Името което обединява България, Бойко Борисов , мафия, убийства….
Именно по разпореждане на последния през 1990 година Йошка убива един югославянин в нощен клуб, което престъпление след малко повече от година довежда до брутална престрелка между бандита, бодигардовете му и местната полиция (при все голямото количество изстреляни амуниции няма убити). В промеждутъка, след дълъг престой в болница умира Дуя Бесирович – има различни версии за това от чии куршуми е паднал, като е много вероятно да става въпрос за вътрешна работа.
След убийството Йосич наследява организацията и в следващите години се превръща в престъпник от международно ниво, виновен за смъртта на множество конкуренти и партньори, включително българи. Посочената по-горе престрелка завършва зле – Йосич е арестуван и през 1993 година е осъден за опит за убийство на 3 години лишаване от свобода. След изтърпяване на половин година затвор, той успява да избяга. Тогава започва международното му издирване, което след 9 години завършва с ареста му на територията на България и екстрадирането му обратно в Холандия.
До ареста си Сретен Йосич се подвизава и е издирван, както от холандската полиция, така и от няколко други европейски държави за наркотрафик, пране на пари и убийството на трима австрийски полицаи. Смята се, че е лично отговорен за 23 убийства, сред което и това на Поли Пантев на 9 март 2001 година в хотел „Сонеста“ на о-в Аруба. При това българинът станал известен с кражбата на 600 килограма кокаин не е единствената жертва на сръбския мафиот. Съществуват твърдения ,че Сретен Йосич е поръчител на убийството на боса на ВИС и ВИС 2 – Васил Илиев, както и на Милчо Бонев в ресторант „Славия“.
През 2002 година Бай Миле взел крупна сума, за да подпомогне бягството от софийския затвор на Йошка, но планът, както е известно явно не е успял, а парите не били върнати. Резултатът закъснява с 2 години, но за сметка на това е потресаващ – на 30 юли 2004 година Бай Миле е убит заедно с четирима свои охранители, както и човека, с когото имал среща. „Застрелян“ е и часовникът му с диаманти на стойност над 300 000 лева. Тази версия не е нито единствената, нито най-надеждната и все пак непосредствено след убийството получава голям отзвук.
Съществуват твърдения, че прокурорът Николай Колев от Върховна касационна прокуратура , както и Владимир Димов – бивша барета и зам. шеф по сигурността на СИБанк също са жертва на последиците от неуспешното бягство от ареста на Йосич. Двамата са застреляни съответно на 28 и 30 декември 2002 година. Смята се, че Димов получил 1 млн. долара, които обаче така и не са намерени. Колев пък предупредил за предстоящото бягство хора от НСБОП, които реагирали светкавично , като преместили затворника от софийския затвор в транспортния арест. Планът за бягството бил Йосич да се оплаче от болки и при последващото прехвърляне към МВР-Болницата да бъде освободен от нарочена за това група. При последващото преследване е трябвало да се осъществи престрелка между полиция и бандитите, в която една от колите да бъде взривена и така да се имитира смъртта на сръбския мафиот. Планът не успява.
Не успели и заканите и предложенията на Йосич към българската полиция. Известни са две „крилати“ фрази на мафиота: На въпроса защо се смята за институция , а не за обикновен бандит , Йошка отговорил: “Ако убиеш петима, си престъпник. Ако убиеш 10 си мафиот. Ако убиеш 25 вече си институция!”
Другото негово изказване напомня на преговорите между Колумбия и Пабло Ескобар, когато големият наркобарон предлага да изплати външния дълг на страната. Такова предложение отправя и Йосич и по-точно става въпрос за половината от външния дълг на България – тоест около 5 млрд. долара. Първият (Ескобар) най-вероятно е бил напълно сериозен – времето може би ще покаже и за втория.
Сретен подписал смъртната присъда и на Бойко Борисов защото той бил човекът, който организирал ареста и екстрадирането му от България. Такива твърдения излизат нееднократно в пресата, а по времето на изборите през 2004 година Борисов прекъсва за кратко предизборната си кампания поради опасност от атентат. Бойко Борисов казва пред медиите, че Сретен Йосич е “умен човек, за да се издигне до такива нива в йерархията на тази гилдия”.
Според Борисов сега “той няма мотив, трябва да си оправи делото, да си оправи организацията и предполагам, че едно мое убийство няма нищо да му донесе, освен да насъска всички служби в света срещу него”. Най-голямото свидетелство за активна кампания целяща убийството на Генерала е Фарид Топчагич – албанец от хърватски произход, заловен на 23 март 2003 г. на ГКПП Калотина с два гранатомета. След като е осъден на 3 години условно през февруари 2004г., Топганич е освободен и необезпокояван напуска страната. Причината за толкова лека присъда е всъщност фактът, че албанецът не е внесъл и съответно държал оръжията на територията на страната.
Йосич поръчал убийството на Борисов, заради ареста си на 20 юни 2002 година в София. Скоро след това той е екстрадиран по искане на Холандия за доизлежаване на стара присъда. Какво се случва? – При взаимодействие със холандската полиция , служителите на НСБОП успяват да регистрират разговори между стационарен телефон в Холандия и уличен телефон на площад „Възраждане“ в София. Ясно е, че именно издирваният Сретен Йосич провежда разговорите. Така на 20 юни около 22 часа се стига до задържането на сръбския мафиот. Оказва се, че той живее от 4 години със жена си и трите си деца в кооперация на бул.“Христо Ботев“ под фалшива самоличност. При последвалите проверки се разбира, че сърбинът многократно е влизал и излизал от страната , като за целта е използвал повече от 30 различни паспорта.
На 3 юли състав на Софийски градски съд, при извънредни условия, в Софийския затвор, приема решение за екстрадирането на Сретен Йосич по искане на Холандия. На 7 август Софийски апелативен съд потвърждава решението. На 16 август, при невиждани мерки за сигурност Сретен Йосич, в бронежилетка и с качулка на главата е качен на самолет и със специално предвиден за целта полет отлита за Холандия.
„В България се е чувствах сигурно, защото бях под защитата на разузнавателния сектор, на Бойко Борисов, който по-късно стана кмет на София и на Николай Гигов, собственик на футболния клуб „Локомотив“, обясни Йосич. По думите му с Гигов бил легален търговец на оръжие, и с него го свързвал бизнес. „Малко чудно, но какво да се прави, такова беше сътрудничеството“, казва той.
“Като главен секретар участвах в издирването и арестуването на Йосич, как може да съм го покровителствал, коментира лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов. Той добавя, че фактите опровергават изявлението на сърбина и подчертава, че той е бил задържан след престрелка. По думите на Борисов Йосич е споменал името му, защото го е чувал, а на Николай Гигов го знае „защото купува футболисти от него“. Според лидера на ГЕРБ Йосич „разчита, че медиите са манипулируеми и нямат акъл дори да съпоставят факти и ще видите какви ще бъдат заглавията на турските вестници“.
Николай Гигов пък заявява, че познава Сретен Йосич от началото на 90-те години, като поводът за познанството им бил, че сръбският гражданин се занимавал тогава с трансфер на футболисти. Той отрича двамата да са имали общ бизнес с търговия на оръжие. По думите му „Йосич никога не се е занимавал с оръжие, бил е и под друго име в страната“. „Още повече моят износ винаги е бил за НАТО-вски държави в по-голямата си част и не съм търгувал на Балканите“, допълва Гигов.
По-малко от 4 години по-късно (март 2006 година) името на сръбския мафиот отново запълва първите страници на българските вестниците. Адвокатът на Сретен Йосич – Зденко Томанович (който е адвокат и на починалия на скоро бивш юго президент и военнопрестъпник Слободан Милошевич) потвърждава информацията, че Йошка ще бъде екстрадиран от Холандия към Сърбия, а оттам белградския съд го пуска под гаранция от 300 хил. евро поради липса на достатъчно основания да го задържа. Съдът не му отнема и международния паспорт, което означава, че Йосич може да ходи навсякъде и да възвръща лично позициите си на наркопазара, силно разклатени след арестуването му в България.
Дни след като соченият за балкански крал на кокаина бе пуснат от затвора от белградски съд, стават две знакови убийства в Сърбия, които предизвикат коментарите на сръбската преса, че Йосич започва разчистване на сметките си за това, че бе принуден да се раздели с контрола над трафика с кокаин на Балканите. Убити са две знакови фигури – Зоран Вукоевич – Вук, свидетел-сътрудник на процеса за убийството на бившия сръбски президент Зоран Джинджич, и на Зоран Пович, член на престъпния Земунски клан.
Сръбската преса отделя централно място на убийствата и ги свързва с пускането от ареста в Белград на Сретен Йосич. Според медиите в съседната страна двете убийства в Белград през почивните дни могат да означават, че Йосич наистина разчиства сметки с конкуренти, най-големите от които са в структурите на така наречения Земунски клан. Запознати с организираната престъпност в Сърбия твърдят, че кланът завзел бизнеса на Йосич, заради което главатарят на клана – Милорад Лукович – Легия, вече имал подписана смъртна присъда от Йосич.
Легия, който е главен заподозрян за убийството на премиера Зоран Джинджич, предпочете да се предаде на сръбските власти и да потърси убежище в затвора от грозящата го разправа на Йосич. Медиите в Белград развиват версията, че Йоца Амстердам започва да разчиства свидетелите по процеса за Джинджич, така че Легия да бъде пуснат от затвора поради липса на доказателства, и тогава със сигурност ще намери смъртта си. По същата причина през 2004 г. бе убит друг свидетел на убийството на Джинджич – Куйо Криещорац.
И други индикации сочат, че в България, а и в съседство, може да се случат нови разчиствания на значими фигури от организираната престъпност и по-специално – наркотрафика. В разстояние на няколко дни между Карибите и испанския бряг са заловени две яхти с над 4 тона кокаин, предназначен за Европа. На двете яхти са задържани общо шестима българи. Количеството дрога е огромно и струва десетки милиони долари. Според български криминалисти в канала за кокаина са участвали две престъпни групи българи, действащи в Испания. Такива количества дрога обаче не могат да се пренасят без могъщото покровителство на големи босове.
Премиерът Бойко Борисов отказва да се яви на делото на наркобоса Сретен Йосич като свидетел, защото не е гражданско лице. Това е неговият отговор на предложението на Станишев да отиде на делото в Белград. “Аз го арестувах и екстрадирах като главен секретар на МВР. Аз не съм жалък като Станишев. Наш съд може ли да призове премиера на някоя страна като свидетел? Не го ли е срам да ме нарича “Гражданино Борисов” и да ме кара да бъда свидетел по дело на екстрадиран престъпник, срещу когото международните организации ще повдигнат обвинения? Всичко това идва от хора като Бисеров, Добрев, Станишев, които са на доизживяване. Нарочно искат да ме замесят, защото убиха Джинджич, нали? Не го ли е срам… беше премиер четири години!”
Веселин Стаменов
http://dnesiutre.com