Искам да съм защитен свидетел!

По възможност не във Враца.

Защото там като Синеокия ще ме пратят при ченгетата, за чиято корупция знам и точно те ще ми набутат една бронежилетка с вещите указания да излизам от дома си само два пъти по половин час. На всичкото отгоре ще ме изтъпанят “защитен” пред съда, точно когато в съдебната зала са хората срещу, които съм свидетел.

Искам да съм защитен свидетел във Варна.

Варна си е все пак най-добрия град за живеене.

По възможност, не искам преди да бъда “защитен” да е добре да оглавя търговия с проституция и дрога, защото далаверата ми ще е пълна – хем куките ме пазят, хем бизнеса върви и не ме арестуват, хем живота ми е като в песента: “Е… си майката, пача, ще пия чак до сутринта!”. Аз и да не знам нещо, което е по същество, ще кажа всичко онова, което ми продиктуват по-съществено. Докато сключвам сделката с прокурори и ченгета вече няма да има какво да губя, защото през времето, в което уж ще съм под “домашен арест” дните ще си отлетят и цифром и словом ще влязат в присъдата, която точно ще ги покрие. А и бизнесът капе през това време. За всекиго по нещо.

Такива “защитени свидетели” в морската столица дал Господ.

Толкова се накачулиха, че ще се счупи клона.

Аз искам да съм особен защитен свидетел.

Друг фасон.

Искам да свидетелствам за корупция.

В полицията.

В прокуратурата.

В съда.

В общината.

В областната управа.

Альооо, прокурорките, защо ли си запушихте ушите? Нешо нецензурно ли казах?

Альооо, ченгетата, що се свряхте под бюрата, бе?

Дайте една бронежилетка и подгответе листите за писане.

Брех, мама му стара, какво мълчание!

Никой не иска особени защитени свидетели. Искат наши си свидетели. Дето докато членоразделстват куките да им редят словореда. Да не би да изтърват някой неподходящ лаф къде на кого и по колко са плащали.

Ако тук не ме вземат, ще се оплача на Брюксел.

И на арменския поп, ако трябва ще се оплача.

Защото тя каква стана в най-добрия град за живеене? Най-големите мафиоти – защитени свидетели. В Брюксел дали са чували за този нов почин на българските полицайчета и прокурорчета. Щото аз не бях чувал. И сега ще им обадя.

Като не ме искат тука, поне да ме вземат като брюкселска дантела и като няма кой да ме чуе за каква мафия става дума тук, то поне европейците да разберат. Не, че нямат хабер, ама друго си е да си “защитен свидетел”.

Във Варна това вече си е направо престижно.

Като кажеш “защитен” и направо ти козируват. Че и в прокурорските кабинети съветваш като как да бъде разпитан някой льольо, дето още си мисли, че има правосъдие в България. Както е тръгнало може и служебни карти да раздават на защитените.

В Америка им сменяли с пластични операции физиономиите. Айде бе, ами нали ако тук им сменят мутрите, утре куките няма да познаят от кого да си приберат паричките?

Искам да съм “защитен свидетел”.

По възможност пред чуждестранни наблюдатели.

Щото ако продължавам да искам да разкажа за корупцията по високите етажи на властта, докато дойдат чичковците от Брюксел, мене ме пишете бегал.

Покровителите на послушните “защитени свидетели” ще ме очистят.

После ще ми разследват убийството и ще търсят “неизвестен извършител”.

А накрая ще ми сложат портрета във всяка килия в ареста за да се знае и помни – който реши в тази държава да бъде не наш си, а “защитен свидетел” извън сценария, го чака “приятелски огън”.

И смърт.

Ивелин Драганов