Каква далавера върти общината, като гони рибарите от държавна земя
На срещата със зам.-министър Димитров отидоха председателят на кооперацията и адвокатът и Константин Парчев. Те разказаха за проблемите, които рибарите имат с Община Варна вече повече от половин година. Обясниха, че повечето от рибарските бараки са единствените жилища на хората, както и това, че имат и винаги са имали пълното желание да уредят статута на къщите им да бъде узаконен, според новото законодателство.
Зам.-министър Димитров научил още, че точно когато разговаря с представителите на рибарската кооперация, техници във Варна спират електрозахранването на някои от домовете на рибарите. Преди това кметът-слънце им изпратил екипи да събарят и да опразнят селището, но рибарите им се опълчиха.
След края на продължилата близо час среща в министерството, зам.-министър Димитров се разпоредил веднага да бъдат изпратени писма до Община Варна, с които да се предупреди администрацията да спре всички действия на Кирчо върху терена, върху който се намира рибарската кооперация, тъй като това е собственост на Министерството на земеделието и храните.
Такива писма ще бъдат изпратени и до Областната администрация. Ще бъде сформирана и работна група, която да изработи план за решаването на проблема, разказа след срещата адв. Парчев.
Сагата на рибарите започна преди 2 години, когато кметът Кирил Йорданов незнайно защо тръгна да атакува собствениците на обектите край езерото. Те се позовавали на решение взето през 1986 година от Управителния съвет на бившето АПК, да се предостави правото на ползване на държавна земя на няколкостотин души. Впоследствие, на базата на това решение, самонастанилите се в землището от Аспаруховия мост до Константиново, изразили намерение да станат арендатори, каза кметът.
Така започва един процес на узаконяване на строителството, което по думите на Йорданов след проверките, извършени от експерти на общината е установило, че само един от обектите е законен.
След това тръгна рекетът с известия на заповед за събаряне на дървените постройки в рибарско селище “Орехчето”. Срокът им започна да тече от началото на юни, като хората бяха поставени на дръвника, а градоначалникът се изживява като Лилския палач. Въпреки това, заповедта е издадена от районното кметство “Аспарухово”. Обходният маньовър е повече от прозрачен, както и мотивите, че бараките били прекалено близо до брега и тяхното обитаване било опасно, поради възможност от заливане с вода. Каква загриженост и човеколюбие, а?
Преди време рибарят Васил Атанасов уточни, че всички в селището имат нотариални актове и живеят законно там, плащат си местните данъци и такси и явно пречат на някой да струпа поредния бетонен колос тук. През 1970 година с решение на правителството хората са настанени в рибарско селище “Орехчето”, твърдят обитателите му. Кметът Кирил Йорданов обаче навсякъде тръби, че всички постройки са незаконни, с издадени фалшиви документи и… съжалява за причиненото неудобство на хората?! Ах!
Той обаче не се посвени да прогони от дома му болния 62-годишен Христо Панайотов, който в отчаянието си заплаши да се самозапали. В отговор не последва грижа за помощ, а проучване, че изгонения рибар имал апартамент и дори вилно място на свое име, ехей… То и Киро има палат на Ривиерата, ама никой не го гони от жилището му във Варна? Или да му брои имотите по центъра, дето татко му обикаля всеки месец да им събира наемите, ех?!
Та както се казва, много е лесно да вадиш нож на умряла котка. По-важното в живота е, да си не само кмет, но и държавник. Но наш Киро никога няма да го проумее, нито да го постигне. Защото нарцисизмът му е повече от възможностите под шапката, а нея му я кроят и скоро ще му я надянат над очите, та до брадата.
Пък да види тогава дали е хубаво да е от страната на булката…
Може и да му хареса, знае ли човек?
Владислав Велчев