И тяхната система е 4-4-2
Като си играеш с дистанционното управление на телевизора, няма как да не минеш през Канал 3. Там се говори или за футбол, или за политика. И двете теми днес са интересни. Има корупция във футбола, има и в политиката. Има уредени мачове, има и договорени „на тъмно” политически събития. Има червени картони за непослушни футболисти, а вече има и изгонени политици.
Нравите толкова са се сближили, че когато ти говорят за футбол, често си представяш политика. И обратно – заприказват ли ти за политика, в главата ти започват да се мяркат всякакви коварни препъвания.
Оная вечер тъкмо бяха свършили да ни убеждават как „Левски” в крайна сметка ще победи унгарския „Дебрецен” у дома му, а ЦСКА толкова надиграл „Динамо” Москва, че само гредите спасили руснаците, та си помислих – ето това се казва пропаганда! Дали спортните деятели не са се научили на такова говорене от политиците, които поне шест пъти в годината убедително обещават увеличение на пенсиите и заплатите, че като им повярваш, после хич не обръщаш внимание повишено ли ти е нещо, или – не.
Ти си вярваш, а нищо не ти се увеличава. Та лежа, гледам Канал 3 и изведнъж – каква кратка рекламна пауза, а какъв гигантски скок от тема на тема. Изведнъж от футболните успехи ни прехвърлят към концептуализирането на борбата срещу организираната престъпност и корупцията.
Един до друг на пресконференция, подробно отразена от медията, са застанали главният прокурор Борис Велчев, вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов и новият шеф на ДАНС Цветлин Йовчев. Вече съм се убедил отпреди това, че с променена футболна тактика и червеният и синият български гигант ще пробият в Европа. Подготвен съм и да се съглася, че престъпността и корупцията също ще бъдат победени. Заслушвам се и чувам – новата идея била да се въвежда екипен принцип, който при определени специфични случаи да обединява усилията на експерти от различни институции. Цветанов представя идеята като иновация, докато Велчев деликатно намеква за някаква приемственост. Веднага си спомних откъде ми е позната темата за екипния принцип в сферата на сигурността.
Нали пишем книга с Алексей, та е ставало дума, че преди повече от година екипният принцип е разработен в ДАНС и е давал нелоши резултати. Като сме си говорели и за книгата, и за всякакви други работи, Алексей винаги е подчертавал, че екипността има наистина сериозен потенциал. Прилича на пръв поглед, но всъщност е нещо доста различно от екипността на една единадесеторка, която или печели, или губи, но винаги го прави заедно като отбор.
Разликата е в това, че когато става дума за междуинституционална екипност, вече стигаме до социалните науки. От известно време върви изследване, както съм чувал, на тема „Ниво на междуинституционалната екипност”. Всеки, който се интересува от такава проблематика, може да си направи извод, че подобно изследване е страшно полезно за изучаване на потенциала за обществена солидарност и партньорски отношения в много по-широк контекст, отколкото само в рамките на институциите.
Като слушах пресконференцията забелязах, че вицепремиерът използва ключови понятия за екипността, но липсваше усещането за познаване отвътре. Като рецитация на чужд текст. В сферата на сигурността, както впрочем и във футбола, проблемите на авторското право никак не са регламентирани.
В спорта всеки може да играе по система 4-4-2, но накрая едните печелят, а другите губят. И единият треньор е автор на тактика – и другият. В политиката обаче – и особено в сферата за сигурност – е малко дразнещо да искат да ти внушат, че и най-старата измислена концепция става нова с новите победители.
Какво показва това крадене на ноу-хау? Ноу-хау е know-how. А know-how означава знам как. Един знае и може, а друг – ако не знае, а иска – или си купува знанието, или поне споменава автора. Така е по света. Така не е у нас. Взимат ти идеята, приписват си я, не ти обръщат никакво внимание и понеже сред хората е останала твърде малко памет, кражбите почти не се забелязват. Единственият смисъл може би е бил да се покаже, че МВР-философията вече е подчинила идеята ДАНС.
В тази амбиция обаче колкото има смисъл, два пъти повече няма. Дори да повярват, че новите победители знаят какво правят, хората много бързо ще разберат разликата. А разликата, когато говориш за наука в сигурността, без да я познаваш, е като да правиш сигурност по футболна система 4-4-2. Уж гониш бандити, а всеки път изчисляваш голова разлика. И обикновено губиш.
Ценното обаче, когато гледаш телевизия, е че няма как да не започнеш да мислиш с аналогии. Ако „Левски” и ЦСКА обещават с по една топка да победят съответно „Дебрецен” и „Динамо” Москва, колко топки ще са необходими за елиминиране на престъпността и корупцията?
Георги Коритаров
www.koritarovonline.hostzi.com