Как да ги стигнем американците

Мечти, мечти… И ако преди 20 г. проблемът беше в кражбата на чистачки „от моята скромна кола”, то сега като се замисля, някой ми открадна мечтите и ме запрати в десета глуха, оглушавайки ме с припева, че до 800 дни или до няколко месеца или в краен случай след един мандат и сме вече а-ха след американците. Дето се вика, дишаме им във врата. Единственото, в което ги настигнахме, е нашата организирана престъпност, другото, по което се доближаваме – че политиците ни лъжат като дърти цигани, да ме простят интегрираните роми, но това си е стар идиом.

Защо отново се връщам на това? Защото тези дни освободиха от ареста Алексей Петров, който според вътрешния министър Цветанов „е все още заплаха за обществото”. Как тогава тази заплаха отива в апартамента си и ще има всякакви удобства за комуникация, като всеки свободен гражданин на тази държава.

Самият министър, е убеден, че процес и да има, той ще се проточи дълго, тъй като обвиненият най-вероятно ще бъде болен от всички възможни болести, покосили преди него Големия Маргин, Златко Баретата и кой ли още не от родния ъндърграунд. И ако доскоро все още имаше колебания относно Петров и дали са скалъпени обвиненията срещу него, то сега всичко е ясно. Схемата е стара, но работи добре, дори куките, обвинението и любимият ми ВСС повдигат рамене и не могат да реагират.

Най-логично е Алексей Петров да спечели, заведеното срещу България дело, за нарушаване на човешките му права и да докаже, че наистина живеем в „скапана държава”, както преди година я определи друг тогава сочен за престъпник, а сега на свобода – Владимир Ангелов – Стъклето. Кое ни доближава до американците – това, че всички са невинни до доказване на противното. В това лошо няма, но в Америка, докаже ли се, че си виновен, влизаш в затвора, колкото и пари да имаш. Може режимът да е по-лек, в сравнение с тези, които нямат пари за добър адвокат, но правосъдието е гарантирано.

Затова САЩ е велика сила, и не само заради това. Ако там е задържан някой с общественото положение на Трактора, процесът ще бъде бърз, шумен и справедлив, тъй като влиянието на САЩ в различни точки от света зависи от вътрешната й политика и справянето с показателни личности, които са се самозабравили.

Второ, ако шефът на тяхното вътрешно ведомство излезе и каже подобни неща, то това ще е само като обяснение защо си подава оставката, тъй като не може да се справи с отговорностите на своя пост. И последно – в тази велика демокрация, заяви ли някой, че държавата е скапана, по добре да е чист и да има основание, иначе идват една след друга агенциите и направо го разкатават, без право на обжалване.

А какво стана с Никсън, който си призна, че „не съм лъгал, само казах, неща, които по-късно се оказаха неверни”. Мандатът му изтече толкова бързо, че не можа да повярва как стана това. А нашите „първи мъже” всеки ден излизат с открит поглед и ясно чело пред скъпата ни нация и щом отворят усти, лъжите потичат като пълноводни реки. Министър-председателят мени мнението си относно методиките за набавяне на средства във всеки един отрасъл, всеки ден. За него не е никакъв проблем да каже някакви цифри, които после да излязат абсолютно неверни, но никой не му търси сметка, нито го обвинява в некомпетентност.

„Любимият” ми президент обеща на пенсионерите да им вдигне пенсиите преди пет години и хората още си чакат. За това време не се намери и един човек да заяви ясно и категорично – българският държавен глава няма такива правомощия, той като България не е президентска, а парламентарна република – само за това се радвам, че не сме като американците.

Представяте ли си Георги Първанов да решаваше тези въпроси! Тръпки ме побиват… Откакто бе осветлен като агент на ДС под псевдонима Гоце, някой спомня ли си да е канен на среща на високо ниво – не, нали. И как иначе, кой ще иска да седи в една стая с доказан доносник. Но това пречи ли на другаря Първанов да е компетентен все по въпроси, които не са в неговите правомощия и да мълчи за тези, уличаващи го във връзки с „опасни за страната хора”, тези думи са на Цветанов.

Не че при американците всичко е розово – и там не просъществува дълго президентът, заявил, че не е важно какво страната ти е направила за теб, а е важно какво ти си направил за страната си. Но поне някой го каза и се опита да направи света по-добро място за живеене. А при нас, след Левски, не се намери един да попита себе си какво той е дал на България.

Та как да ги стигнем американците? С какво? И най-вече защо? Един народ, който дотолкова е дементирал, че на всеки 5-10 години позволява на старите лъжци да се върнат и отново да го мамят не заслужава да изживее „американската мечта”, такъв народ изобщо не заслужава мечти… всъщност.

Йорданка Димитрова
www.kafene.net