ИЗРАЗНИТЕ СРЕДСТВА ПО ТЕЗИ ЗЕМИ. КАК ПОНЯКОГА ДУМИТЕ НЕ ДОСТИГАТ, А ШАМАРИТЕ МОГАТ ДА СА СЛАДКИ…МАМА ИМ ДА…

Както казва една моя приятелка – категоричност тряа да има в тоя жевот!

Пращам ѝтука снимка на едно цвете из оня ден и нали знаете българина – като не е в състояние да обясни нещо и добавя някаква звучна псувня, чрез която вече всичко се изяснява. Гадно ли е, вкусно ли е, тъпо ли е, озадачаващо ли, грозно, хубаво – израз, който окончава на сексуален акт, предава най-добре впечатленията ни при липсващо прилагателно или глагол.

Чудя се как да ѝпредам през месинджър къв готин аромат има тая китка и ѝпиша – „Мирише да си ебе!“

И неска попадам на спомените си, когато съм публикувал тук същото цвете преди две години и с изненада установявам, че съм го коментирал по същия начин – „А туй тъй мириши, да си ибе!“

Значи верно тъй мирише ве!!!

Туй за категоричността. Мисля, доказах колко съм последователен, нали?

Иначе за изразните средства по тези земи е следната история:

Една сутрин, докато изкарват овцете за паша и всички в махалата се събират на масали, на които сега им викат „оперативка“, а аз си вра гагата сред големите и попивам впечатления и лафове, един комшия си къса круша от дървото, овесило натежали от плод клони през оградата на друг комшия, отхапва от нея и с наслада и пълна уста казва – „Ей, много са сладки тез круши, мама им да еба!“

Озадачен, аз отивам до него и както съм на десетина годинки и единствено дете сред възрастните му забивам високо и ясно въпроса – „Чичо Добри, ми кат са толкоз сладки и хубави тез круши, що ще им ебеш майчицата!?“

Туш! Баща ми през смях ми извъртя един шамар.

Сега разбирам как понякога думите не достигат, а шамарите могат дори да са сладки…мама им да…

Иван Иванов