Иво Инджев продава книга

«Мрак по пладне» на Артур Кестлер излиза първо а Англия в 1941, а след войната в Париж. Кестлер наблюдава с огромно удоволствие как френските комунисти, посветени и горещи любители на Сталин,  са възмутени от съдърджанието на книгата и организират огромна кампания за изкупуването и от книжарниците.

Сталинистчето Гоце Първанов има от какво да се страхува. Той изглежда привлича неподходящи очи за бъдещата си кариера – от чужбина го дъвчат с парцалите, призракът на ЦРУ се е залепил на гърба му, а над главата му виси огромната глава на архар, която той не знае как да скрие.

На всичко отгоре и тоя тъп и недодялан премиер му трови живота на костюмиран, фризиран и парфюмиран народен човек, старателно подготвен в гримьорната на Държавна Сигурност да грабне въображението ни като модерен политик, готов да води страната ни към светлото бъдеще на капитализма.

Да сложим тук и една досадна муха като Иво Инджев – «един незначителен журналист». Така  горещата  амбиция за власт на негово превяъзходителство започва да прилича на настъпена жаба.

Къде оди врана – се посрана, та и Гоце –  петното на 36страници зачеркнато досие, се е пльоснало на челото му като курешка на нахална чайка и го прави на карикатура откъдето и да го погледнеш, ама оно нали си е пенюга – ти го плюеш, оно вика «я, то вали»!

Талантът му да заобикаля моралната присъда над партийния му абсурдизъм е феноменален, особено когато е впрегнал на работа десарските пчелички на втората власт да изкупуват книги.

Дали наистина тоя сульо  още  мисли, че владее и паметта ни, и мисленето ни?   

Николай Флоров
www.svobodata.com