Кабърчета в италианския ботуш
Което, както са ни учили още в училище, се прави само в състояние на война.
Не знам дали помните, но бившите сателити на СССР си имаха неофициално ракети носители в процеса на присъединяване към ЕС. За балтийските съветски колонии това бяха предимно Швеция и Финландия . Франция се застъпваше за Румъния, а Австрия за Унгария и Словения. Само България подсмърчаше като безпризорно дете и някак приглушено се чуваха гласове, че трябва да се държим за полата на Италия ( макар тя отдавна да беше осиновила Албания). Били сме близки по нрави, манталитет, географски ширини (всъщност е факт, че София и Рим се намират на един и същи паралел).
Така и никой не ни пожела. Ние ли се грешно молихме, те ли ни разбраха погрешно?
Не знам. Но ми е ясно едно: не е работа на италианците и ватиканците, колкото и да са виновни в конкретния случай, да направят така, щото по света да ни познават и уважават. Боя се обаче, че това е задача за повече от едно поколение. Защото добрите новини от България трябва да са страхотно, невероятно, изумително добри, за да станем известни с тях. А другото, с което вече сме се “прославили “ в Италия и Ватикана в недалечното минало, е доста незабравимо, нищо, че тук ни призовават да забравим за него.
Иво Инджев