Как МВР узакони лапаните 1000 лева незаконно от такса, иначе за … 150!

През октомври 2011 година Варненският районен съд осъжда Областна Дирекция на МВР – Варна да заплати на съпругата на Димо Димов 850 лв., получени при първоначална липса на основание, тоест вместо да бъдат заплатени 150 лв. държавна такса от ОД на МВР – Варна си е лапнала 1000 лева като те са били поискани и заплатени.

Две години по-рано Димов изплаща жалба до Омбудсмана Гиньо Ганев. Същият отговоря на жалбата му една година по-късно, въпреки многобройните обаждания и разговори с експертите му. Отговорите им са, че МВР не им предоставя становище по въпросните такси – 1000 или 150 лв. всъщност трябва да бъдат платени.

Отказана е и информация относно кореспонденцията на Омбудсмана и МВР, както е отказан и писмен отказ на този отказ. Не е ясно и дали Омбудсмана се е възпозвал от възможността да глоби МВР за това че не му отговарят в едномесечен срок.

Междувременно Димов пише писмо и на европейския Омбудсман, които за разлика от нашият отговоря много бързо и съветва да се пише ЛИЧНО на Омбудсмана.

След една година до Димов е изпратен отговор от Гиньо Ганев, който накратко звучи така: ”Органите на МВР са си свършили работата професионално и според закона”. Димов изпраща второ писмо, на което и до ден днешен не е получил отговор.

След изтичане на мандата на Ганев Димов пише писмо на новия Омбудсман Константин Пенчев. Получава отговор в рамките на законовия срок на принципа копи – пейст. Пенчев е копирал отговора от този на Ганев без дори да се замисли.

Междувременно обаче докато е вървяла тази кореспонденция Министърът на МВР Цветанов прави предложение до Министерски съвет и през февруари 2010 година с министерско постановление се променя Тарифа номер 4 за таксите в МВР и тези 150 лв., грубо казано стават 1000!

Така това, което МВР прави от години незаконно, най – после се „узаконява”.

Кавичките са, защото то само привидно е законно, тъй като там няма никакви мотиви, никакво правно основание, никакво обсъждане. Цветанов предлага, Бойко Борисов приема. Узаконява се една практика, чрез която неизвестно на колко граждани вместо държавна такса 150 лв са им взети 1000 лв. Аз познавам само във Варна 5 случая такива, казва Димов.

Тази практика е била наложена неизвестно от кого, но тя има приемственост, въпреки смяната на правителствата.

Подобни „практики” да ги наречем дипломатично, в случаите когато се извършват при условия на сговор и продължителност добиват други измерения.

„Решението на съда не е влязло в сила, днес бяхме на втора инстанция Окръжен съд Варна, но каквото и да е то аз искам да дам чрез Вас гластност на този проблем. Нека гражданите разберът че Омбудсмана е просто един лъжец и той няма да им помогне а напротив на първо място ще защити тези, от които гражданите се оплакват институциите. И естественно този случай не е влязъл и в годишния му доклад.

Темата е много голяма и скандална , става дума за изумителна приемственност на незаконна практика спрямо гражданите в името на парите.

Важно е да се разбере, че не става дума за грешка а за наложена практика в която участват всички, които са имали отношение към въпросните такси, както и че парите са привеждане по сметка на МВР, а не са давани на ръка, но за нас гражданите това не е от значение, защото ние сме ощетени и в единия и в другия случай.Относно Министерското постановлени съм изпратил протест до ВАС за отмяна на същото, тъй като го смятам за незаконно. Съдът го прие и сега предстои публикуване в Държавен вестник за да може евентуално да се присъединят и други граждани” коментира за АФЕРА Димо Димов.

Всъщност, проблемът е следният – Димов е женен за чужденка. Ето как си обяснява той „далаверата” на МВР: „И аз нямаше да знам за този проблем, ако не се бях оженил за чужда гражданка. МВР затова си позволяват злоупотреби, защото повечето хора гледат да вземат документи за постоянно пребиваване и много не се замислят. Проблемът е следния: за получаване на постоянно пребиваване на чужденец таксата е 1000 лв. ако обаче чужденеца е съпруг на български гражданин тогава таксата е 150 лв. – това е по чл. 12 от Тарифа 4.

МВР обаче взема поголовно по 1000 лв. на всички.

Ето и затова ги осъдихме и сега за да прикрият конфуза променят закона за да изглежда това, което са правили, че е било законно. Затова казвам че и Омбудсманите са лъжци защото ме излъгаха и двамата за да защитят авторитета на МВР, дето го няма. Сега ше започнат и други хора да ги съдят защото има доста ощетени.”

Ето и решението на съда на първа инстанция, с което ОД на МВР – Варна е осъдена:

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3872

гр. Варна, 10.10.2011г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ВЕЩНО ОТДЕЛЕНИЕ, XX – ти състав, в публично заседание проведено на шести октомври през две хиляди и единадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НЕВИН ШАКИРОВА

при секретаря А.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7264 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по повод предявени от О.Ж.П. с ЕГН ********** *** срещу ОД на МВР, гр. Варна, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 850.00 лева, представляваща разликата между внесената и реално дължима държавна такса, с която се е обогатил, получавайки я при първоначална липса на основание вследствие внасянето й от ищцата по сметка на ответника, под формата на дължима такса за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България по реда на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, платена от ищцата на 23.09.2009г. по банков път, при дължима такса съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн., ДВ, бр. 27 от 10.03.1998г., в сила от 10.03.1998г./ в размер на 150.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба: съпруга е на български гражданин по силата на сключен граждански брак на 04.07.2005г. На 25.05.2008г. им се е родил син с българско гражданство. По повод подадена от нея молба за придобиване на разрешение за постоянно пребиваване на територията на страната по реда на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, ответникът е изискал заплащане на държавна такса в размер на 1 000 лева, платена от ищцата на 23.09.2009г. чрез банков превод по сметка на ответника. Действителния размер на дължимата държавна такса за поисканата услуга е 150 лв. съгласно действащата Тарифа № 4. Разликата над реално дължимата сума се явява платена при първоначална липса на основание, поради което обективира искане за осъждането му да й я заплати.

Въпреки предоставената му възможност, в рамките на предоставения му срок по чл. 131 от ГПК, ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, като не е изразил становище по допустимостта и съществото на предявените искове; по обстоятелствата, на които се основават същите; не е изложил възражения срещу исковите претенции, а съответно и обстоятелствата, на които същите се основават, както и не е посочила доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и не е представил писмени доказателства, с които евентуално разполага.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание ищцата, чрез пълномощника й и неин съпруг Димчо Димов поддържа предявения иск и моли за положително произнасяне по същите.

Ответникът, редовно призован за съдебно заседание не изпраща представител, чрез който да изрази становище по допустимостта и по същество на спора.

СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:

Видно от съдържанието на писмо от 22.06.2009г., началникът на ОД на МВР, гр. Варна, РЗ „Миграция” е уведомил ищцата, че с решение за предоставяне на статут на постоянно пребиваващ в РБ № 88418/22.06.2009г. й се разрешава статут на постоянно пребиваващ в страната, на основание чл. 25, т. 4 от ЗЧРБ.

С Бордеро за бюджетен превод № 1149 от 23.09.2009г., О.Ж.П. е превела сумата от 1 000 лева по сметка на ОД на МВР – Варна.

Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:

За успешното провеждане на иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД в тежест на ищцата е при условията на пълно и главно доказване да установи наличието на имуществено разместване между нея и ответника, т.е. фактическото предаване на материалното благо и получаването му от другата страна. Същевременно ответникът носи тежестта да докаже наличието на основание, оправдаващо настъпилото разместване на имуществени блага и точния размер на дължимата сума.

В разглеждания случай, не е спорно в отношенията между страните, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че ищцата, руска гражданка е сключила граждански брак с Димчо Димитров Димов, български гражданин на 04.07.2005г. в гр. Варна, за което обстоятелство е съставен Акт за брак № 845.

На 25.05.2008г. им се родило дете Димитри Димчев Димов.

На това основание и по реда на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, въз основа на подадена от нея молба, молителката е получила разрешение за постоянно пребиваване /видно от съдържанието на писмо от МВР, РЗ „Миграция” от 22.06.2009г./, за което е заплатила държавна такса в размер на 1 000 лева.

Съгласно нормата на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, разрешение за постоянно пребиваване могат да получат чужденците, родители на български гражданин, когато му осигуряват дължимата по закон издръжка. Съгласно нормата на чл. 12, ал. 1 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн., ДВ, бр. 27 от 10.03.1998 г., в сила от 10.03.1998 г., в редакцията от 10.04.2009г., действала към 23.09.2009г./, за разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец в Република България се събира такса 1 000 лв. За разрешаване на постоянно пребиваване на чужденец, сключил брак с български гражданин, се събира такса 150 лв., съгласно ал. 2 на чл. 12 от същата Тарифа. Ищцата, като съпруга на български гражданин попада под приложното поле на последната норма, предвиждаща такса за предвидената услуга в размер на 150 лв.

По изложените съображения решаващият съдебен състав приема, че престираната от ищцата разлика над нормативно определения размер на дължимата такса до пълния размер на платената такава, се явява получена от ответника при първоначална липса на основание, поради което са налице елементите от фактическия състав на чл. 55, ал. 1, пр. І от ЗЗД за ангажиране отговорността му на плоскостта на неоснователното обогатяване. Предявеният иск е доказан и по размер и по него следва да се постанови положително решение.

Постановеният правен резултата и релевираното от ищцата искане за присъждане на реализираните от нея разноски по делото, подкрепено с доказателства за действително реализирани такива, обуславя присъждането на такива в тежест на ответника, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на О.Ж.П. с ЕГН ********** *** сумата от 850.00 /осемстотин и петдесет/ лева, представляваща получената разлика между внесената и реално дължима държавна такса, с която се е обогатила, получавайки я при първоначална липса на основание вследствие внасянето й от ищцата по сметка на ответника, под формата на дължима такса за получаване на разрешение за постоянно пребиваване на чужденец на територията на Република България по реда на чл. 25, ал. 1, т. 4 от ЗЧРБ, платена от ищцата на 23.09.2009г. по банков път, при дължима такса съгласно чл. 12, ал. 2 от Тарифа № 4 за таксите, които се събират в системата на МВР по ЗДТ /обн., ДВ, бр. 27 от 10.03.1998г., в сила от 10.03.1998г., в редакцията от 10.04.2009г., действала към 23.09.2009г./ в размер на 150.00 лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 13.05.2011г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 55, ал. 1, пр. І и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР, гр. Варна ДА ЗАПЛАТИ на О.Ж.П. с ЕГН ********** *** сумата от 50.00 /петдесет/ лева, представляваща реализирани от ищцата съдебно деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса по иска, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Препис от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

Afera.bg