветник поне за един месец трябва да мине през затвора или ареста. Все още мисля, че е за добро.
– Какво ще научат там? Освен, че ще имат време за четене.
– Най-важното е, че ще останат със себе си и ще мислят за себе си. Убеден съм че тези 51 човека, които са били избирани и предстои да бъдат избирани, много рядко са оставали със себе си и собствените си мисли. А това е много важно. Вечерта човек преди да заспи е хубаво поне половин час да отдели да помисли за това какво е направил през деня. Дали е предприел правилни стъпки, дали е направил нещо добро за хората, дали е било правилно това, което е направил. Ако го е направил по правилния начин – да сънува приятни сънища. Много пъти ми се е случвало, вследствие на някакво негодувание, на някакво напрежение, да легна да спя и да не мога да заспя с часове. Измъчва те, яде те отвътре, ядосваш се за това нещо – от собственото ти поведение, от поведението на другите. И в един момент заспиваш не защото се успокояваш, а от умора. Защото разбираш, че не можеш да се пребориш с това нещо.
– Какви са прогнозите Ви за вота в неделя?
– Смятам, че ще има висока избирателна активност.
– На какво ще се дължи това?
– Аз съм човек, който разбира от кампании, знае как се правят кампании и в момента това, че не съм навън да си водя кампанията, ми тежи страшно много. Убеден съм, че смисълът на това да не бъда пуснат преди изборите е, за да не мога да си направя адекватна кампания. Знам какъв е ефектът, когато се срещам с хората и говоря с тях лично. В личен контакт съм виждал как в очите на човека започва да прескача искра. И после убеждава и други хора, че аз съм човекът, който заслужава доверието му. В тази кампания смятам, че се забравя една много важна дума, думата "доверие". Всеки говори за това, което може да направи. В политиката трябва да можеш да накараш хората да ти повярват.
– В този общински съвет, чийто мандат изтече сега, имаше много политически сили – 13 различни политически формации. Това полезно ли?
– Ако зависеше от мен, бих направил двупартиен модел в България.
– Какво ще ни донесе той?
– Повече яснота в управлението. Разбира се, всеки един двуполюсен модел може да има нюанси. Виждаме как Англия премина към трипартиен модел.
Бил съм обвиняван с думите "какво прави един българин в ДПС". Аз никога не съм бил член на ДПС, бил съм от т.нар. гражданска квота в ДПС. Кандидатирането ми на първите избори беше поставено в ясни и точни граници: Не искам да ставам член на която и да било партия. Тогава исках да помагам на ДПС поради лични отношения с ръководителите на тази партия, заради приятелски отношения. Възприемах че това е един нормален подход. Жена ми е туркиня и имам много приятели турци. Сред турци съм се чувствал като сред свои. Аз съм човек на честта. Имал съм предложения от други политически сили.
– За тези избори ли?
– И за тези и за предните.
– Искате да кажете, че имаше партии, които бяха готови да се кандидатирате от тяхната листа?
– Да, при това на съвсем предни позиции. Но отказах.
– Понеже смятате, че така ще има направите лоша реклама?
– Не. Основното ми решение да се кандидатирам като независим кандидат е заради това че не обичам да сменям бои. Нещата не опират до това в какви отношения съм с политическите сили. Много по-лесно щеше да ми бъде да участвам в една кампания, в една листа, където освен мен има още 50 човека кандидати за общински съветници, самият изборен закон го позволява. 51 човека водят със себе си обкръжение от хора, симпатизанти, приятели и т.н. Много по-лесно е една партийна листа или коалиционна листа с 51 човека вътре да добие право да вкара един-двама-трима общински съветници. Много по-трудна е кампанията за независими кандидати, а още по-трудно е когато си в затвора и се опитваш на направиш нещо от тук. Въпрос на чест и достойнство е. Не може да се обърнеш срещу хората, с които си бил до вчера и да кажеш, че са най-големите маскари, едва ли: "прогледнах в последния момент, разбрах колко лоши хора са".
– Каква кампания щяхте да правите, ако бяхте навън?
– Много по-различна от тази. Тук се виждам с изключително малко на брой хора, които имат право на глас, а и на практика не е позволено да се срещам с тях по темата избори: в такъв тип заведения не се провежда такава кампания. Първото нещо, което щях да правя навън е да се виждам с огромен брой хора.
Аз знам в предишни кампании как съм се срещал с хора, как са ме възприемали, как са гласували за мен, как са възприемали нещата, които съм им говорил…
– Нямате право да правите агитация в затвора, но все пак сте един от тези хора 3 години вече. Ще гласуват ли за Вас?
– Ами хората ме възприемат като свой човек и все едно, че ще гласуват за себе си.
– Колко гласа очаквате от тук?
– Нямам представа, дори не знам като бройка колко гласоподаватели има. В процентно отношение очаквам поне 80% да гласуват за мен, иначе наистина не знам като брой колко са.
– Кои ще са партньорите Ви в Общинския съвет, къде според Вас ще намерите съмишленици – при БСП, при ГЕРБ…?
– Не знам, трябва първо да видя кои ще влязат в управлението. След изборите през 2003 г. бях един от хората, които се бореха за дясноцентристко мнозинство в общинския съвет. Тогава не успяхме. Аз съм либерал и не обичам крайностите. Винаги ме е притеснявала крайността във възгледите на хората.
Съумях да опозная хората, които управляват БСП, и доста се изненадах да разбера, че БСП е една доста демократична партия. В момента ми е трудно да отговоря с кого бих направил коалиция. Трябва да се види кои са хората избраници и съмишлениците в отделните политически партии.
Очаквайте Продължение!
Росица Пенкова