ИСТОРИЯТА НЕ ПРОЩАВА ЛЕКОВАТОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ СОБСТВЕНИЯ НАРОД
Изминаха петите поред избори в рамките на две години и основния въпрос, който всеки си задава напоследък е – ще има ли правителство този път и между кои политически сили?
И така какво следва оттук нататък. След свикване на 49 тото НС Президента Румен Радев ще връчи мандата за съставяне на правителство на първата политическа сила – ГЕРБ. Това е конституционен механизъм и тук няма изненади. Какво следва по-нататък и дали първият мандат ще доведе до съставяне на кабинет?
Ако се опрем на предварителните заявки на политическите сили и по скоро на заявеното от коалицията ПП – ДБ, те няма да участват и няма да подкрепят кабинет с мандата на ГЕРБ.
Изхождайки от тази позиция и от няколко други обстоятелства, аз лично намирам следните няколко пречки за реализация на кабинет с първия мандат.
1.Заявката на ПП-ДБ за кабинета независимо от причините за това предполага уличен натиск за всеки друг формат на управление, като се има предвид , че точно тези партии управляват така наречения „майданен потенциал“ в столицата от няколко хиляди човека, които активно биха участвали в протести, биха формирали общественото мнение чрез социалните медии и телевизионния екран.
Независимо от това, че всеки отчита, че на България и е нужно незабавно правителство, в момента в който такова се създаде от останалите политически сили – ГЕРБ , ДПС и БСП – защото няма да има друг вариант – познавайки народопсихологията на българина следващата масова истерия в социалните медии най-вероятно би била, че мафията се връща на власт.
В този ред на мисли независимо, че национално отговорното поведение ще доведе до популистко отрицание, политическите лидери би трябвало да го преглътнат ако поставят приоритетите на страната пред приоритетите на собствените си партии, но това все пак, признавам, е въпрос с нееднозначен отговор от гледна точка на бъдещите перспективи за политическа реализация.
2.Местният вот наесен предполага от своя страна нестабилност на всяка една формула на централната власт в момента от гледна точка на една междупартийна борба за заемане на позиции на изборите през октомври.
Изборите за местни органи на властта са темела на всяка една политическа сила, нейният пряк контакт с избирателя и никой не би поставил своята сила в риск – дори и заради позицията на централната власт, ако това ще доведе до спад в позициите на местната власт, защото губейки нея следва загуба и на ниво парламентарно представяне.
3. Геополитически аргумент.
Светът в момента се намира в фаза на силно геополитическо противопоставяне. Големите геополитически играчи на база на съюзите в които са включени съответните държави не търпят неясни позиции по отношение на това кой накъде определя своята роля и място в тези процеси. Затова стабилен кабинет в случая означава кабинет без разнопосочност на играчите по отношение на този казус.
4.Популизъм.
Поставям отделен акцент на този аргумент, защото политическите лидери на основните партии прихванаха модела на популизма и противопоставянето помежду си като инструмент за правене на политики и ще им е много трудно, да не кажа невъзможно, да излязат от полосата в която сами си се вкараха. Този тип политическо мислене предполага, че съобразно това накъде вървят моментните настроения на обществото всеки един от лидерите на партиите, сформирали каквато и да е власт, може да се обърне срещу собствената си власт в името на това да „е с народа“.
Бих казал, че лидерите си нямат доверие един на друг.
Това са накратко някои мои съображения свързани с проблема за съставяне на правителство с първия мандат.
Колкото до аргументите в полза на един кабинет – бих добавил само един – Държавата има спешна нужда от него и всички различия и аргументи против нямат никаква тежест пред това да си национално отговорен пред съдбините на нацията в такъв преломен момент на развитие на света.
Историята не прощава лековатото отношение към собствения народ.
Но все пак опирайки се на опита си бих казал, че ако се върви към реализация на първия мандат, то опирайки се на това, което вече споменах, считам, че той би могъл да бъде в рамките на една силна временна експертна формула.
Колкото до хипотезите за втория мандат за съставяне на правителство – там всичко е възможно като формули на управление, единствената голяма трудност би била този формат да намери подкрепа, отчитайки разделителните линии, които този формат постави между себе си и останалите партии.
Третият мандат би бил спасителна сламка на отчаянието и безизходицата и се надявам да не се стигне до него, защото това би показало колко непродуктивна и безотговорна е станала политическата система в страната и то след пети поредни избори.
Независимо, че тези проблеми съществуват пред сегашното парламентарно представителство никой не може и няма право да отрече, че основният проблем е липсата на диалог, на държавност и на национално отговорно поведение.
След последните избори миналата есен Президента Румен Радев даде прекалено голямо време на партиитте да осъзнаят своята отговорност пред нацията и да намерят своята отговорност в процеса на възстановяване на държавността.
Основната задача и сега пред партиите остава да намерят път към себе си, да преодолеят различията си и да съставят кабинет в името на това в което се заклева всеки един народен представител – а именно да спазва конституцията и законите на страната и във всичките си действия да се ръководи от интересите на народа.
Ерджан Ебатин