Изпратихме Пламен Христов. Той: Обичам ви всички!

Ковчегът бе закрит и върху него от великолепен портрет ни гледаше присмехулно Пламен Христов, с бяло бомбе и надпис върху снимката: „Обичам ви всички!”.

Футболният идол Красимир Балъков пристигна специално за да се прости с приятеля си Пламен. Глави край ковчега склониха и варненският кмет Кирил Йорданов, аксаковския кмет Наско Стоилов, бившият депутат Борислав Ралчев, Божил Колев, Иван Василев – Катила, Димо Момиров…

Иван Василев с едно изречение обобщи онова, което всички си мислеха: „Някои и 300 години да живеят, няма да имат такъв живот, какъвто изживя Пламен Христов до 60!”.

В памет на Пламен Христов публикуваме негов портрет, направен от психолога Гергана Господинова преди няколко години:

„Леко присвити светли очи, здрава фигура, небрежен вид. Възраст неопределена, от онези години в живота на мъжа, когато той просто е мъж – ни повече, ни по-малко. За него приятелите казват, че ако го оставиш с купища пари и богатства, няма да издържи, ще предпочете да е без пукната пара, но сред хората. Където е той – там е купонът – дали в самолет на път за някъде, пиано-бар в града или което и да е друго място у нас, или по света.За себе си казва: „Всичко човешко не ми е чуждо. Обичам свобадата. Имам син Стилиян. Много добро момче. Най-големите успехите във футбола постигнах с отборите на „Черно море”, „Спартак” и „Миньор”. Борехме се да оцеляваме. Сега се занимавам с бизнес. Имам претенциите да съм най-големият лайфаджия на града”. Независимо с кого се среща – със Стоичков, Батето, Грашнов, с мен, или с някого от вас, Пламен дели своите познати на хора и на човеци: „Защото човеците са малко. Човещината се изгуби.”

През 1883г. прародителите му се преселват във Варна от с. Ухла, Ивайловграско. Неговият брат Ненчо Христов е най-известният колоездач на всички времена. Шампион от национална и световна величина. През 1957 г. печели обиколката на Египет, обиколката на мира. Купата му връчва Симеон Сакскобурготски.

Пламен Христов е човек извън стандарта. Не можеш да го причислиш към никоя група, нито към младите, нито към старите, нито към спортистите, нито към бизнес средите. Той е варненец като нас, но различен.

– Какво е за теб България?

– България за мен е всичко. През 1966г., когато искаха да ме купят навън, аз отказах.

– Какво е за теб Варна?

– Най-красивият град на света. Аз се чувствам тук като тигъра на седемте морета.

– Какво мразиш?

– Мразя всичко некоретно. Сега съм намразил държавата, защото се получават много некоректни неща. Народа го обичам. Мразя управляващите. Уважавам трезвомислещите хора.

– Какво обичаш?

– Всичко красиво и най-сладко. Обичам красивите жени, хубавата музика, красивите места, сантименталните хора. Ако не обичах красивите жените, нямаше да ти дам интервю.

– Най-хубавият миг в живота?

– Те са много, не се помнят. Всеки мосец имам поне по двайсет.

– Най-тъжния миг в живота?

– Последната година, когато загубих брат ми. Той беше еталон за човек и спортист.

– Какво е човекът?

– Човекът трябва да бъде човек. В думата човек са скрити много неща, човечен, честен, благороден, да не е злобар, да не е мръсник. Не мога да дам дефиниция. От първия до последния миг трябва да бъде с характер.

– В какво вярваш?

– Вече се обезверих. Вярвам само в Господ. Не срещам достойни хора, в които да вярвам. Малко е приятелството. Народът се обезвери.

– Коя е движещата сила на живота?

– Да имаш желание да съществуваш, да можеш да примаш нещата в истинския им вид.

– Вярваш ли в Бог?

– Вярвам.

– Има ли други светове?

– За мене други светове? Още съм на този свят. В задгробен живот не вярвам. Може и да по-хубаво. А другите планети, те са далеч от мен.

– Нещо или някой, който да те е впечатлил или те вдъхновява?

– Вдъхновяват ме хубавите жени. Впечатляват ме хубавите жени.

– От какво се страхуваш?

– Страхувам се от старостта най-много. Не може такъв човек като мен с бурно сърце и силен дух да е стар. Не мога да преживея да се видя грохнал старец. Трудно ще ми е. На човек опаковката заминава, духът остава. При мен е даден от Господ в много, в голямо количество.

– Какво очакваш в най-скоро време?

– В най-скоро време очаквам обединението на България в Европейската общност.

– Кое е най-любимото ти занимание?

– В последно време ми е любимо само музикалното изкуство. Харесва ми да слушам музика и да пея.

„Обчам си българския народ, защото съм българин. Затова не съм изменил на родината си. Имал съм възможности като млад и сега. Драги управници, не забравяйте народа. Той ви е гласувал доверие. Не оставайте лоши спомени за себе си в сърцата на хората. Направете така, че младите да не напускат страната. Правете така, че когато ви няма, и враговете ви да плачат за вас.”

Ако късно вечер чуеш някъде страхотен глас, който да пее песен на Джо Кокър, не се колебай, а направо отивай там. По-добро изпъление няма да чуеш никъде, а радостта, забавата и веселието няма да стихнат до сутринта”.

Пламен се страхуваше да бъде стар и грохнал.

Затова Бог се смили и го взе да му пее песните на Джо Кокър.

Лек да ти е пътя, приятелю!

Afera.bg