Има все още граждани в България – и аз им благодаря!
Днес, 9-и септември 2012 г., се намериха четирима българи, които сториха нещо на пръв поглед дребно, което едва ли щеше да направи впечатление, ако не бе Интернет и Фейсбук. От няколко години на ул. “Св.Св. Кирил и Методий” 51 можеше да се види този надпис (тук и по-долу снимките са от “Фейсбук”):
Преди една седмица актрисата Ева Волицер зададе следния въпрос във Фейсбук 
“Приятели на Израел“:
Питам: Кой ще заличи този надпис?
Стои си там вече няколко години – на ул. “Св.Св. Кирил и Методий” към “Мария Луиза”. Аз няма да го залича, защото това би трябвало да направи Общината, или възмутени и толерантни граждани, или… и т. н. Но надписът продължава да е там. Във в. “Еврейски вести” го пратих, публикуваха го, но надписът продължава да е там…
След дискусия, в която се включиха няколко човека, се разбра, че двама души ще отидат на днешния ден на посочения адрес и ще се опитат да измият надписа от стената:
Когато се видя, че няма да могат да измият надписа, се пристъпи към боядисване:
И резултатът е налице: надписът го няма.
***
Някои биха казали (не и сред моите читатели, разбира се;-): “Е, че какво толкова? Утре ще се намерят идиоти, които ще сложат отново подобен надпис.”
Разбира се – идиотите край нямат, най-вероятно ще напишат нещо обидно отново, но… какво би станало, ако насреща им има обществена нетърпимост?
Човешката измет съществува там, където нормалните хора се оставят на принципа “А, бе, зарежи – няма смисъл”. Злощастията се случват там, където гражданите отстъпват на простотията и където царства неграмотната наглост.
По подходящо е да се мисли за това какво направиха тези граждани и как може да се противодейства на циничните противообществени прояви (не са само надписите, има и други) в дните около 9-и септември.
Помислете си каква би била съдбата на България, ако не беше клекнала пред фашистка Германия и се беше съпротивлявала масово срещу комунистите или навлизането на СССР?
Не говоря за това как би се изменила историята – безсмислено е, а за това какви хора бихме били.
Мнозина казват, че сме такива, защото сме били под робство. Някои се осмеляват да кажат, че сме били под робство, защото сме такива.
Ако имах едно желание по отношение на целия ни народ, то би било поговорката “Преклонена глава сабята не я сече” да се замени с някаква друга, от типа на “Високо вдигната глава сабя не я достига”.*
Използвам случая, за да благодаря на четиримата души, които днес показаха, че в България има граждани!
______
* – Да не говорим и за другата поговорка – “Да би мирно седяло, не би чудо видяло”. Явно онзи, който я е измислил, се е страхувал от чудеса (то, ако става дума за чудесата на Цветанов, човек наистина може да се стресне, но това е друга тема).
Вени Марковски