Кадрил с вкус на водевил в ГЕРБ Варна – репортерка кадрува, а бивш шеф мести пешки в екипа „Портних”

Кадрил със сиропен привкус на водевил се разиграва тези дни във варненската централа на ГЕРБ и никой – нито журналист, нито загрижен за партийната цялост активист не смее да вдигне завеската и да надникне под повърхността на неестествения притеснено – усмихнат фейс на лидера Иван Портних.Гледаното дете на „Мултигруп” (публична тайна е, че „Малкия” е племенник на Николай Вълканов и фаворит на балкантуристката прима Недялка Сандалска) и местни сателити на групировката във Варна с поизбледнели прякори, беше обявено не просто за новото лице на управляващата партия – симпатично, интелигентно и перспективно.

Портних беше лансиран за истинския край на статуквото. За човека, който едва ли не ще заличи от политическата карта на Варна „мазачите на филии” от първите редици на ГЕРБ и ще поведе партията към невиждан възход по ясни правила и при пълна политическа прозрачност.

Да, ама не.

Колкото Портних е това, което написахме преди малко, толкова са и разликите между него и близкия до Семейството му бивш лидер на партията Павел Димитров. И връзката е доказуема и видна и с просто око. Като се започне от кумската връзка между Димитров и детето на Портних, мине се през топлата връзка на Павел Димитров и тъста на Портних – Красимир Маринов и се стигне до медийните лица край младия лидер, който на кметския етаж в голямата Община предпочитат да наричат „кмета в сянка”.

За парлама след рокадата Димитров – Портних от екипа в централата бе изгонена Роза Димитрова – административен секретар на партията. И роднина на Павел Димитров. Нея част от актива на ГЕРБ предпочиташе да нарича главнокомандваща партийния апарат в отсъствието на Димитров. Други откровено приемаха за лековато и дори  изнервящо отривистото женско натягане на Димитрова и склонността й да се взема насериозно. Две твърдения, между които вероятно се крие и истината за излитането на Димитрова от централата. Но не и от фирмите, за които беше отреден златния пай в проекта за Синя зона във Варна.

На нейно място до лявото си коляно Портних пусна прекия си конкурент в надпреварата за лидерския стол, овакантен от Павел Димитров – Павел Христов. Ако за Портних казват, че ахилесовата му пета в политиката е тъста му, на Павел Христов уязвимото място е майка му – депутатката Лилия Христова. Мнооооого близка на лидера на алтернативния лагер в ГЕРБ – Варна – Емил Радев.

Що за управленски екип в ГЕРБ ще спретнат Портних и Христов ще се види. Така, както ще лъсне и политическата потентност на младия тандем в състезанието на предизборни идеи идната година.

Като стана дума за публично състезание, е ред на прясната новина от гербаджийските редици. Глас на партийния лидер във Варна става политическата журналистка от местната редакция на Труд Роза Димитрова.

Не. Не онази, дето я писахме изгонена преди малко. Тази е Розалина. И е нелишен от любопитни детайли персонаж на варненския политически пейзаж. Госпожата, която от години взема заплата от „Труд”, за да разприказва политическите вождове – местни и по-значими, от години е изкушена и от топло местенце на пресаташенце. Щатната репортерка на „Труд” има няколко полувлизания в политическите дебри. След незадълбочени и полусериозни закачки с кметове от областта по темата „да ти стана ли ПР, да ти не стана ли”, Димитрова за малко не стана глас на НДСВ във Варна. После дори влезе на тет а тет раздумка с Павел Димитров, за да договаря условията, при които ще му вае политическия образ за пред ехалето. Но и там не довърши. По какви причини – не стана ясно. През цялото време госпожата не спря да лансира във вестника, от който получава заплата местния началник на войводите Костадин Костадинов, като междувременно попътува из регион Балкани по тематични пътеки на ВМРО и дори публикува снимки във ФБ….. Сега същата госпожа, казват, ще е новото медийно гуро на новия лидер Иван Портних. Но не и за редовите гербаджии. От тях госпожата се гнусяла, тъй като била много принципна и честна. За редовите продължава да се грижи завещаната на Портних от Павел Димитров ПР-ка на партията Милена Кръстева. Чакали се и още едно-две попълнения, които щели да добутат лидера си Портних до капацитета на фабрика за добри новини в предизборната 2013 г. И да гарантират най-голямата шестица на отличничката в екипа на Бойко Борисов – министъра на регионалното развитие Лиляна Павлова, която всички очакват да кацне на върха в депутатската листа на Варна догодина.

Нейното име също е ключовото, като стане дума за анализ за гербаджийските потайности край морето. За нея казват, че е най-солидния гръб на новия лидер Портних в София. Двамата държали постоянна връзка, тъй като се очаквало Павлова да е същинския таран на Бойко в изборите догодина – с къде обещани, къде дадени пари за Варна.

Портних обаче надали знае, че опората му Павлова му държи пулса, т.е. проверява го периодично, и индиректно – през вечната Амбър на варненските медии – вездесъщата Даниела Стойнова. Осмислящата живота си с работа и политиканстване шумната радиодама и Павлова били на ти отдавна. Връзката им се смята, че се корени в средите на червените професори във Варна, сред които е и таткото на министърката.

Академично потекло, по бащина линия, обича да си приписва и дипломираната специалистка по фотопропаганда Стойнова, за която опитни ВКР-та по правило приписват присъствие и в някои папки… Без да уточняват – в изгорелите или в оцелелите такива.

Именно заради активното, показно и шумно сноване между министър Павлова, лидера Портних, кмета Кирил Йорданов и баща му – почитаемият бивш съдия Петър Йорданов,  г-жа Стойнова се счита за основен кадровик на гербаджийската власт във Варна. Вербалната агресия на жената, рекламираща себе си като придворна компаньонка на съпругата на шефа на БНР Валери Тодоров, стигала до там пряко да нарежда кой какво да прави, за да е успешна и 2013-а за ГЕРБ. Правела това очи в уши или по телефона както на старите си приятели баща и син Йорданови, така и на „кмета в сянка Портних“, и не се свеняла да шушне и на министерско рамо. Също толкова искрено и мотивирано, както пали свещ  в памет на демократа Илко Ешкенази…Сложни пируети сами по себе си. Основно на ниво принципи и съвест. За който ги има. При който липсват е достатъчна перспективата я за директорския стол в БНР – Варна (пък може и в София – при щерката), я за топло ключово местенце в благодатните за интриги и демонстрации на влияние структури, свързани с културния облик на града.

 Затова и варненския политически пейзаж в най-добрия случай може да се оприличи на сиропиран водевил. Изкушените от по-груб изказ могат да го нарекат и буламач, отвъд който нищо добро не чака нито Варна, нито живота на варненци.

Ехалето чака промени към по-добро и вярва на Цветановци и Бойковци, че проветряват етажите на властта поне сред своите и завират мазачи и лапачи в ъгъла. А то било простичко – за парлама това, а зад паравана Павел Димитров мести пешки, репортерка от казионна държавна медия раздава акъл и заповеди, а новият лидер се върти като пумпал – между Кръстника, Тъста, Гласа и други мистични и недотам фигури от местния политически пейзаж.

А медиите във Варна се гънат. Мълчат и не смеят да гъкнат. Защото ако го направят, ще ги гази…По избор – кум, кръстник, тъст, глас… или снегорин.

Сирма Момчилова