И твърдият Борисов е гъвкав ( в кръста) пред Москва

Защото аз взимам заеми само от близки, много близки заемодатели. Бягам от всякаква задлъжнялост спрямо когото и да било, който би могъл да ме зароби.

Поводът за тези мисли е материализирането на новината, за която отдавна ни подготвят. Русия ще ни помага и с пари за осъществяването на своя стратегически проект на българска земя. В петък, 19 февруари, тук се очаква да се появи с чек за 2 милиарда евро пратеникът на Путин, Генералният директор на Росатом Сергей Кириенко. Дават ни ги само и само да се строи тяхната централа на наша територия.

Очертава се следната картина: тук на всяка цена, платена от Русия, ще се строи руска ядрена (по проект и стратегически замисъл) централа, захранвана с руско ядрено гориво, по руска технология, с руско оборудване, с руски кадри и обучавани години наред в Русия български такива, за да се продава незнайно къде ( понеже няма разчети и дори минимални очаквания за български глад за ток) и на кого уж българска електроенергия, произведена само формално на българска територия, но под тоталния руски контрол.

С услужливото съдействие на предишните две правителства и с днешното спомоществователство на Гражданите за европейско развитие на България ( ГЕРБ).

Това се очертава да се случи в добавка към вече съществуващите ядрени мощности в Козлодуй, построени по съветска технология, захранвани с руско гориво, зависещи при всякакви рискови ситуация от волята и експертизата на Русия.

На това му се казва Българска национална сигурност в действие! Всички ядрени енергийни яйца на България – в руския полог. Някой да се съмнява какво ще се измъти?

На фона на тази фатална предрешеност на несъстоялата се, макар и обещана предизборно битка за запазване на западната ориентация на България, вече като дребна подробност изглежда маниерът на Русия да си общува с България като колониална метрополия със воя васал. Тук пратениците на Путин се появяват когато си поискат без предупреждение и веднага се натъкват на прословутото българско гостоприемство.

Спомняте ли си как премиерът Станишев беше накаран от президента Путин да го чака часове наред за аудиенция в Сочи, макар да беше там през септември 2008 г. по покана на руската страна? Ами през април следващата година, когато президентът Медведев увеличи срока на наказанието и накара Станишев да чака цял ден след уговорената и публично оповестена среща в Кремъл?

Ние обаче сме гостоприемни и гъвкави ( в гръбнака). Не сме злопаметни в никакъв случай. Решава шефът на “Газпром” Алексей Милер да изненада българските власти с благоволението си да ги посети и веднага бива приет от самия Бойко Борисов. С широка усмивка и горещи ръкостискания, както е видно от всички медийни илюстрации. После иди казвай, че в българската политика нямало приемственост!

Американският “Бостън глоуб” обръща внимание на тази случка и отбелязва, че няма подробности за разговорите на Милер в София. В Бостън май не са чели пределно ясното комюнике на пресслужбата на “Газпром”, което откровено формулира руските приоритети, без възражения от българска страна, особено след разговорите с българския президент Първанов.

“Страните са на мнение, че „Южен поток” има специално значение за разнообразяването на маршрутите за доставка на руски газ в Европа и повишаване на енергийната сигурност”.

Кратко и прозрачно. В превод означава, че страните, т.е. Русия и България, са съгласни, че трябва да бъде заобиколена Украйна за доставка на още, именно на руски, а не на някакъв друг газ в Европа, за повишаване на енергийната сигурност…на самата Русия като претендент за утвърждаване на своя монопол.

Защото повече “сигурност” за Европа чрез допълнително задълбочаване на зависимостта й от руските доставки, вместо чрез намирането на алтернатива, със сигурност е обратното на това, от което Европа има нужда.

Освен това в Бостън не са прочели и информациите за обещанието на руския газов бос Милер да защити българският интерес ( от попълзновенията на американския и империализъм и неговите помагачи, предполагам). И това ако не е “подробност”, заслужаваща внимание : “Газпром”, известен като най- агресивния инструмент на путиновата стратегия за укрепване на руските имперски претенции за налагане на влияние с помощта на износа на суровини, се е загрижил да брани българските интереси!

Както се казва, където е текло, пак ще тече. По този повод отново да напомня актуалността на лозунга : “Течна дружба, течна дружба, течна дружба”!

Вярно е, че всичко тече, но дали нещо се променя по трасето на българската сервилност спрямо Москва?

Иво Инджев
www.ivo.bg