Избори по … Правешки

Правец бе емблема в миналото! Най-малкото заради две неща – последния тоталитарен държавен глава Тодор Живков и първите български компютри.

Правец  днес е не по-малко емблематичен отколкото някога!

Един от частните градове на България, в който живота тече по собствени, неписани, но строго спазвани правила. Тук се случва само онова, което е одобрено от собственика на града, за останалото … мълчание. Бог високо, цар

далеко, а съд, полиция и прокуратура отсъстващо присъстват по тези места.

Медиите също се стараят да заобикалят града на бившия Първи.  Не че не е интересно какво се случва около правешкото езеро! И най-малкия опит за повдигане на завесата и показване на ужасяващи факти от действителността ,демонстративно бива санкциониран с назидателност, крещяща какво очаква всеки –дръзнал да нарушава олигархичния покой.

До скоро беше публична тайна, че Правец  се владее от фамилия Златеви:

Златев-баща, кмет на града (почти 30 години!) по времето на Тодор Живков и Златев-син, изпълнителен директор на “Лукойл България” ЕООД, дъщерна компания на руския петролен гигант, приятел и спонсор на Георги Първанов и Бойко Борисов. Случването на каквото и да е в града зависи “от” и става “с” одобрението на фамилията. Изборът на кмет – най-вече!!!

Както всички кметове на “частни” градове, така и правешките са марионетки,кукли на конци. Позволено им е да правят онова, което им нареди, обикновено по телефона, собственика на града. Вярната служба се овъзмездява надлежно, примерно с пост на областен управител на Софийска област. Такова  е назначението на последният кмет на Правец – Красимир Живков.  Те са хора зависими, предсказуеми и контролируеми. Без фантазия, без въображение, без визия. Безлични и послушни. Тези качества са гаранция за избора/назначението  им за градоначалници. Само при кмет с такива качества е възможно да се случи невъзможното за една европейска правова държава:

– да бъдат продавани общински улици и пътища на частни лица;

– да бъдат заграждани хиляди декари гори в т.ч. частни, заедно с горски

общински пътища и достъпът на собствениците да е в “разрешителен режим” с пропуск, издаван от … собственика на града;

 – да бъде заграбен непродаден частен имот, оказал се в средата на строен от

фамилията, голф комплекс и в  последствие “очужден” от общината (!!!) в полза на олигарха;

– да бъде обсебен и унищожен имот и спортна база на ВУЗ;

– държавния бюджет, с пари на всички данъкоплатци, да финансира (на практика да субсидира) изграждане на инфраструктури, обслужващи частен обект, в случая голф-комплекс  и т.н. 

Всичко това се случва пред очите на онемелите жители на града, чийто живот е белязан от … дамгата на Страха. Те се страхуват да потърсят правата си за погазена собственост в съда. Те се страхуват да отидат до горите си. Те се страхуват да застанат пред камерите и микрофоните на телевизиите. Те се страхуват, защото знаят какво следва след подобни изяви. Заличаване …

Те се страхуват от това, че трябва да избират на 15 ноември!

Този път изборът е между олигархичния модел на управление, издигнал за свой кандидат за кмет досегашния заместник кмет на общината – Никола Нитов (бивш секретар на ИК на ОбНС по времето на Тодор Живков) и независимия кандидат, издигнат от инициативен комитет – Павлин Цветков, завършил публична администрация и международни отношения в Атинския университет, потомък на съратници на Левски, който обещава да работи заедно с гражданите на Правец :

–  За ревизия на всички сделки на досегашното корумпирано управление, което лиши общината от собственост и от доходи за своите граждани;

–  За изолиране на олигархичния модел и за чуваемост на всички проблеми на обикновения човек – юридически, социални, образователни, здравни;

–  За осветяване на улиците и на общинарите, които са обслужвали частни интереси;

–  За вдигане на бариерите от горите, от общинските пътища, от домовете ни и за осигуряване на свободен достъп до всяка институция и точка от нашите села и град.

Тези обещания стресираха дори журналистите от местния вестник “Правешки глас” и навярно поради тази причина те ги  “спестиха” на читателите си (брой 39, 06.11.2009, стр. 3), а част перифразираха, цензурирайки думата “олигархия”.

Ежедневно всеки човек прави избори. Различни. Важни и не толкова.

Какъв избор да направят правчани, слагайки на кантара на съвестта си в едната везна до болка познатото, старото, рутинното, униженията и страха, а в другата – непознатото, ентусиазма, необвързаността, независимостта, честността и искреността. На кого да се доверят и по кой път да поемат?!!

Избор по … правешки!

Изборът ще е емблематичен за България!

Светлана Василева