Как беше убит авиоремонтния завод „Терем” – Пловдив

Военният авиоремонтен завод „ТЕРЕМ” е натоварен в началото на 2001 г. да се насочи към усвояване на ремонт на хеликоптерни двигатели ТВЗ-117 и редуктори за хеликоптерите МИ-17 и МИ-24. Решението е удачно, тъй като заводът е в тежко финансово състояние, а в същото време разполага с отлични кадри, които в кратък срок могат да организират ремонта на двигателите и редукторите. /В същото време ремонтите в страните от бившия СССР са с ниско качество и поставят пред сериозен риск живота на личния състав на машините. Спомнете си катастрофата с хеликоптер ВН 433, който падна при гасенето на пожара близо до г. Разлог през 2003 г. Ремонтът по документи е бил в г. Луганск, Украйна. Заводът няма лиценз за ремонт на двигатели./ Назначени са хора, които да организират доставката на резервни части и да извършат ремонта и тестовете на двигателите и редукторите. В същото време ще се кандидатства за лиценз от страната производител-Русия. За главен инженер на 5 януари 2002 г. е назначен Драган Драганов. За началник отдел „Маркетинг, търговия и снабдяване” е назначен Камен Христов. Командироват се хора в Русея и колелото се завърта. Тактическите ликоптери на въоръжение в Българската армия основно са МИ-17 и МИ-24. Затова се тръгва именно от тях. През медец юни са приети два двигателя и един редуктор. Започва разглобяването и ремонта на двигателите. Месец по-късно пристига заповед двигателите да се сглобят и да се изпратят в завод „АЗАИРТЕХСЕРВИЗ” в г. Гянджа-Азербайджан. Обяснение и мотивация няма.

Република Азербайджан е ембаргова държава още от 1991 г. С постановление № 91 на МС от 2001 г. това е потвърдено. Със специално постановление е определено кои са ембарговите стоки и сделки. В това постановление на 19-та страница фигурира ремонт на стоки с възможна двойна употреба, каквито са двигателите и редукторите. Заводът не получава резервни части от заводите производители, няма лиценз и бюлетини за ремонта на двигатели и редуктори. Въпреки това на 27 септември 2002 г. натоварват три двигателя и един редуктор на камион на фирма „Диана” от г. Етрополе /собственикът е много близък на тогавашния и. д. гл. секретар на МВР Валентин Петров/ и пращат камиона за великото графство Люксембург. Може само да се гадае кой е измислил тази щуротия, понеже Люксембург се намира в противоположна посока на Азербайджан. Разрешението на междуведомствената комисия за извършване на внос и износ на оръжие и стоки с възможна двойна употреба е с отдавна изтекъл срок, а тъй като се отнася за ембаргова държава по начало е невалидно. Дали е излязъл камионът от страната, дали е стигнала стоката до Гянджа и дали е извършен ремонт може само да се гадае защото двигателите и редуктора по документи са върнати у нас след два месеца и половина, при положение, че по бюлетин срокът за ремонт е 6 месеца. При всички случаи има извършена контрабанда и ремонтът е незаконен и некачествен ако изобщо е осъществен.

Това не прави впечатление на тогавашния министър на отбраната Свинаров, на шефа на ВКР ген Орлин Иванов и на подчинените му в Пловдив полк. Царев/от два дни изхвърлен от ДАНС/ и подп. Панайотов /неговото изхвърляне предстои/. Министърът не се интересува, че осъществената контрабанда е за сметка на завод „ТЕРЕМ”-Пловдив, и че това престъпление води до второ престъпление-съсипване на завода и изхвърлянето на работещите в него. Заради комисионите се унищожава едно високотехнологично предприятие и се оставят на улицата български семейства.

От близо 5 месеца имаме нов министър. Николай Младенов се казва. Когато стана министър още на следващият ден поисках среща с него. В продължение на двайсет дни настоявах за среща с него и Цветан Цветанов.министър на вътрешните работи. Пълно мълчание. Имам още няколко случай с далавери още от времето на дребосъка Бойко Ноев, Георги Свинаров и Веселин Близнаков. Ако срещата беше направена, сега нещата щяха да бъдат други. Сега ще се наложи да се потревожи, защото въпросите ми към него ще бъдат много и все неприятни.

Но той предложи други отношения.

И ще изяде дръвцето.

Николай Колев – Босия