ИЗМАМАТА КЕВОРКЯН – ГЕРГОВ. ТРЕТА ЧАСТ
За какво воюват легендарният телевизионен журналист Кеворк Кеворкян
и рекламният бос Красимир Гергов? Каква е връзката им с бившата Държавна сигурност?Има ли отношение репресивният орган на бившият комунистически режим с дългогодишната война на двамата? Истинска ли е тази война – или мнима? Защо Кеворкян бе осъден от Гергов за 30 хиляди лева? И защо Гергов загуби преди време дело от Кеворкян за над 230 хиляди лева? Кои са опекуните на двамата опоненти? Защо бе оправдан Красимир Гергов в дело за даване на подкуп от близо половин милион лева?
На тези и още много интересни въпроси ще даде отговор нашето разследване!
/Това разследване се базира единствено на факти, документи и медийни публикации, издирени от „Афера”./
„Заради това, че е предложил на длъжностно лице, което заема отговорно служебно положение – Кирил Гоцев, генерален директор на Българската национална телевизия, ДАР – два броя записи на заповед, за сумата общо 425 000 лева, чрез поемане от Гергов на лично задължение за плащане без протест и разноски, за да не извърши Гоцев действие по служба, с което е осъществил състав на престъпление по член 304 а, във връзка с чл. 304 ал.1…
На основание член 247, ал.1 т.1 внасям настоящия обвинителен акт за образуване на наказателно съдебно производство.
Доказателства и доказателствени средства – ПЕТ запечатани тома. Веществени доказателства – съгласно протокол, находящ се на л.89, т.3 от делото.”
За две години и три месеца прокуратурата свършва своята работа.
Красимир Гергов е изправен пред съда.
Какво се случва през това време с делото Кеворкян – Гергов?
На първата инстанция Кеворкян губи делото – страданията на Гергов се оказват прекалено големи, защото е наречен „сервитьор”, неук човек” и „слаб човек”.
Адвокатите на Кеворкян твърдят, че нито една професия, включително и тази на сервитьора, не е обидна квалификация. Така е прието в съдебната практика.
Те представят в съда документ, с който доказват твърдението си, че Гергов не е особено грамотен. Освен това е фалшифицирал в сайта си данните за образованието си.
В този сайт се твърди, че той е завършил „спортна журналистика” в Софийския университет.
От представения пред съда документ става ясно, че подобна дисциплина никога не е съществувала в този университет.
Основната теза на защитата на Кеворкян е следната: той не би могъл да оклевети Гергов, след като само е оповестил факти от следствието, което се води срещу него от дълги месеци и които са публично известни от многобройни медийни публикации.
На втората инстанция – Апелативния съд – се случват няколко неща.
Делото внезапно е спряно – докато не приключи наказателното дело срещу Красимир Гергов за подкупа.
Председател на съдебния състав е Ирина Петрова.
Тя, от своя страна, води дело във Върховния административен съд срещу новоназначения си шеф ген. Пенгезов. Петрова ползва услугите на адвокатската кантора на Даниела Доковска.
Същата кантора пък е адвокат на Красимир Гергов в процеса за подкупа.
Дали това не е конфликт на интереси?
Двама души /Кеворкян и Гергов/ се съдят за обида и клевета.
Държавното обвинение е изправило пред съда единия от тях – Красимир Гергов. Държавното обвинение твърди, че той е извършил тежко престъпление, което се наказва със затвор до 10 години.Държавното обвинение е работило по този случай повече от три години. Държавното обвинение е представило, както то самото твърди, категорични доказателства за извършено престъпление.
В съвсем друго дело – гражданско, което няма нищо общо с наказателния процес срещу бизнесмена Гергов, той е съден за клевета от Кеворкян. Това дело е гражданско-правно, Гергов не го заплашва затвор, а някакво парично обезщетение.
Съдия Ирина Петрова, която се съди с Висшия съдебен съвет, понеже не е била предпочетена за шеф на Апелативния съд, и която е много близка с адвоката на Красимир Гергов – Даниела Доковска, намира хитроумен начин да шиканира гражданското дело между Кеворкян и Гергов.
Спира го, за да се изчака какво ще е решението в наказателното дело срещу Гергов.
Странна логика, но в българския съд всичко е допустимо.
Медийното отразяване на историята с подкупа набира скорост. То е започнало с много остра поредица на вестник „Дума”, продължила няколко месеца.
Кеворкян пише открито писмо до главния прокурор. Атакува покровителя на Гергов – президента Първанов.
Медийната неприкосновеност на Красимир Гергов постепенно се пропуква.
В печата се появяват многобройни публикации. Дори руският вестник „Газета” отделя внимание на скандала.
Вестник „Земя” пише открито писмо до американския посланик Байърли и му изпраща копия от записите на заповед.
От посолството запазват мълчание, въпреки че скандала засяга човек, свързан с тяхната, американската телевизия.
Внезапно в основен медиен персонаж се превръща Яне Янев.
Янев се превръща в основния обвинител в медиите на Красимир Гергов
На 1 юни 2007 година народният представител от ОДС отправя питане чрез председателя на Народното събрание Георги Пирински до министъра на правосъдието Георги Петканов относно опита за подкуп в особено големи размери на бившия генерален директор на БНТ от бизнесмена Красимир Гергов.
Депутатът пита: „Има ли изобщо разследване по случая? Има ли данни за оказване на натиск върху прокуратурата и други органи за прикриване на случая?”
Яне Янев твърди: „Именно компетентни фактори от Европейската комисия насочиха вниманието ми върху този конкретен казус по повод предстоящата партньорска проверка за напредъка на България в областта на вътрешния ред и правосъдието. При цялата си скандалност сам по себе си, случаят не бива да се разглежда просто като частен случай, а като изключително опасен симптом за срастването на някои от медиите с мафиотските структури.”
На 22 юни Яне Янев задава въпросите си от парламентарната трибуна.
И връчва на правосъдния министър Георги Петканов скандалните записи на заповед.
Янев припомня отново фактите: Директорът на БНТ е потвърдил, че Гергов му е предложил подкуп. Самият Гергов е признал, че собственоръчно е написал и издал записи на заповед за 425 хиляди лева, но това касаело лични, частни отношения.
„Това обяснение, разбира се, е абсурдно – заявява Янев. – Какви частни отношения на стойност половин милион лева може да има между директора на държавната телевизия и един бизнесмен със съмнителна репутация, но с монополни интереси в рекламата и медиите – освен в някаква корупционна схема?”
Яне Янев продължава: „Очевидно става дума за един от най-мащабните случаи на рушвет през последните години, той съставлява квалифицирано престъпление и недвусмислено е потвърден от документалните доказателства.”
На 24 юни депутатът Яне Янев изпраща обръщение до Майкъл Хъмфрис, ръководител на Представителството на Европейската комисия.
В обръщението се казва: „Бих искал да представя на вниманието ви един особено скандален и красноречив пример – на случай с опит за подкуп на стойност близо четвърт милион евро – сума, значителна не само за българския стандарт. От нея може да се съди какви икономически интереси са засегнати. Подкупът е предложен от лицето Красимир Гергов, много богат бизнесмен с не дотам чиста репутация, на бивш директор на държавната телевизия…
Това е един от най-мащабните случаи на документално доказан подкуп у нас в последните години.
Той е индикатор за особено опасна тенденция – криминализирането на медийната среда и на опитите медиите да бъдат оплетени в мрежите на мафията.
В началото на октомври 2007 година, в един и същи ден – 12 октомври, Яне Янев подава два сигнала: до Главния прокурор и до Комисията за борба с корупцията на народното събрание. Сигналите са от името на Политическия съвет на партия „Ред, законност и справедливост”, и са подписани лично от Янев.
Сигналът му до Главния прокурор започва яростно: „Повод за нашия сигнал е грубото показване на законовите разпоредби и професионалните задължения на ваш подчинен прокурор от Софийска градска прокуратура, както и от стоящи над него прокурори. Казусът ви е пределно ясен, а като такъв е известен в най-малки подробности на широк кръг от лица, в т.ч. министри и депутати. Става дума за най-големия документиран подкуп в близката история на България. Повече от две години разследването е в глуха улица, а обществеността остава с впечатление, че Прокуратурата се опитва да прикрие този случай. Въпреки безспорните доказателства за този подкуп.
Практикуващи юристи са на мнение, че в случая дори не се касае за предлагане на подкуп, а за даване на такъв, доколкото е поето безусловно и неотменимо задължение да се плати посочената сума на определен падеж. Падежът е минал. Сумата се дължи и въпрос на правно-технически действия е нейното получаване.
Скандалните записи на заповед са ви добре известни, защото прокуратурата притежава преписите им.
Лицето, на което е предложен и даден подкупът също е направило признания.
Няма по-ясна и елементарна задача пред един прокурор, който иска да спази закона. Подчиненият ви прокурор не само че не спазва Закона, но се опитва да подтикне подкупвания държавен чиновник да измени показанията си. През юни т.г., независимо от абсолютно ясните фактически обстоятелства, прокурорът от СГП нарежда да се снемат допълнителни показания от Кирил Гоцев и да му бъдат задавани подвеждащи и насочващи въпроси.
Целта е извършителят на престъплението – Красимир Гергов – да избегне наказателна отговорност. Подобно пристрастно и предубедено поведение от страна на прокурор Иванка Трифонова не би могло да се реализира без височайша протекция.
Иначе как да си обясним, на фона на безспорните доказателства, указанията на прокурор Трифонова на Кирил Гоцев да се задават въпроси от рода на: „Сигурен ли е свидетелят, че приложените към преписката копия на записи на заповед са същите, които му е показал Красимир Гергов и по време на срещата им прочел ли е записите на заповед”.
Това е все едно на хванат на местопрестъплението убиец, който е направил пълни самопризнания, да се задават въпроси от рода на: откъде сте сигурен, че сте били на това място и срещали ли сте се с починалия преди това?
Това е подигравка с българското правосъдие, защото историята стана публично достояние. Цялата общественост е информирана и чака с интерес поредния оневиняващ ход на държавното обвинение.
Вие имате служители, които не зачитат Закона – те не искат и не могат да скрият, че изпълняват нечия поръчка….А гражданите са убедени, че Закона не се прилага точно и еднакво спрямо всички, нито има равенство пред него. Напротив, широката общественост е напълно убедена вече, че някои лица, които мнозина наричат олигарси, са недосегаеми от българските институции и закони.
Не може в една демокрация медиен бос да подкупва ръководителя на най-влиятелната държавна медия, издържана със средствата на данъкоплатеца. При това медия, която пряко влияе върху формирането на общественото мнение и нагласи по всякакви въпроси, включително политически. И всичко това да остава без последствия.
Дълго време формален претекст за бавенето на преписката е било желанието на прокуратурата да се сдобие с оригиналите на записите на заповед.
Във връзка с това ви уведомявам, че оригиналите съществуват, съхраняват се надеждно и държателите им са готови да ги предоставят единствено и само лично на вас в присъствието на медиите. Те не виждат друга възможност да преодолеят съмненията си, че тези оригинали могат да бъдат откраднати или унищожени, освен ако не бъдат предадени публично на ръководителя на българската Прокуратура”.
В Сигнала си до Комисията за борба с корупцията на парламента Яне Янев пише, между другото, следното:
„Върху Прокуратурата очевидно се упражнява политически натиск във връзка с тази преписка от страна на лица от управляващата коалиция, но все пак случаят е толкова скандален, че не може повече да бъде потулван…
Напротив, единствено скорошното му и безкомпромисно разрешаване при точно спазване на Закона може да отхвърли съмненията върху страната ни и особено върху Прокуратурата, доколко искрени са декларациите и ефективни действията за борба с корупцията.
Считам, че горните обстоятелства налагат Комисията за борба с корупцията да вземе отношение и да гарантира на Главния прокурор, че политически натиск при решаването на този казус няма да му бъде оказан”.
Яне Янев използва всяка възможност в медиите, за да говори за подкупа на Гергов.
Прави го дори в телевизионната игра „Пирамида”. Той се превръща в страшилището за рекламния бос.
После внезапно загубва интерес към скандалната афера.
Отказва да свидетелства – след като първоначално е дал съгласие – в наказателното дело срещу Красимир Гергов.
Обяснението му е, че не е виждал оригиналите на записите на заповед. Не му ги предоставили, въпреки че настоявал за това.
След известно време започва да се появява в различни предавания на Би Ти Ви – телевизията, която е контролирана от Красимир Гергов, когото толкова бойко громи от месеци.
Появява се все по-често и по-често. За мнозина това е основната причина на следващите избори да успее да влезе в парламента.
По време на кампанията разполага и с огромно количество рекламни билбордове.
Какво е поведението на медиите в скандала за подкупа на Гергов?
/Край на трета част. Следва продължение./
Afera.bg