« Върни се назад Публикувано на 11.05.2026 / 17:06

КАДРОВИ ПРОВАЛ

За да се създаде модел и да се направят изводи за това каква ще бъде посоката на процес или управление не са нужни нито 100 дни, нито пълен списък с назначенията. Създаването на модел се проследява чрез улавянето на ключови точки, които задават посоката. Това е теоретична константа.

Има един израз, който може да бъде определение за цялата рамка, а времето и назначенията само ще потвърждават модела. Изразът е кадрови провал.

Това е извода за настоящото ново управление, изградено от стари кадри. Нищо не е научено, грешките не са поправени, а можеше да бъдат. Това беше еднократен шанс, който беше напълно пропилян и проигран.

Неслучайно публикувах ретроспекция на моето виждане кои са ключовите ориентири – както като министерства и техните ешелони, така и като политики и символи. Същото забелязвам и при колеги, които наблюдават обществената и политическа среда, които ежедневно извеждат примери за кадровата катастрофа.

Моите три стълба бяха – външна политика, образование и финанси.

Кадрите и назначенията във външната политика, заедно с дипломатическите сигнали и символи, задават посоката на цялото управление, но и подсказват за методите, чрез които ще се решават оперативно проблемите.

Образователната система е ключа към дълбочинното решаване на най-големият проблем на България – демографската криза. Която включва не само училищата, но и обществената среда и задава посоката както към семействата, така и към кадрите.

Финансите са третия стълб, чиято голяма цел е да направи така, че моите и вашите деца да не плащат през техните животи кредитите на настоящето. Заем се тегли не за плащане на заплати и пенсии, заем се тегли единствено за големи дългосрочни проекти – инфраструктурни, обществени и т.н. Това също е теоретична константа.

Всички назначения дотук в тези ключови направления, заедно в сферата на икономиката, показват и задават модела за всички следващи. Не е нужно да се изброява, а да се хване модела.

Във външната политика посоката беше зададена чрез фигурата на външния министър – тя е твърдо евро-атлантическа, но много по-точно – Брюкселска. Това беше потвърдено чрез първото посещение на новия министър, което е символично – в Брюксел.

Ако се търсеше показване на суверенна позиция, базирана на разбирането за баланс и отразяващо новите реалности в междунаордните отношения, новият български министър не трябваше да ходи първо в Брюксел, а да намери начините символично да покаже, че България има желание да излекува катастрофата на отношенията с държавите, които оформят новия световен ред. Това включва и САЩ. Беше редно да бъдат поканени представителите на САЩ, Русия, Китай и Иран. Това щеше да даде сигнал и на нашите партньори във Вашингтон, че вече могат да изпратят свой Посланик тук.

Провал.

В образованието бяха назначени хора, които никога не са имали реален, дългогодишен досег с основата на образователната система – училищата и училищната среда. Опитът във висшето образование е много по-различен и предвид настоящото състояние на българските университети – напълно непотребен.

Тепърва ще се доказва във времето неспособността за справяне с два от най-големите проблема на образованието – делегираните бюджети и внедряването на неправителствените организации вътре в системата, включително това, че българските учебници в момента се издават от издателства, някои, от които са собственост на Германия чрез техни фирми.

В сферата на финансите беше потвърдено едно назначение, за което загатвах в няколко мои интервюта в медиите. Давах пример, че през Март/Април 2023г. България чрез служебното правителство на Радев, преди промените в Конституцията, тогава пое нов външен дълг в размер на 12.4млрд.

Тогавашният Министър на финансите днес е назначена за Заместник министър на финансите.

Това означава само едно – политиката на емитиране на външен и вътрешен дълг ще продължи. А покачването на данъци ще бъде добре прикрито, но ще се случи.

Тотален провал. При това напълно свързан с модела Пеевски-Борисов.

Имахте еднократен шанс и го проиграхте. Арогантността и самонадеяността са лоши съветници, а зависимостите отвътре и отвън тепърва ще се проявяват.

Всяка критика трябва да се базира не на емоция, а на разум, същото важи и за одобрението. Сляпото, емоционално харесване и упорстване в грешките води до повтарянето на едни и същи катастрофи.

Тепърва ще виждате какви назначения ще се правят надолу по веригата, повтарям се, но явно има защо.

Време е да си махнете розовите очила.

Станислав Бачев

«