Изчезва част от „преписка на специален отчет” срещу Бойко Борисов.
В първите дни на януари т.г. afera.bg и предаването АФЕРА по СКАТ дадоха публичност на грандиозния скандал, свързан с шокиращи разкрития за „ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ И ДАНЪЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ” – КЛЮЧЪТ ОТ ПОЛИТИЧЕСКАТА КУТИЯ НА ДОГОВОРКИ И ЗАВИСИМОСТИ. „Програмата” стига лично до председателя на ПП”ГЕРБ” Цветан Цветанов в края на 2008 г. чрез съпругата му, която работи в ДАНС и експерта в ДАНС по това време Тошко Тодоров, днес зам-шеф на НАП. ПРОГРАМАТА е включена в антикризисната програма на Бойковата партия. Днес властта се прави, че „ПРОГРАМАТА” не съществува, защото тя е смъртоносна за олигархията.
В Антикризисната програма на политическата партия ГЕРБ от 10 май 2009 година, в точка 5, подточка 1 е записано дословно: „Засилване на контрола по събираемостта на публичните приходи и борба с измамите за източване на данъци. Изработване, въвеждане и прилагане на програма за превенция на финансовите и данъчните престъпления. Незабавно търсене на отговорност и предоставяне на прокуратурата на всички доказани нарушители.”
В Програма за европейско развитие на Политическа партия ГЕРБ от 1 юни 2009 година на стр. 19 в т. 2.1, Приоритет ІV, подточка 1 четем абсолютно същия гореописан пасаж. А в същата програма на ГЕРБ на стр. 21, т.2.2, Приоритет ІІ, подточка 1 пише: „Ограничаване на кражбите и укриването на ДДС. Изработване, прилагане и въвеждане на програма за превенция на финансовите и данъчните престъпления. Незабавно търсене на отговорност и предоставяне на прокуратурата на всички доказани нарушители”.
Думичката „изработване” на „ПРОГРАМАТА” всъщност е абсолютно неточна, тъй като „ПРОГРАМАТА” е създадена много преди да се роди политическата партия ГЕРБ.
Каква е тази програма, с която ГЕРБ така самонадеяно се фукат? И защо след като спечелиха властта, същата тази програма не се прилага, разследвахме още в началото на 2010 година.
Същата тази програма, която размахват от ГЕРБ предизборно НЕ влиза и в управленската им програма след взимането на властта.
„ПРОГРАМА ЗА ПРЕВЕНЦИЯ НА ФИНАНСОВИТЕ И ДАНЪЧНИ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ” е продукт с авторски права, изработен от компанията „ГЕЯ КОРП” ЕООД, представлявана и управлявана от г-н Ивелин Запрянов.
„ПРОГРАМАТА” е продукт, който доказано от Министерството на финансите, НАП и политическите сили, които са запознати с нея – а това са БСП, НДСВ, ДПС, ГЕРБ – ще ограничи в огромна степен организираната престъпност, тъй като ограничава възможността за данъчни измами и данъчно укриване от една страна и прекратява възможността за изпирането на пари, придобити от престъпна дейност.
Защото, ако не можеш да изпереш придобитите средства от трафик и продажба на наркотици, от трафик на хора, от данъчни измами и други престъпления, имащи за цел акумулиране на финансов ресурс по престъпен начин – защо да извършваш това престъпление.
Казано простичко, това е готов продукт, който ще ограничи в голяма степен организираната престъпност в страната, престъпност, която акумулира около 10 милиарда лева на година от своите действия.
Продуктът „ПРОГРАМАТА” обаче е пазен в дълбока тайна от обществеността.
След като експремиерът Сергей Станишев не успява да внедри „ПРОГРАМАТА”, в края на 2008 г с нея се сдобива политическа партия ГЕРБ.В началото на 2009 г. Цветан Цветанов възлага лично на Тошко Тодоров да координира действията по привличане на програмата от нейните автори. По същото време избухва и скандала с него, който участва като експерт на ГЕРБ в преизборен диспут, а се оказва, че също е ползван като експерт и на ДАНС. Днес същият Тошко Тодоров е зам-шеф на НАП и по ирония на съдбата отговаря именно за предотвратяване на данъчните измами.„ПРОГРАМАТА”, е взета от ГЕРБ, но тя има своите авторски права – на компанията „ГЕЯ КОРП” ЕООД, представлявана от г-н Ивелин Запрянов. След като удря на камък при правителството на Тройната коалция, г-н Запрянов влага надеждата си, че „ПРОГРАМАТА” ще бъде внедрена от ГЕРБ. ГЕРБ тръбят, че ще борят с мафията и я включват в антикризисната си и политическата си програма. И всичко изглежда чудесно, докато идват на власт.
Взимайки властта в ръцете си, ГЕРБ забравят за обещанията да внедрят „ПРОГРАМАТА”.Въпреки настоятелността на авторите на продукта и опитите им да получат отговор защо никой не обелва и дума за „ПРОГРАМАТА”, и защо тя не се внедрява, и Симеон Дянков, и Цветан Цветанов, и Бойко Борисов остават неми.
На 22 декември 2009 година „ГЕЯ КОРП” ЕООД изпраща Нотарилна покана за извънсъдебно споразумение на председателя на ГЕРБ Цветан Цветанов.Нотариалната покана е „относно възмездяване на пропуснати ползи, понесени материални и морални щети от „ГЕЯ КОРП”ЕООД вследствие на неизпълнение на поети ангажименти и договорени условия по реализация и приложение на „Програма за превенция на финансови и данъчни престъпления”, представляваща съвкупност от ноу-хау, авторски права, технически спецификации и други сродни права собственост на „ГЕЯ КОРП” ЕООД в качеството и на разпоредител със същите, наричана за краткост „Програмата” от страна на политическа партия ГЕРБ”.
Цветан Цветанов е поканен в офиса на компанията на определена дата за сключване на извъсъдебно споразумение. Ако той не стори това, от страна на компанията ще бъдат предприети „незабавни действия за удоволетворение на изложените претенции по съдебен път като същите ще бъдат прецизирани в съпоставим размер надхвърлящ 80 000 000 лева.”
Шест месеца след тези събития, скандалът е тотален.
В играта влиза и прокуратурата, която на всичкото отгоре „загубва” един от сигналите по пътя от ВКП до СГП. Още повече, че със случая се занимава уж специализирано звено, което се бори с мафията. Дали се бори срещу нея или я пази обаче, ще разберете по-нататък. Сигналът, който „изчезва” е за Бойко Борисов.
Ивелин Запрянов е написал сигнал до Инспектората на Висшия съдебен съвет, който публикуваме дословно, поради шокиращия скандал:
ДО
ИНСПЕКТОРАТЪТ
при ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
гр.София 1301, България
ул.”Георг Вашингтон” 17
Копие:
ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
гр.София 1000, България
ул. “Съборна” 9
Копие:
КОМИСИЯ ПРОФЕСИОНАЛНА ЕТИКА И
ПРЕВЕНЦИЯ НА КОРУПЦИЯТА
при ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
гр.София 1000, България
ул. “Съборна” 9
Копие:
КОМИСИЯ ПО ДИСЦИПЛИНАРНИТЕ
ПРОИЗВОДСТВА
при ВИСШИЯ СЪДЕБЕН СЪВЕТ
гр.София 1000, България
ул. “Съборна” 9
СИГНАЛ
От ИВЕЛИН СТОЙЧЕВ ЗАПРЯНОВ
Относно: Извършени нарушения във Върховна касационна прокуратура на Република България по преписка N 2361 от 09.02.2010 г.и Софийска градска прокуратура по преписка N 791/2010 г. представляващи грубо нарушение на нормата от една страна и манипулативно и преднамерено тълкуване на факти и обстоятелства което е в разрез с етичните правила и норми на поведение и работа на магистратите, като вследствие на това преднамерено се прикрива извършено умишлено престъпление от общ характер представляващо особено тежък случай от членове на Министерски съвет.
Уважаеми Дами и Господа,
На 09.02.2010 г. , на основание чл. 205, ал. 1 от НПК подадох сигнали за извършено умишлено престъпление от общ характер включено в правния състав на чл.219 от Наказателния кодекс на Република България срещу лицата Симеон Денчев Дянков в качеството си на Министър на финансите, Цветан Генчев Цветано в качеството си на Министър на вътрешните работи и Бойко Методиев Борисов в качеството си на Министър председател на Република България придружени с “Отворено писмо”и 7 броя приложения, като същите бяха адресирани до Главния прокурор на Република България г-н Борис Велчев. Горепосочените материали бяха приети и регистрирани в регистратурата на Върховна касационна прокуратура като трите документа с прикрепени приложения представляващи неразделна част един от друг (два сигнала , отворено писмо и приложения 7 броя) бяха въведени с общ входящ номер както следва 2361 от 09.02.2010 приложени към настоящата жалба. Служителката от регистратурата на ВКП прегледа, прие и окомплектова материалите в служебно дело и ми издаде входящ номер за всички приложени в делото (преписка) документи.
След като е образувана преписката, същата е взета на специален отчет и в продължение на месец престоява очаквайки материали от друг орган, какви така и нестава ясно видно от постановлението на СГП, защото мотивите изложени в същото не дават отговор на това.
В началото на март, около 12 март 2010 г., същата (преписка 2361/2010) е изпратена по компетентност в Софийска градска прокуратура и е заведена под номер 791/2010 г. с една малка подробност, от преписка 2361/2010 на ВКП липсва сигналът срещу лицето Бойко Методиев Борисов, което е видно от съдържанието на постановлението и упоменатите лица в него. Същият е прикрит и отстранен от преписката, като по този начин по абсолютно недвусмислен начин ВКП (прокурорът по преписката) извършва тежко престъпление по смисъла на чл. 288* от Наказателния кодекс на Република България както възпрепятства възможността за наказателно преследване на лице извършило умишлено престъпление от общ характер включено в правния състав на чл. 219, ал.2 от НК. Отворен остава въпросът защо след като е получил единия сигнал, отвореното писмо и приложенията от ВКП и прокурорът от СГП се е запознал с тях, същия не е потърсил липсващата част от преписката имайки в предвид, че в отвореното писмо се визират сигнали – два броя, а в едно от приложението се визира лицето Бойко Методиев Борисов. Въобще прочел ли е материалите по изпратената от ВКП преписка и на какво основание е постановил своето решение с оглед на липсващи материали. Описаните действия не престъвляват ли ицключително тежко престъпление срещу правосъдието на РБ. Каква етична и дисциплинарна отговорност носят лицата от ВКП имащи отношение къб решение по преписка 2361/2010 г .
* НК на РБ, Чл. 288. (Изм. – ДВ, бр. 50 от 1995 г.) Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години и с лишаване от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6
Осъзнавам “приятелското” сработване между съдебната (в лицето на Прокуратура на РБ) и изпълнителна власт но трябва ли това ”приятелство” да се превръща в зависимост, водеща до прикриване на престъпления още повече със знанието на Главния прокурор Г-н Борис Велчев отчитайки информираността му по случая и правейки го съпричестен и отговорен към извършването на това престъпление и до кой етаж на съдебната палата имат достъп етичните норми и правила за поведение и работа на българските магистрати.
Всичко би било нормално, възприемайки действията на ВКП и административния ръководител на прокуратурата на РБ като защита на “своя“ макар и пореден премиер, но последващото постановление на СГП по преписка 791/2010 г е точен пример за отговорната безотговорност на определени магистрати в служба на постановено от “горе” постановление,
което би отчаяло всеки студент в специалността право, показвайки нагледно как се манипулират изложени в сигнал за извършено престъпление факти и обстоятелства за да се оправдае абсолютно неосновано решение на СГП за отказ от образуване на досъдебно производство за престъпление от общ характер. Колко по-лесно щеше да бъде ако се ”изгуби” цялата преписка и да спестят срама от некомпетентността и дисциплинарната отговорност на прокурора взел това решение.
Преди да представя детайлно мотивите за твърдението в настоящия сигнал Ви моля да се запознаете със съдържанието на подадените от мен сигнали, приложения и постановление № 791/2010 г. на СГП, тъй като изложението което ще направя по-долу ще бъде концентрирано върху всеки упоменат мотив на прокурор В.Илиева от СГП, които считам за несъстоятелен, манипулативен и в разрез с етичните норми за поведение и работа на българските магистрати, чието пряко следствие е прикриване на извършено престъпление от страна на лицата Симеон Дянков и Цветан Цветанов, което от своя страна е достатъчно основание за търсене на дисциплинарна и/или наказателна отговорност от същата.
1. Чл.108 (3) от Конституцията на Република България вменява отговорност на членовете на Министерски съвет. Независимо от факта, че в основния закон на страната не е упомената детайлно отговорността на същите, то тя се разглежда в контекста на политическата, общата (наказателна) и административна такава.
– Политическата отговорност на членовете на Министерски съвет може и следва да се търси единствено и само от парламента на страната, като конституционното право е дало достатъчно добра правна аргументация на този елемент от българското право. Политическата отговорност следва да се търси от членовете на Министерски съвет единствено в качеството им на политически лица.
– Общата (наказателна) отговорност на членовете на министерски съвет следва да се разглежда единствено и само в качеството им на „ДЛЪЖНОСТНИ” лица в контекста на наказателния кодекс на Република България, каквито примери има през последните месеци с повдигнатите обвинения срещу лица, за които има предположение , че са извършили престъпления докато са били членове на Министерски съвет и са заемали съответно длъжността Министър на труда и социалната политика, длъжността Министър на отбраната и длъжността Министър на земеделието и храните.
– Административната отговорност може да се разглежда в контекста на общата, с тази разлика, че възниква по силата на административен акт.
В подадените от мен сигнали за извършено престъпление от общ характер от лицата Симеон Дянков в качеството си на министър на финансите, Цветан Цветанов в качеството си на Министър на вътрешните работи (видно от приложените материали) се визира отговорността която те имат в качеството им на длъжностни лица, тъй като министрите са и длъжности лица и отговарят за действията (и бездействията) в ресорите които управляват и ръководят в съответствие с нормата регулираща дейността на същите.
Прокурор В.Илиева от СГП постановила решение по преписка 791/2010 г. още в самото начало на изложението на своето решение прави манипулативно и неточно представяне на фактите от сигнала (тъй като при него е само един) визирайки Симеон Дянков и Цветан Цветанов като лица цитирам: ” заемащи към момента длъжността Министър на финансите и Министър на вътрешните работи”,
което от своя страна поставя основата на решението в трансформиране на отговорността, която носят от длъжностна в политическа, с оглед подчертаване на времевата рамка произтичаща по силата на закона и политическата система на страната.
2. Видно от приложените сигнали, в същите се отправя твърдение за извършено умишлено престъпление от общ характер от лицата Симеон Дянков, Цветан Цветанов и Бойко Борисов, представляващо особено тежък случай включено в правния състав на член 219 ”Безстопанственост” от Глава Шеста „Престъпления против стопанството” Раздел І „Общостопански престъпления” от Наказателния Кодекс на Република България, а именно:
СИМЕОН ДЕНЧЕВ ДЯНКОВ, в качеството си на Министър на финансите и във връзка с умишлено и преднамерено неизпълнение на служебните му задължения вследствие на което е възпрепятствал възможността за предотвратяване на финансови и данъчни престъпления (данъчни измами, данъчно укриване и пране на пари) в особено големи размери, като по този начин са нанесени огромни щети на стопанството от една страна и на предприятията от друга поставяйки последните в неконкурентноспособна среда.
ЦВЕТАН ГЕНЧЕВ ЦВЕТАНОВ, в качеството си на Министър на вътрешните работи и във връзка с умишлено и преднамерено неизпълнение на служебните му задължения вследствие на което е възпрепятствал възможността за предотвратяване на финансови и данъчни престъпления (данъчни измами, данъчно укриване и пране на пари) в особено големи размери, като по този начин са нанесени огромни щети на стопанството от една страна и на предприятията от друга поставяйки последните в неконкурентноспособна среда.
БОЙКО МЕТОДИЕВ БОРИСОВ, в качеството си на Министър-председател и във връзка с умишлено и преднамерено неизпълнение на служебните му задължения изразяващи се в неупражняване на контрол по изпълнение на известни на него факти и обстоятелства върху пряко подчинен служител, като с това е възпрепятствал възможността за предотвратяване на финансови и данъчни престъпления (данъчни измами, данъчно укриване и пране на пари) в особено големи размери, като по този начин са нанесени огромни щети на стопанството от една страна и на предприятията от друга поставяйки последните в неконкурентноспособна среда.
Правния състав на чл. 219 от НК визира носенето на наказателна отговорност от длъжностини лица, които не са положили достатъчно грижи за ръководенето, управлението и/или възложената им работа, като от това последва значителна щета (загуба) за стопанството (икономиката) или предприятията (в отношението им към общоикономическите условия и процеси на национално, регионално или местно ниво, не спрямо собствеността, която е уредена от друг състав на НК) (1), алинея (2) от същия член визира носенето на наказателна отговорност и от лицата, които въпреки задължението си не са упражнили достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено ръководенето и/или управлението на обществено имущество.
Първото което следва да се има впредвид относно разпоредбите на член 219 е тълкуването на думата “стопанство”. Безспорен е факта, че към момента на въвеждането си в нормата е отразявала точно обхвата на социалистическото стопанство в своята съвкупност водена от характера на собствеността на общественото имущество. След промените думата “стопанство” следва и е възприета като тълкуване като “икономика”макар това да не е отразено и до настоящия момент в съответния член. Аналогичен е и тълкователния характер на думите “обществено имущество” отразявайки промените в характера на собствеността и възприемайки същото в качеството му на публично такова (публично имущество), като съставна част от него са и “публичните средства” предмет на акумулиране и разходване от републиканския бюджет.
Общата характеристика на престъплението определяща неговия непосредствен обект са обществените икономически отношения, които осигуряват правилното ръководене, управление и запазване на общественото (публично) имуществото.
Субект на престъплението е длъжностно лице, на което е възложено ръководенето, управлението и запазването на определено обществено (публично) имущество. Изпълнително деяние се състои в неполагането на достатъчно грижи по изпълнението на съответните възложени от закона функции по ръководене, управление и запазване на общественото (публично) имуществото.
В прерогативите на Министъра на финансите нееднозначно е вменен ангажимента по ръководене, управление и запазване на публичното имущество предмет на акумулиране и разходване от страна на републиканския бюджет. Същия отговаря и съблюдава както за правилността и обосноваността на разходването на публичните средства, така и за акумулирането на същите, като е длъжен да приложи всички известни и одобрени от него и експертите в съответната област обстоятелства и факти, задължение което вменява действие. В конкретните отговорности на Министъра на Вътрешните работи в качеството му на пряк и непосредствен ръководител и отговорно лице по реализация на на превенцията и противодействие на престъпността е запазването на общественото (публичното) имущество в случаите когато последното е предмет на престъпно посегателство, като тази отговорност отново вменява действие.
Престъплението по смисъла на чл. 219 от НК на РБ е едно типично престъпление на бездействие. Изпълнителното деяние винаги е бездействие.
Именно това е основата на тезата, която излагаме в изпратените на вниманието на Главния прокурор на Република България сигнали:
Неизпълнение на известни за лицата Симеон Дянков и Цветан Цветанов в качеството им на длъжностни лица действия по запазване на публичното (обществено) имущество, което им е вменено по задължение в съответствие с нормативната уредба, което законодателя е квалифицирал като бездействие
изразяващо се в неполагане на грижи за ръководенето, управлението и възложената им работа, в следствие на което са настъпили предвидими щети за републиканския бюджет в особено големи размери, като това представлява особено тежък случай. Всички аргументи подкрепени в приложенията към сигналите , както и описаните обстоятелства в тях са в качеството си на преки доказателства вменяващи знание за действие по противодействие на данъчните измами, данъчното укриване и прането на пари като функция на акумулиран капитал от престъпна дейност от първите две.
В пълен противовес и в контекста на началните думи от постановлението на прокурор В.Илиева от СГП, същата абсолютно манипулативно “възприема” описаните аргументи и приложените факти и обстоятелства не като пряко доказателство в отношението на тезата която излагаме, а като елемент от декларирана политическа рамка, вследствие на което приписва на подателя на сигнала абсолютно несъстоятелна и неизложена от него теза, а именно цитат:
” Тезата на подателя на сигнала се основава на факта, че като представители на тази политическа партия Дянков и Цветанов не са приложили изготвените програми за управление на РБ и така умишлено са оставили непредотвратени финансови и данъчни престъпления.”
1.Никъде в сигналите не се визира отговорността на лицата Дянков и Цветанов в качеството им на представители на ПП”ГЕРБ”. Подадените сигнали срещу посочените лица за извършено умишлено престъпление от общ характер е в качеството им на Министър на финансите и Министър на вътрешните работи или казано в пряк текст, в качеството им на длъжностни лица.
2. Никаде в сигналите не се твърди за наличие на задължение в качеството си на политически лица, лицата Дянков и Цветанов да изпълняват установена от тях и/или политичаската структура която представляват управленска програма. Напротив, твърдението в сигнала е, че в качеството си на Министър на финансите и Министър на вътрешните работи не са изпълнили известни на тях факти и обстоятелства, като по този начин са понесени значителни загуби за публичното имущество, обстоятелство което разглеждаме подробно в първите редове от настоящия сигнал. Отделен е факта, че същите лица са запознати по служебен път с доклад поръчан от Министерство на финансите относно приложимостта на “Програма за превенция на финансовите и данъчни престъпления” изготвен от Национална агенция за приходите от Директор на дирекция управление на риска г-н Николай Петков и неговото положително становище. Доколкото сме запознати НАП е орган на Министерство на финансите и е пряко подчинена на министъра на финансите структура, а не политическа партия колкото и неразбираемо да звучи това за прокурора от СГП, факт, който е обстойно представен в сигналите.
Изложената теза в постановление 791/2010 г от прокурор В.Илиева при СГП манипулира всички фактически обстоятелства, като възоснова на нея постановява решение основано и аргументирано на абсолютно несъстоятелни доводи и заключения.
Постановеното решение е изключителен пример за грубо погазване на всички етични норми на поведение, работа и компетентност на българските магистрати приети от ВСС, като остава основателно съмнение за умишлено действие вследтсвие на което да бъде осуетено наказателното преследване срещу лица, за които има достатъчно основание и обосновано предположение, че са извършили умишлено престъпление от общ характер представляващо особено тежък случай, за което прокурорът от СГП носи не само дисциплинарна но и наказателна отговорност.
Уважаеми Дами и Господа, надявам се разглеждайки по същество и в контекста на законността настоящия сигнал да приложите всички възможни и позволени ви от законодателя действия, с които ще гарантирате справедливостта необходима на нашето общество по един законен начин. Считам, че всяко срастване каквото наблюдаваме през последните месеци между изпълнителна и съдебна (в лицето на прокуратура на РБ) власт е изключително вредно.
04 Май 2010 г.
Ивелин Запрянов
Приложения:
1. Постановление № 791/2010 на СГП – копие
2. Сигнал 1 до Главния прокурор на РБ – копие
3. Сигнал 2 до Главния прокурор на РБ – копие
4. Отворено писмо до Главния прокурор на РБ – копие
5. Приложения 7 броя (от №1 до №7) – копия
Мълчанието продължава да е гробовно.
Ивелин Запрянов обаче няма никакво намерение да се отказва от битката. Предстои цялата документация да бъде изпратена в ЕК, ЕП, Комисаря по Правосъдие, Сигурност и обществен ред, ГД „Правосъдие сигурност и обществен ред”, както и до дипломатическите представителства на Страните от ЕС в България и до 27-те централни информационни агенции на страните от ЕС.
Afera.bg