И си грухтим на воля…
Отстрани всичко изглежда прилично. Ходим спретнато облечени, чисти и само физиономиите ни издават какъв смут е в душите ни. Новопостроените кооперации имат претенции за архитектурни шедьоври. Колите, които караме вече са достатъчно лъскави и запазени, за разлика от пътищата, които са в ужасно състояние. И както казваше един мой познат, пари все ще намерим откъде да откраднем, но с тоя акъл ще продължаваме да сме затънали в тинята до ушите, като дишаме със сламка за да оцелеем.
За толкова години до сега, не се научихме да различаваме истинското от фалшивото, стойностното от кича и хубавото от лошото! По не знам откъде набрана инерция, в медиите продължават да се обсъждат прищявките на фолкпевиците, псевдоспортистите, мутрите и най-продажните политици. Те ВЕЧЕ са еталон за подражание на подрастващите и никой малчуган не може да бъде убеден, че баща му който честно печели парите си примерно като дърводелец, е по-достоен за уважение от големия Маргин или Преслава. Продължава да битува мнението за незаконно забогателите „бизнесмени”, че са успели щото макар и да са крали, не са осъдени, а това автоматично ги оневинява. Възхищаваме се на хайдутите, макар откраднатите пари да
са от нашите джобове. През последните години бай Ганьо се сноши с Айшето от циганската махала и сега из родината припкат достойните техни наследници. Кражбата и чалгата са издигнати в култ, и дали ще я наричаме рекет, източване или присвояване, е само въпрос на терминология. Проблема е, че я приемаме за нещо нормално в живота си. По аналогия от Народното събрание, се научихме йезуитски да спорим, да словоблудстваме, да търсим виновни навсякъде другаде, но не и в нас самите. Мързелът замени прословутото някога българско трудолюбие и вече като към спасителен пояс се стремим, към дипломата за висше образование. Сякаш тя ще свърши работата, за която са ни назначили. Обезцени се висшето образование и няма да е далеч деня, когато също като на Запад ще започнат и у нас да се ценят ИСТИНСКИТЕ знания и способности на хората, независимо от образованието.
Понякога мисля, че на някои хора духовната и материална мизерия им харесва. Както се случва някои затворници с много стаж в затвора да се институционализират и да са непригодни за живот на свобода, така има и наши съграждани, които не приемат цивилизацията като единица мярка за напредък. Те предпочитат да не работят, но да получават някакви помощи от държавата – пенсии, социални помощи и др. Да пият бира и да гледат „Биг брадър” по телевизията, просто защото са се намерили други балами, на чийто гръб да живеят. Обикновено това са циганите, но не са малко и етническите българи, които дават голям подкуп на докторите, за да ги трудоустроят.
После работят някъде другаде, осигурявайки си по този начин два дохода. Сторили нарушение на пътя, дават пари на полицаите и ето как схемата се развива паразитно и необратимо. Знае се, че много по-лесно е да заобиколиш някакво правило, отколкото да го спазиш. Така се провеждат изпитите в университета и училище, назначенията на работа, конкурсите и всичко, което има смисъл на принципност и държавност. Така обаче далеч не се стига!
Не можем да се излежаваме в кочината и да си грухтим на воля, а други да се
изгърбват от труд заради нас! Все някога идва момент, когато балансът се променя и грухтящите натежават повече на везната. Тогава както обичат да казват катаджиите „Кво правим?”
Красимир Бачков