ИЗТЕКЛО СРС ПО РАЗРАБОТКАТА „ГЛИСТИ“: „РИТАЩИЯ“ КЪМ „ПЕЕЩИЯ“: К’ВО ПРА’ИМ СЕГА, А? КЪВ Е ТОЯ ПИЕР, ЛУВЪР ЛИ Е, БЕ, ДЕБЕЛ?!“
В отдел „Библиотеката“ бе сумрачно. ВДС се сваляше на хартиен носител акуратно от П. Кабинетът бе като бункер. Стени дебели, като на египетска гробница, между които П. се потеше, докато архивираше тайните на паралелната държава. В стаята нямаше интернет, телефоните се оставяха на охраната, но П. късно нощем, с треперещи пръсти, вече в дома си, люшкаше леда в чашата с бърбън, отваряйки сайта на оная шматка Веселина Томова „АФЕРА“.
„Изнесени звена“ на ДАНС“… П. ужасно се нервираше, когато го наричаха „изнесено звено“. Впрочем, то само тая варненска мухла го наричаше „изнесено звено“ и докато П. се наливаше посреднощ с „Джони“ със син етикет, му идеше да звънне на Цветето и да му отпери: „Абе, докога ще я търпите тая, бе…“. Обаче не смееше. После отваряше сайта на Васко Петев – BIG5. Тоя пък направо ги убиваше, еба ти…
На П. му се искаше някой да му напише похвална грамота, а не непрекъснато да го разконспирират, обаче вече нямаше утеха дори в „пикльовците“, защото пък на тях Шефа им бе наредил нищичко да не споменават за „Библиотеката“. На тях им се плащаше месечно по десет хилки единствено да бият крошета по Банкера.
Днес обаче П. беше плувнал целия в пот и бе на една „Лафка“ разстояние от инфаркта. СРС, което сваляше на ВДС вече бе взрив, ама не като тоя в Поганово, дето гръмна точно пък, когато нямаше никакви хора там, а такъв, който можеше да вдигне във въздуха държавата.
Играта навлизаше в остър вираж.
П. потрепери от гласовете, които чуваше в слушалката:
…„Ритащия“: К’во пра’им сега, а? Къв е тоя Пиер, Лувър ли, къв е тоя, бе, Дебел?
„Пеещия“: Луврие…
„Ритащия“: Путин, демек…Дебел, Лурви ли е, Лувър ли е, не ме ебе… К’во пра’им те питам…
„Пеещия“: Ебе те, ебе те, че и мене ме ебе… Казах ти да не правите там правителствени декларации. Бързаш като теле пред майка си. Ние да не сме СССР, че ти да определяш ще осъществява ли държавата контакти с частни бизнес-компании или не?
„Ритащия“: …А бе, ти па си по-умен! СеСеСеРе, месере, се Путин…К’во ти е на тебе, а? Аз съм на пангара…
„Пеещия“: Ами нали искаше пак да си премиер?
„Ритащия“: А къде беха твойте бе, къде беха – тарикатчетата ти дансаджийски? Техна работа беше да предвидят ситуацията, да ги неутрализират тия лувъри ли беха, луврита ли…
„Пеещия“: Ааааа, не с тоя! Нали им даваше ти шанс, бе?
„Ритащия“: Кой, бе, Дебел? Тия шматароци им знам кътните зъбки, оня щех да го шибам през гащите, ама заради вас му се размина… И к’во са праили в тия служби, бе, к’ви са дъвкали, едно Лурвие не могли да неутрализират…
„Пеещия“: Аре, дай го по-спокойно сега. Работим по случая.
„Ритащия“: К’во работите, бе? Да ме свалите пак ли, бе, Дебел? То сега остана и Цацата да ме арестува…
„Пеещия“: Еееее, първо Цецо да го оправим, пък…
„Ритащия“: Виж сега, Дебел, така няма да я караме. Кажи му на Шефа си, че така няма да стане… Всичко на мойта глава. Щото аз ако си отворя устата, баба Меркел ще ми даде орден за принос към европейската сигурност…
„Пеещия“: … ти, гледай, Путин да не ти подари място в мавзолея… /чува се тихо пуфтене, което може да мине и за кикот/
„Ритащия“:… Ти да не си по убав, бе? Тебе направо ше те разпъне като трофей от глиган – мутант, като кувертюра ще те опъне на стената в дачата си… Сериозно, Дебел, кАжи к’во пра’им!
„Пеещия“: Първо, леко, без резки движения. Бъчварова да не е объркала нещо във Вашингтон? И Митю Георгиев веднага го викни да си стяга дупето, щото ти си го избра… после да не ревеш в Банкя в тоалетната… За медиите не бери ядове, тия пиклювци са мои… Луврие ще му скъсат задника…И се плъзни по руската писта, малко по-така, не като слон в стъкларски магазин, славянски я карай малко…
„Ритащия“: … а бе, кинтите ги няма, бе, Дебел, матрьошки ли ще им връщам…
„Пеещия“: … и засили охраната…
„Ритащия“: … лазят ми по нервите тия бе, к’во искат бе, що ги не накупиш – снайпери, афери, задкулисия, бигпет… Все „руско ресто“ ми навират…
„Пеещия“: Що ги четеш? Чети неялко…
„Ритащия“:… Ще говоря с Бъчварова и Георгиев да направят разработка „глисти“… Аре, че Кралев ме чака за допинга… масонска му работа – покрай сухото във фитнеса, ще изгори и мокрото…
„Пеещия“: Не се разсейвай с глупости сега. Глей да спасим кожите. Моята е по-лесна, ама твойта е …
„Ритащия“: … нервиш ме, Дебел, ще се ядосам аз, и ще изкарам Домусчиев с десетхиляди работодатели на улицата…
„Пеещия“: … и к’во? Ще ми го накривиш. Пак ние идваме на власт. Айде…
П. облиза капчицата пот, стичаща се върху горната му устна. Свали слушалките и потрепери. Пишеше история. Ама си знаеше, че като изтече онова, което сваляше от записа, първи той щеше да влезе в мавзолея…Трябваше да се изнася. Докато не са дошли ония от група „В“, дето слушат „Любе“…
Afera.bg