Как поръчковата полицейско-прокурорска машина скалъпи ексбрилянтен съдия в убиец!
ТОЗИ МАТЕРИАЛ Е НЕОБИЧАЙНО ОБЕМЕН КАТО ТЕКСТ, НО СИ ЗАСЛУЖАВА ЧЕТЕНЕТО. ТОВА Е УЧЕБНИК КАК СЕ ТВОРЯТ ПОРЪЧКОВИ ОБВИНЕНИЯ В БЪЛГАРИЯ!
На 16.10.2009 година бившият блестящ варненски съдия и частен съдебен изпълнител Галин Костов е задържан и привлечен като обвиняем по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас за деяние по чл. 142, ал. 4, предложение второ, вр. чл.142, ал.1, вр. чл.20, ал. 3 и ал.4 НК без да са били налице основания за това. Съгласно процесуалния закон, решения на КС на РБългария и практиката на ВКС на РБългария, за да бъде привлечено едно лице като обвиняем, е необходимо предварително да са били събрани „достатъчно доказателства” за неговата виновност.
Две години Галин Костов лежи в ареста като посочен за поръчител на убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов от фирма „Гранити”.
„Задържан съм и до момента, като нито при привличането ми като обвиняем, нито и до момента са били събрани каквито и да било доказателства срещу мен.”,
пише в нарочна жалба до Главния прокурор на България и Инспектората на Висшия съдебен съвет, чрез адвоката си, Галин Костов.
Жалбата е потресаваща с пълната хронология как в България ако някой реши, може поръчково да те изкара не само убиец, не само поръчител на убийство, но и Осама бин Ладен.
Впрочем, след идването на власт на тогава новият вътрешен министър Цветан Цветанов, това е и първото „екстрено” „разкриване” на поръчково убийство. С декламациии тогава Цветанов обяви фанфарната пропаганда информация, че виждате ли, като дойдохме на власт, веднага разкрихме поръчково убийство.
Сега се въоръжете с хладнокръвие за да проследите абсолютните безумия на т.нар. „разследване” на убийството на бургаския бизнесмен Стоян Стоянов и как с наредени и кухи поръчкови „безспорни доказателства”, могат да те направят килър.
На 14.12.2009 г. Галин Костов е привлечен като обвиняем по: чл.142, ал.3, вр.ал.2,т.1, т.2, т.7, вр. чл. 142, ал.1, вр. чл.20, ал.3, и ал.4 от НК и чл.116, ал.1, т.7 и т.9, вр. чл.115, вр. чл.20, ал.3 и ал.4 НК, отново без основания и доказателства.
Хронология на събитията:
Разследването по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас е започнало на 07.03.2008 г. Само три дни след началото му, наблюдаващият към този момент Окръжен прокурор на гр. Бургас, а понастоящем Апелативен прокурор на гр. Бургас, преди да е обявено отсъствие или смърт на изчезналото лице по предвидения в закона ред, на 10.03.2008 г. е издал удостоверение, което на един по-късен етап е послужило за прехвърляне на дяловете на Стоян Стоянов във фирма „Гранити” ООД на трети лица.
Тези дялове са били на реална стойност от милиони левове, а са прехвърлени на незначителна стойност, като прехвърлянето на тези дялове е в нарушение на закона /!!!/ – преди да бъдат обявени безвестното отсъствие и смъртта на Стоян Стоянов, преди и без да бъде определен кръга от неговите наследници, които са единствените лица, които лично или чрез законни представители са можели да се разпореждат с имуществото, в т.ч. и с дяловете във фирми на Стоян Стоянов, т.е. разпореждането с дяловете и останалото имущество на Стоян Стоянов е незаконно и е извършено от лица, които не са негови наследници.
От данните по делото е видно, че разследването е манипулирано, чрез използване на натиск и облаги връху свидетели и обвиняеми; укриване на доказателства, в т.ч. и данни, събрани при използването на СРС или тяхното неправомерно унищожаване; скалъпване и диктуване на показанията на свидетели.
На 08.10.2009 г. полицейски служители и свидетел по делото (Стоян Петров)
отравят и заравят тленните останки на Стоян Стоянов, като това става в отсъствието на дознател, поемни лица и съдебен лекар или поне лекар от най-близкото населено място, в грубо нарушение на нормите на чл.155-157 НПК;
В „беседа”, записана със СРС, която не са успели да унищожат, свид. Стоян Петров и полицеските служители обсъждат как да заблудят разследващите след заравянето на трупа на Стоян Стоянов;
На 09.10.2009 г. лицето Стоян Петров, обвиняемо за 2 убийства по чл.116 НПК в гр. Варна, извършени при условията на опасен рецидив, е било освободено „поради доброто процесуално поведение на лицето в ОС „ИН” – сектор „Арести” – гр. Варна, по време на деветмесечното изтърпяване на мярката му за неотклонение „Задържане под стража”.” Прокурор Д.Кипрова е намерила, че „към настоящия момент е отпаднала опасността обв.Стоян Петров да се укрие или да извърши ново престъпление и няма процесуална пречка тази най-тежка мярка за неотклонение да бъде изменена в по-лека такава – „Домашен арест””. Постановлението по ДП № 538/2009 г. по описа на ОД на МВР – гр. Варна, преписка № 5305/2009 г. на ВОП от 09.10.2009 г. е издадено в нарушение на чл.62, ал.2 НПК, тъй като МНО „Домашен арест” в ДП се определя и контролира само и единствено от съда по реда на чл.64 и чл.65 НПК.
От „беседата”, записана със СРС, е видно, че на Стоян Петров му е била предоставена възможност сам да решава кога да си тръгне от ареста – на 09.10.2009 г. или, ако иска след 2-3 дни; както и че му е направена адресна регистрация в гр. Варна на адрес, на който никога не е живял.
На 14.10.2009 г. Стоян Петров (който на 23.09.2009 г. е разпитван като явен свидетел по ДП № 63/2008 г. и е заявил, че нищо не знае по случая „Стоян Стоянов”, както и че не познава Галин Костов и не е чувал за него – потвърдил го е и на всички разпити, записани със СРС) е станал „анонимен свидетел № 3”, за да заяви, че бил чул от умрелия Манол Хаджиев (за чието убийство е бил обвиняем към него момент, а в последствие и осъден от ВОС и ВАС с наказание ЛС за срок от 20 г.), че общо 12 човека били чували и знаели за отвличането и убийството на Стоян Стоянов, в т.ч. и … Галин Костов.
На 16.10.2009 г. Галин Костов е привлечен като обвиняем и задържан.
На 11.11.2009 г. прокурор А.Георгиев е отказал с постановление искане на защитата на Костов Стоян Петров да бъде разпитан пред съдия. На 26.11.2009 г. Стоян Петрв е депозирал собственоръчно написана и нотариално заверена молба-обяснение пред ВОС и декларация-обяснение, в които е посочил данни от значение по делото и данни за извършени престъпления от участници в разследането по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас. На 14.12.2009 г. Галин Костов разбира от Постановлението за привличането му като обвиняем, че Стоян Петров се сочи като съучастник и физически извършител на отвличането и убийството на Стоян Стоянов (но на практика Стоян Петров е привлечен като обвиняем по ДП № 63/2008 г. едва на 09.02.2010 г.), при условията на задочност.
От 14.12.2009 г. до 16.03.2011 г. Стоян Петров не е бил обявен на „местно” и ОДИ, нито е била издадена ЕЗЗА. Това е стнало след задържането му в Кралство Испания по ЕЗЗА, изададена по възобновено срещу него дело за грабеж в гр. Варна и след уведомяването на прокурор Ангел Георгиев за задържането му от колегите му от гр. Варна.
По делото са изготвяни документи с невярно съдържание и докладни записки от полицейски служители, които не почиват на никакви факти.
На базата на тези „докладни записки” с невярно съдържание (за участието на Галин Костов в криминална дейност и др.) са давани разрешения и са използвани неправомерно СРС спрямо Костов и други лица. Ползвани от трети лица телефони фигурират в докладните записки като на Галин Костов и по този начин са подслушвани неправомерно тези трети лица, в т.ч. и магистрати, държавни, общински, полицейски служители и други.
На 07.04.2001 г. и на 01.06.2011 г. Стоян Петров, вече в качеството си на обвиняем, дава различни обяснения от предходните си, като в последните си обяснения дори не споменава името на Галин Костов. За да изгладят този „пропуск” в обясненията на Стоян Петров, на 02.06.2001 г. и на 03.06.2011 г. – 1г. и 7 м. след „беседата” със Стоян Петров от 08.10.2009 г., са разпитани двама (бивш и настоящ) полицейски служители – Руслан Димитров от ОД на МВР – гр. Бургас, и Валентин Цоновски от ГДБОП, които се сещат, че „били чули” от Стоян Петров неща, които той „бил чул” от убития Манол преди да го убие. Тези показания на свид. Руслан Димитров и свид. Валентин Цоновски изцяло се оборват от собствената им „беседа”, записана със СРС, със Стоян Петров от 08.10.2009 г., която не са успели да унищожат. Оборват се и от показанията и от обясненията на самия Стоян Петров, доколкото изобщо може да се даде някаква вяра на подобен вид показания/обяснения на многократно осъждано лице, обвиняемо и подсъдимо за три убийства и грабеж.
В материалите по ДП се съдържат данни за близки отношения на бившия Окръжен прокурор на гр. Бургас Ангел Ангелов със Стоян Стоянов, явни и скрити съдружници във фирма „Гранити” ООД и извличането на облаги от тези контакти –
протокол за разпит на брата на Стоян Стоянов (том VІІ от ДП), като след изнасянето на тези данни по делото в съдебно заседание по искане по чл.65 НПК, разследващите са се постарали свид. Ивайло Стоянов да даде нови и различни показания. (10.07.2009 г. и 13.01.2011 г.)
При провеждането на разпитите и други следствени действия са присъствали лица, чието присъствие не е отразено в тези протоколи и това е в нарушение на НПК. Същевременно тези лица не само, че са присъствали, но и активно са участвали в тези действия по разследването, като са оказвали недопустим натиск върху свидетелите.
Прави впечатление, че някои свидетели, които от 07.03.2008 г. до 07.07.2009 г. и есента на 2009 г., са разпитвани по 3-4 пъти и са заявявали едни и същи неща, започват да бъдат викани за нови разпити, за да си „спомнят и добавят” изцяло нови показания.
Свидетелка по делото, която е работела като прокурор в една районна прокуратура и която е живеела на съпружески начала с едно от заподозрените лица, по отношение на което са използвани и СРС, е установила не по установения ред контакт с разследващ полицай от ОД на МВР – гр. Бургас и прокурор от БОП.
Възможно е този контакт да е бил от напълно човешка загриженост, но въпросната свидетелка е разказала за този си контакт след като е била наясно, че разследващите разполагат с разпечатки от нейните и на приятеля й телефонни разговори, а по-късно въпросният разследващ полицай е встъпил като разследващ полицай по ДП № 63/2008 г., без да уведоми ръководството на ОД на МВР –гр. Бургас за предходния си контакт със свидетелката и без да се самоотведе от делото, при условие, че са очевидни близките му отношения със свидетелката – от една страна, а от друга – интересите на заподозряното лице, което е живеело на съпружески начала със същата свидетелка.
Полицейски служители са правели опити да събират информация (извън законоустановения и предвиден ред, включително и чрез въпроси към свидетели по делото, като тези им действия не са протоколирани), за определени бивши колеги на Галин Костов – магистрати, в т.ч. съдии от ВКС и ВАС, и такива с високи рангове и длъжности (с оглед професионалните им качества и дългогодишен стаж), като въпросните колеги и информацията, от която са се интересували полицейските служители, нямат никакво отношение към делото.
След задържането му, при което не е оказал съпротива, на обв.Нено Стоянов е бил нанесен побой, като същият е бил подложен и на изтезания –по делото има данни за това.Наблюдаващият прокурор К.Чапкънова е постановила да бъде освидетелстван и да му бъде назначена СМЕ след искане на защитата, при условие, че дознатели, прокурори и съдии са възприели видимите следи от побоя и мъченията, но освидетелствуване така и не е извършено, дори и след зарастване на раните му и белезите от тях.Исканията на защита за назначаване на СМЕ на обвиняемите по делата за МНО са били отхвърляни незаконосъобразно, при условие, че прокурорите и съдиите не притежават необходимите специални знания, за да могат да преценят сами здравословното състояние на обвиняемите и как се е отразило двугодишното им задържане на здравето им, както и че исканите изследвания и прегледи не биха могли да бъдат извършени в условията на затвора (ЕКГ, ЕЕФ, Доплерово изследавне, кръвни и рентгенови изследвания и др.).
С общите и задружни усилия на БОП, БОС, БАП и БАС, в нарушение на закона, задържането на обв.Нено Стоянов и обв. Стоян Колев продължава и след 08.07.2011 г., когато е изтекъл крайния двугодишен срок от привличането им като обвиняеми
на 08.07.2009 г., като в изпълнение на императивната норма на чл.234, ал.8 НПК и с оглед решение № 10 на КС на РБългария по конституционно дело № 10/2010 г., прокурор Ангел Георгиев сам, ex officio е бил длъжен да отмени МНО „Задържане под стража”, взета по отношение на тях.
Коментарите сред независими юристи от гр.Бургас са, че изпълнителите на незаконното задържане на Галин Костов и привличането му като обвиняем се страхуват повече от наказанията, които ще им бъдат наложени, ако спазват законите и отменят мерките за неотклонение и процесуална принуда „Задържане под стража”, отколкото, ако продължат незаконното задържане.
Наблюдаващ прокурор по горепосоченото ДП е Заместник-окръжния прокурор на гр. Бургас – г-н Ангел Георгиев. Считам, че с действията и бездействията си прокурор Ангел Георгиев е допуснал редица тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на ЗСВ. По делото се съдържат и данни за извършени от него и други длъжностни лица нарушения и престъпления, а именно:
Привлича Галин Костов като обвиняем и предлага МНО „Задържане под стража” при липсата на каквито и да било преки или косвени доказателства по смисъла на НПК срещу мен. Свидетелски „показания” в стил „чух от умрелия Манол, (който ми разказа преди да умре и да ме обвинят за неговото и убийството на още един човек) за това, че 12 човека били чували за отвличането и убийството на Стоян Стоянов” са слух, а не годно доказателство и този слух не само, че не може да бъде проверен и потвърден, но и се оборва от всички събрани доказателства към него момент, а и след това;
Не се произнася или се произнася с голямо забавяне по редица искания на обвиняемите и защитниците им – за връщане на документи, ключове за коли, които са необходими на близките на обвиняемите и нямат касателство по делото, както и други подобни;
Отказа свиждане на Галин Костов с майка му, за което afera.bg първа информира, въпреки подадено искане за такова свиждане и за коновирането му до гр.Варна на негови разноски, тъй като тежкото й здравословното състояние на майката не позволява нейното транспортиране от гр. Варна до гр. Бургас.
Една от целите на задържането на Галин Костов е именно да бъда подложен на тормоз и унижения, като за съжаление тормозът и страданията се разпростират умишлено и върху близките му.
Отказва се на Галин Костов и да бъде конвоиран и да присъства на погребението на майка ми през месец декември 2009 г.
При условие, че не е поискал от БОС отстраняването му от длъжност, в нарушение на ЗЧСИ, ЗБ и в качеството си на отговорно длъжностно лице – Заместник окръжен прокурор на гр. Бургас и наблюдаващ прокурор по делото, е превишил правата си и в нарушение на закона от декември 2009 г. до този момент е спрял преводите на парични суми от Галин Костов към съпругата му. Това са средства, които са заработени от Костов по законоустановен ред, в качеството му на действащ към него момент ЧСИ (до октомври 2010 г.), когато със Заповед на Министъра на правосъдието се прекратява дейността му като ЧСИ. Това не са средства, придобити от престъпна дейност, както неправилно се е позовавал прокурор А.Георгиев. С тези средства съпругата на Костов издържа себе си и трите им деца, Галин Костов, подпомага родителите му, заплаща заплати на работещите при него, покрива разходите за домакинството и офиса му на ЧСИ, изплаща и кредити. С тези си действия прокурор А.Георгиев пряко е причинил вреди на Костов. Тези му действия са неправомерни и немотивирани – до декември 2009 г. е разрешавал тези плащания, след което започват немотивираните му откази, които са довели до пълното спиране на тези преводи към съпругата на Галин Костов.
Неправомерно и немотивирано е спрял плащанията на Костов към взискателите по изпълнителните дела. Независимо от задържането му, само за първото шестмесечие на 2010 г. в кантората му са образувани над 400 изпълнителни дела. Спирането на тези плащания трае месеци и цели умишленото му увреждане и приключване на дейността му като ЧСИ, но не по законоустановения ред.
Прокурор А.Георгиев е причинл вреди и на взискателите, в т.ч. и на Държавата, която винаги и по право се явява присъединен взискател по изпъллнителните дела, в случай, че длъжникът има задължения към нея (НАП, КАТ, Митниците и други).
Увредил е и интересите на длъжниците, защото като ЧСИ Галин Костов не може да прекрати изпълнителните дела срещу тях, докато не е направил разпределение и превел дължимите суми към взискателите, дори и длъжникът да е изплатил изцяло задълженията си или Костов да ги е събрал по принудителен ред. Увредил е и интересите на Галин Костов, тъй като взискателите, които са образували изпълнителни дела при него преди и след задържането му, не са можели да получават своевременно постъпващите по специалните сметки събрани суми от длъжниците. Прокурор А.Георгиев препятствуваше дейността му като ЧСИ, а с оглед необоснованото и продължаващо задържане на Галин Костов, той е принуден да поиска от Министъра на правосъдието да бъдат прекратени правомощията му като ЧСИ (по закон не може да бъде заместван повече от 9 месеца в рамките на 1 календарна година).
Умишлено и системно прокурорът бави и не придвижва делото незабавно, както е по закон в БОС, при искания за измение на МНО, при условие, че нито един от задържаните обвиняеми не е злоупотребявал с това си право – всеки от обвиняемите е бил на 6 дела по МНО, в т.ч. при първоначалното им определяне – Задържане под стража, и по чл.256, ал.3 НПК за период от 2 години. Прокурорът прави немотивирани откази по всички доказателствени искания на защитата, в т.ч. за разпит пред съдия на свидетеля Стоян Петров, анон. Свид. № 3 и други, с което е нарушил правото на защита на Галин Костов.. Всички доказателствени искания при предявяване на материалите по ДП също са отхвърлени. Има непроизнасяне по исканията за спиране на наказателното производство (от месец май 2010 на служебните защитници на двама от обвиняемите при условията на задочност и от месец юли 2010 г. на защитници на Костов). В НПК няма понятие като „мълчалив отказ”, но прокурор А.Георгиев и до момента не се е произнесъл по тези и други искания.
Прокурор А.Георгиев забавя изготвянето и внасянето на обвинителния акт с три месеца и половина, считано от 01.07.2010 г. до 18.10.2010 г. – делото му е било докладвано още на 01.06.2010 г. след приключване на предявяването на материалите по ДП № 63/2008 г. на 31.05.2010 г. Оценката си за този обвинителен акт съдът е дал в свое разпореждане от 08.11.2010 г. и определение от 07.03.2011 г. Неоправданото забавяне на изготвянето и внасянето на обвинителния акт в съда е пряко нарушение на сроковете, посочени в задължителната норма на чл.242, ал.3 НПК. Бил е длъжен не по-късно от 01.07.2010 г. да изготви обвинителен акт и оправданията му, че делото му било докладвано по-късно, било по МНО в БОС (той е разполагал с копие по делото), бил излязъл в отпуска и други подобни са несериозни. Прок. А.Георгиев е наблюдаващ прокурор по това дело от лятото на 2009 г., би трябвало да е отлично запознат с материалите по него, а на основание чл.46, ал.2, т.1 НПК е бил длъжен да ръководи разследването и да осъществява постоянен надзор за законосъобразното му и своевременно провеждане.
Освен в нарушение на закона, забавянето на изготвянето на обвинителния акт е продължило и след изричните указания на съда от 06.07.2010 г. по време на разглеждане на искането ми по чл.65 НПК. Съдът задължава прокурора, който вече е в просрочие, най-късно до 06.08.2010 г. да внесе обвинителен акт за разглеждането му в съда, но и тези указания не бяха изпълнени от прокурора.
Прокурорът умишлено и в нарушение на закона не внася в БОС исканията за промяна на МНО между 09.11.2010 г. и 10.01.2011 г. По делото са приложени три молби от този период, като едната е била по чл.256, ал.3 НПК след внасянето на обвинителния акт в съда, но след прекратяването на делото на 08.11.2010 г. и връщането му на прокурора му е посочена тази молба, (по която съдът не е можел да се произнесе, предвид прекратяването на делото), да се счита за молба по чл.65 НПК и да бъде внесена в БОС, както и последващите две молби, за да се изпълни процедурата по чл.65 НПК. Частният му протест срещу разпореждането от 08.11.2010 г. не спира действието на разпореждането за прекратяване на делото, поради което и прок.А.Георгиев е бил длъжен незабавно да изпрати делото в БОС за произнасяне по исканията по чл.65 НПК. Отново и умишлено е пропуснал да изпълни това си задължение и след 27.12.2010 г., когато БАС е потвърдил разпореждането на БОС от 08.11.2010 г. Поради внасяне на абсолютно същия обвинителен акт (като от стр.64 от стария обвинителен акт на стр.19 на „новия” обвинителен акт са преписани и изброени в 10 реда ВДС-та, иззети по друго ДП), подписан от него в деня, в който делото му е било докладвано след произнасянето на БАС, на 07.03.2011 г. БОС отново е прекратил производството по делото. Прок. А.Георгиев е имал възможността и е бил длъжен да внесе исканята ни по чл.65 в БОС. С неизпълнението на това си задължение е нарушил правата на Галин Костов – в производствата по чл.256, ал.3 и чл.270 НПК съдът се произнася без да разглежда въпроса за наличието или липсата на обосновано предположение за извършено престъпление, което изключително стеснява възможностите на защитата да изтъква доводи за промяна на МНО в тези производства, при условие, че всички тези основания за по-лека МНО изначално са съществували, но са били пренебрегнати от предходните състави, които са се произнасяли по реда на чл.65 НПК. В конкретния случай, с оглед неправомерния и недопустим натиск върху съда, автоматично е обречено на неуспех всяко искане по чл.256, ал.3 или чл. 270 НПК. Това е била и една от целите на прок. А.Георгиев, която той е постигнал с подаването на незаконосъобразния си и немотивиран частен протест, който с оглед нормите на НПК и ТР №2/2002 г. на ВКС не би могъл да бъде уважен от БАС и това също му е било добре известно. С тези си действия прокурор А.Георгиев е постигнал целта си да продължи незаконното задържане на Галин Костов, но с това на практика допълнително е забавил и производството по делото.
Прокурор А.Георгиев е изключил от списъка на лицата за призоваване към обвинителния акт анон.свид.№3, при условие, че обвинителният акт е преразказ на тези „показания”.Непрофесионално, некоректно и в нарушение на закона, теорията и практиката на наказателното право и наказателния процес, в продължение на повече от година, по всички дела по МНО прокурор А.Герогиев се позоваваше именно на показанията на този „анонимен” свидетел № 3, чиито показания, предвид качеството му на обвиняем след 14.12.2009 г. са несъотносими и не могат да се ползват по делото.
Времето от 16.10.2009 г. до 10.01.2011 г. не е било достатъчно, за да установи какво точно е „предполагаемото висше образование” на един от обвиняемите, който е заемал длъжността Директор на АДВ – стр. 26 от обвинителния акт. Като юрист, известно ли му е, че периодично ВКС на РБългария излиза с ТР на ОСНК? По-конкретно запознат ли е с ТР № 2/2002 г. с докладчик бившия Заместник-председател на ВКС и настоящ конституционен съдия г-н Румен Ненков, относно задължителните реквизити на обвинителния акт? Известно ли му е, че ТР на ВКС са задължителни за всички прокуратури и съдилища в РБългария, за разлика от определението на БАС от 27.12.2010 г., с което според него на „99% било отменено разпореждането за прекратяването на делото от 08.11.2010 г.” – стр. 10 от протокол от съдебно заседание на 23.06.2011 г. по ЧНД № 828/2011 г. по описа на БОС. Там има странна трактовката „за отмяна на 99%” на разпореждане, което е потвърдено изцяло, а не е отменено или изменено от въззивния съд.
Възможно ли е правоспособен юрист, който се е запознал с разпореждането на съда от 08.11.2010 г. за прекратяване на делото, след 4 месеца и половина писане на обвинителен акт, да твърди, че е допуснал „техническа грешка” – от кръга на абсолютните процесуални нарушения, както са приели и БОС, и БАС, каквато е и трайната практика на ВКС, и да иска да отстранява тази „техническа грешка” в съдебно заседание?
Възможно ли е правоспособен юрист с неговия стаж и на заеманата от него длъжност да настоява съдът да даде ход на делото при обвинения по чл.142, ал.3 и чл.116 НК, в отсъствието на редовно упълномощен и единствен защитник на един от подсъдимите, (отсъствал по уважителни причини), и да иска от съда да назначи служебен защитник на този подсъдим и да се гледа делото без да се дава възможност и време при евентуално уважаване на молбата му от съда, на служебния защитник да се запознае с материалите по делото? (Протокол от съдебно заседание от 07.03.2011 г.)
Прок. А.Георгиев не е привлякъл като обвиняем Стоян Петров от 08.10.2009 г. до 09.02.2010 г.В нарушение на закона, не е дал указания и не е обявил Стоян Петров на местно и централно издирване, а до 16.03.2011 г. (една година и три месеца след привличането на Стоян Петров като обвиняем) не беше издал и ЕЗЗА. Издаването на ЕЗЗА на 16.03.2011 г. стана не в резултат на неговите усилия, а по необходимост, тъй като на 14.03.2001 г. е бил официално уведомен от магистрати от гр. Варна, за задържането на Стоян Петров в Кралство Испания.
В нарушение на закона, Решение на КС по к.д. № 10/2010 г. и Решение на ЕСПЧ от 10.05.2011г. по делото „Димитров и Хаманов”, считано от 08.07.2011 г. – до сега, отхвърля или изобщо не се произнася по исканията по чл.234, ал.8 НПК на двама от обвиняемите по делото, които след 08.07.2011 г. се явяват незаконно задържани и тяхното противозаконно лишаване от свобода продължава повече от 20 денонощия.Всяко ново искане по чл.234, ал.8 НПК е на ново и самостоятелно основание – продължаващото незаконно задържане, поради което и прокурор Ангел Георгиев е бил длъжен да се произнася. Нещо повече – в изпълнение на императивната норман на закона е бил длъжен сам, ex officio и незабавно, още на 08.07.2011 г. да отмени МПП „Задържане под стража” по отношение на двамата обвиянеми, за които срокът по чл.234, ал.8 НПК е изтекъл.
Галин Костов, който е перфектен ексмагистрат счита, че освен горепосочените нарушения, със съзнателните си действия и бездействия прокурор А.Георгиев е осъществил съставите на: чл.282, ал.2, пр.2 вр. чл.282 ал.1 НК – по отношение на мен и други лица; чл.288 НК – като орган на властта е пропуснал да изпълни своевременно длъжностите, които му е налагала службата относно наказателното преследване на Стоян Петров и е осуетил това преследване, като му е помогнал да опита да се избави от наказание. Със съзнателните се бездействия за период от 1 г. и 5 мес. (08.10.2009 – 16.03.2011 г.) е спомогнал на Стоян Петров – като лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване или да остане ненаказано. Задържането на Стоян Петров не е в резултат, а е въпреки усилията и бездействията на прок. Ангел Георгиев и други длъжностни лица;по чл.142а, ал.4 НК – противозаконното лишаване от свобода на обвиняеми и задържани лица продължава повече от 20 денонощия, като по отношение на тях се осъществява и принуда по чл.143 НК, и това отново е в резултат на престъпление по служба по чл.282, ал.2, пр.2 вр. чл.282, ал.1 НК;
„Считам, че по делото са налице данни за нарушения и на:
чл.3 ЗСВ – „Съдиите, прокурорите и следователите се основават на закона и на събраните по делото доказателства при постановяването на своите актове.”
По чл. 4 ЗСВ – „Магистратите изпълняват функциите си безпристрастно”. В допълнение – без да е говорител на Окръжна прокуратура, а и в нарушение на НПК, прок. А.Георгиев си е позволил да дава изявления и да изнася данни по делото пред медиите, за което сме уведомили ВСС на РБългария.
По чл. 12, ал.2 ЗСВ – сроковете, определени в процесуалните закони са задължителни за магистратите при осъществяване на правомощията им.
По чл.130, ал.2 ЗСВ – ТР и Тълкувателните постановления на ВКС са задължителни за органите на съдебната власт.
По чл. 212 ЗСВ – прокурорът няма право да изразява предварително становище по възложените му дела, още по-малко това да става чрез медиите.
Считам, че с горното г-н А.Георгиев е извършил тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл.307, ал. 4 от ЗСВ, а именно: системно неспазване на сроковете, предвидени в процесуалните закони; осъществил е действия и бездействия, които са довели до неоправдано забавяне на производството по делото. Считам също, че прокурор Ангел Георгиев е нарушил и основни принципи, залегнали в Кодекса за етично поведение на българските магистрати, а именно:
– Независимост – при изпълнение на служебните си задължения да се ръководи единствено от вътрешното си убеждение и законам;
– Безпристрастност – да установява истината за фактите единствено на основата на обективен анализ на доказателствата по делото; да създава условия за равнопоставеност между страните и техните процесуални представители; да избягва поведение, което може да се възприеме като привилегироване, предразположеност, предубеденост и други;
– Справедливост и прозрачност;
– Вежливост и толерантност;
– Почтеност и благоприличие;
– Компетентност и квалифицираност – да е добре подготвен, да познава нормативната уредба на РБългария и правото на ЕС и да е развил способности и умения за тяхното коректно прилагане;
– Конфиденциалност;
Считам, че част от визираните нарушения на ЗСВ и Кодекса за етично поведение на българските магистрати са осъществени и от някои от съдиите, които са се произнасяли по делото.”, пише до Инспектора на ВСС и до главния прокурор Галин Костов.
По делото няма нито едно свидетелско показание, нито една улика (извършени са редица претърсвания, обиски, изземвания, разпознавания и т.н.), няма и никакви данни, включително и придобитите чрез използване на СРС (по отношение на мен е протичало няколко месечно проследяване, подслушване, видеонаблюдение и др.), които по някакъв начин биха могли да доведат до извод за обосновано предположение, че Галин Костов замесен в престъпна дейност.
До задържането му Галин Костов работи като частен съдебен изпълнител. Общият му юридически стаж е 17 години. Няма криминална регистрация, никога не е бил задържан и осъждан. Работил е като наказателен и граждански съдия във Варненски районен съд от 1996г. до 1999 г. и има не малък стаж като адвокат.
Видно е от приложените по ДП №63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас данни, придобити със СРС, че още преди задържането на 07.07.2009 г. на други две лица – Нено Стоянов и Стоян Колев, служители при сектор „БОП” при ОД на МВР – гр. Бургас при „разпит” на свид. Филип Филипов са го уверили, че Нено Стоянов и Стоян Колев не само ще бъдат задържани, но ще им бъдат и определени постоянни мерки за неотклонение „Задържане под стража”. В една от последващите странни „беседи” – диктовки, записвани със СРС, на същия свидетел, който никога не е познавал Галин Костов, му е обяснено от полицаите, че ще бъде задържан и Галин. Всичко това се случва повече от 3 месеца преди задържането му. След всичко това впечатлението е, че отделни лица упражняват натиск върху определени съдии в гр. Бургас, поставили са ги в някаква зависимост или имат определени механизми за въздействие върху отделни магистрати и предварително знаят какви ще бъдат техните решения.
В определение по ЧНД № 484/19.10.2009 г., с което е определена първоначална МНО „Задържане под стража” на Галин Костов, която продължава и до днес, съдия Стефан Стойков от БОС се позовава на показанията на анонимни свидетели с №№ 1, 2 и 3 и протоколи за огледи, за да обоснове задържането ми.
Никога, в нито един от разпитите си, нито анонимен свидетел № 1, нито анонимен свидетел № 2 споменават за Галин Костов или за лице на име „Галин”.
По отношение на позовававането на анон. свид. № 3 е видно от самите показания, че те са скалъпени и диктувани на въпросния анонимен свидетел (това е лицето Стоян Петров, който по-късно е привлечен като обвиняем и за неговата самоличност никога не е имало спор или съмнения). По естеството си това не са показания на свидетел, а слух. Анонимен свидетел № 3 бил чул, това под което се е подписал, от едно умряло лице – Манол, за чието убийство същият този анонимен свидетел № 3 е бил привлечен като обвиняем към него момент, а по-късно и осъден от състави на ВОС и ВАС (производството по това дело все още не е приключило, но анон.свид. № 3 е бил осъждан 5 пъти, изтърпявал е ефективни наказания „Лишаване от свобода” за различни периоди от време и понастоящем е обвиняем и по възобновено дело за грабеж; с присъда по НОХД № 324 и 458 по описа за 2010 г. на ВОС, освен за убийството на Манол Хаджиев е признат за виновен и за убийството на Златко Кавалджиев; обвиняем е и като пряк извършител на убийството на Стоян Стоянов по ДП № 63/2008 г.).
В тези „показания” са посочени общо 12 лица, които били „чували” за отвличането и убийството на Стоян Стоянов, за което Галин Костов е привлечен като обвиняем. Описана е и абсурдна „среща” в гр. Обзор между подбудители на подбудителите (Галин Костов и другия обвиняем Станислав Михайлов) заедно с неизвестно лице, което е било с тях, единият от подбудените подбудители – Нено Стоянов, извършителите Манол Хаджиев и неизвестното лице „Веско”, което в последствие е изключено от обвинението, и пострадалия Стоян Стоянов.
Налудничаво е да приемем, че някой е повярвал на слуха за тази среща, на която поръчителите ще се срещнат с изпълнителите. Диктуваните показания на анон.свид. № 3 са толкова несериозни, че нито разследващите, нито прокуратурата са си направили труда да проверяват слухове и да установят поне някои от лицата, за които се говори, че са чували за отвличането и убийството на Стоян Стоянов, а и диктуващите тези „показания” са били наясно, че те са недостоверни.
За съдия Стефан Стойков самоличността на този анонимен свидетел № 3 не е била тайна. Самият той неправомерно я е разкрил в свое определение от 25.02.2010 г. по ЧНД № 196/2010 по описа на БОС, което е в нарушение на закона. За съдия Стойков не е бил тайна и факта, че анонимен свидетел № 3 е разпитван и като явен свидетел по това дело още на 23.09.2009 г. и е заявил, че не познава Галин Костов и не е чувал за него. В нарушение на закона и състав на БАС с членове: съдия Веселина Герова, съдия Лучия Дерелиева и съдия Светла Цолова, в свое определение по ВЧНД № 91/20.04.2011 г. разкриват самоличността на анонимен свидетел № 3.
Видно от материалите по делото е, че МНО „Задържане под стража”, взета на 12.01.2009 г. от състав на ВОС спрямо Стоян Петров (анон.свид.№ 3), и след 9 месечното му задържане под стража и сделката му с определени лица, е променена на 09.10.2009 г. абсолютно неправомерно и в нарушение на чл. 62, ал.2 НПК от наблюдаващия прокурор от ВОП – г-жа Д.Кипрова от „Задържане под стража” в „Домашен арест” „….. имайки предвид доброто процесуално поведение на лицето в ОС „ИН” – сектор „Арести” – гр. Варна, по време на 9 месечното изтърпяване на мярката му за неотклонение „Задържане под стража”, намирам, че към настоящия момент е отпаднала опасността обв.Стоян Петров да се укрие или да извърши ново престъпление…”. Такава промяна може да бъде направена само от съда, а не от прокурор предвид императивната норма на закона, но въпреки това е осъществена и то при условие, че различни състави на ВОС неколкократно са отказвали да изменят тази мярка в по-лека.
По делото има индикации, че прокурор Д.Кипрова е изменила МНО на Стоян Петров след обаждане по телефона, а в последствие е получила писмо в тази насока. От данните, придобити със СРС е видно, че на Стоян Петров му е била дадена възможност сам да избира кога да си тръгне от ареста – веднага след сделката или 2-3 дни след това.
Очевидно е, че полицейски служители и прок. Кипрова не са рискували да заемат парична сума на Стоян Петров и да му определят МНО „Гаранция”.
От данните, придобити със СРС е видно също, че на Стоян Петров е направена адресна регистрация на адрес в гр. Варна, където той никога не е живял.От същите данни е видно, че Стоян Петров е вероятно лицето, което е посочило къде е заровен трупа на пострадалия Стоян Стоянов – това е станало на 08.10.2009 г.В нарушение на чл.155-157 НПК полицейски служители и Стоян Петров са отравяли и заравяли тялото на Стоян Стоянов, разсъждавали са на глас как да излъжат, че трупа е открит от ловци. На огледа и на тези им действия не са присъствали дознател, поемни лица и лекар, както е по закон.
От данните, придобити със СРС е видно, че трима полицейски служители часове наред са се опитвали да накарат Стоян Петров да лъжесвидетелства и да набеди Галин Костов в тежко умишлено престъпление, като са споменали името му в тази „беседа” над 50 пъти. И над 10 пъти Стоян Петров им е заявил, че не го познава и не е чувал за Галин Костов. „Беседата” е проведена на 08.10.2009 г.
Само 6 дни по-късно Стоян Петров става анон.свид. № 3 (след като вече е бил на свобода), и е изпълнил своята част от сделката – да лъжесвидетелства, макар и под формата на „чух от умрелия Манол” и да набеди Галин Костов в тежко умишлено престъпление. На Стоян Петров е дадена възможност да напусне безпрепятствено територията на РБългария или е бил изведен от покровителите си, като му е осигурено свободно съществуване до 11.03.2011 г., когато след второто прекратяване на делото от съда „случайно” е бил заловен в Кралство Испания.
От 08.10.2009 г. до 09.02.2010 г. Стоян Петров не е бил привлечен като обвиняем по ДП № 63/2008 г. по описа на ОД на МВР – гр. Бургас. Нито участвалите в разследването полицейски служители, нито разследващите полицаи, от които Надя Митева и Златко Пеев са награждавани като полицаи на годината, а разследващия полицай Златко Пеев е присъствал на повторното отравяне на останките на Стоян Стоянов, са направили предложение за привличане на Стоян Петров като обвиняем или за неговото задържане. Очевидно е, че на разследващите полицаи не им е било позволено да работят обективно, всестранно и пълно за разкриване на обективната истина по това ДП. Нито Окръжният прокурор на гр.Бургас, който е бил наблюдаващ прокурор по делото, нито Заместник окръжния прокурор на гр. Бургас – г-н Ангел Георгиев, който от лятото на 2009 г. е основният наблюдаващ прокурор по делото, нито Апелативния прокурор на гр. Бургас или някой от заместниците му и наблюдаващи прокурори от Апелативна прокуратура – гр. Бургас, в това число и тези, които са се явявали по искания за промяна на МНО на задържаните лица през този период, са счели, че има основания за привличането на Стоян Петров като обвиняем, както и за задържането му.
Изведнъж, на 14.12.2009 г., без да са събрани каквито и да било нови докзателства по делото, които да уличават Стоян Петров в извършването на деянията по чл.142, ал. 3 и по чл.116 НК, същият е привлечен като обвиняем, при условията на задочност.Към 14.12.2009 г. не са били свалени на ВДС-та и данните, придобити със СРС – това е станало на 18.12.2009 г. и през следващите месеци, но дори и в тези данни Стоян Петров не уличава сам себе си, а говори, че за местоположението на трупа бил чул и мястото му било показано от Манол Хаджиев.
Буди недоумение бездействието на разследващите и прокурорите от гр. Бургас през периода 08.10.2009-14.12.2009 г. по отношение на Стоян Петров и неговото привличане като обвиняем. Обяснение за това ни дава факта, че
на 09.12.2009 г. защитниците на Галин Костов му предоставят в съдебно заседание пред БАС собственоръчно написани и нотариално заверени показания на Стоян Петров, които той е успял да предаде на свой защитник, преди напускането му на РБългария. С тези си показания, в които уличава разследващи полицаи и прокурори в престъпления, Стоян Петров се е превърнал от удобен и зависим свидетел в изключително неудобен за поръчителите и изпълнителите на задържането ми.
Позоваването на съдия Стефан Стойков на показанията на анон. Свид. №1 и 2, протоколите за оглед на местопроизшествието и т.н. е абсолютно некоректно и представлява лъжливи твърдения на магистрат, обективирани в негов акт. Никой от горепосочените свидетели не говори за Галин Костов в своите показания. В нито един от огледните протоколи или други такива не се съдържат данни, които пряко или косвено да го свързват с деянията.В случай, че някое лице си позволи да изкаже или напише подобни неверни твърдения, които не почиват на фактите по делото, то това лице би могло да понесе наказателна отговорност за клеветническите си твърдения, но магистратът, който е постановил първоначалната МНО „Задържане под стража” се е поставил над закона.Същият магистрат в определението си от 19.10.2009 г. е записал, че „към настоящият момент е необходимо събиране на толкова и такива доказателства и данни, годни да мотивират съда, че е налице обосновано предположение за извършено престъпление, в което е обвинен Костов” – т.е. самият съдия признава, че към момента, в който се е произнесъл такива доказателства и данни не са били налице, но е решил, че трябва да бъда задържан, за да може след задържането ми да започне събирането и фабрикуването на такива.Некоректни и при липсата на каквито и да било данни са твърденията и внушенията на съдия Ст.Стойков, че има реална опасност Галин Костов да се укрие или да извърши друго престъпление. Същият борави с предположения, непочиващи на никакви доказателства, че Костов би могъл да извърши престъпления против правосъдието. Тези лъжи на съдия Стойков в определението му от 19.10.2009 г. механично са преписани и повторени в определението на БАС по ВЧНД №215/26.10.2009г. с докладчик заместник-председателят на БАС съдия Георги Кошничаров и членове съдия Румяна Манкова и съдия Димитър Димитров.
На 02.12.2009 г. в съдебно заседание по ЧНД № 587/2009 г. съдия Стойков отказва да приеме като писмени доказателства собственоръчните и нотариално заверени показания на свидетеля (към него момент) Стоян Петров, ведно с частна графологична експертиза, че показанията са изготвени и подписани от него. В този частен, писмен и свидетелствуващ документ се съдържат данни от значение по делото.От самото начало и до момента, и Галин Костов, и защитниците му, в нарушение на чл. 16 НПК (презумпцията за невиновност) и в нарушение на чл. 103 НПК (тежестта на доказаване лежи върху прокурора и разследващите органи, а обвиняемият не е длъжен да доказва, че е невинен), са принудени при разменена доказателствена тежест да доказваме отрицателни факти – че няма да се укрие, че няма да извърши друго престъпление и да доказват, че е невинен.
Към него момент наблюдаващият прокурор Ангел Георгиев умишлено е осуетил разпита на Стоян Петров пред съдия, умишлено, в нарушение на закона и немотивирано отхвърля и до момента всяко искане на защитата.
В определението си от 02.12.2009 г. съдия Стойков отново навежда неверни твърдения – прави превратно тълкуване на свидетелски показания, които по никакъв начин не свързват Галин Костов с обвиненията срещу него. Същите тези неверни твърдения са преписани в 5 реда в определението на БАС в състав: докладчик Георги Кошничаров и членове Иван Иванов и Димитър Димитров по ВЧНД № 250/09.12.2009 г.Данните, придобити със СРС към 19.10.2009 г. не са били свалени на ВДС-та, а и след свалянето им не уличават Костов. Напротив, уличават в престъпления участващи в разследването лица.При първоначалният си разпит от 07.07.2009 г. пред съдия от БОС, както и в „беседата” му със СРС от преди това, свид.Филип Филипов не уличава Галин Костов в нищо. Напротив, заявява, че не е чувал за него.
За да „пришият” Галин Костов по делото след 07.07.2009 г. се е наложило да диктуват и подсказват в нова „беседа” в СРС на свид. Филипов, като му говорят за Костов като за „съдията, адвокате, шефе, Костов”, за да стигнат и до „Галин” и въпреки това той заявява, че не го познава.
На 24.07.2009 г. е изготвен фотоалбум, за да „разпознаят” Галин Костов, но или разумът и липсата на данни, че Филип Филипов го познава са надделели, или е укрит протокола от разпознаването, тъй като това не е било в интерес на обвинението.Укривани са и други протоколи, в това число и за разпит на свид. Димитър Димитров – Костов е запознат с него при преглеждането на материалите преди делото за МНО, споделил го е в разговор, записан със СРС, след което този протокол е изчезнал от делото.
Укрити или унищожени са и данни, придобити със СРС, които уличават други лица, съдържат информация как се води разследването в други посоки и т.н. И това е станало въпреки изричното искане на защитниците на Галин Костов да бъдат съхранени всички данни, придобити със СРС в хода на ДП № 63/2008 г., за да могат да бъдат предоставени на независимия съд.
Бил е изготвен втори фотоалбум – от 12.10.2009 г. за „разпознаването” на Галин от Стоян Петров (анон.свид. № 3), но отново разследавщите са се отказали да го използват (с оглед данните от СРС от 08.10.2009 г., където Стоян Петров многократно е заявил, че не познава Галин и не е чувал за него), или и този протокол, който не обслужва обвинителната теза е укрит и унищожен.
Т.нар. „работно” – първоначално обвинение по чл.142, ал.4, т.2 НК не почива на никакви доказателства, в това число и на никакви доказателства по ал.4 – за проявена особена жестокост към отвлеченото лице.
Единствената причина обвинението да е по чл. 142, ал.4 НК е по-голямото наказание, което се предвижда, за да се настройва и обработва общественото мнение чрез целенасочена кампания и да се мотивира съдът да задържи Галин Костов, включително и под страх от упреци и хули срещу всеки почтен и независим съдия, който би имал куража, достойнството и професионализма да направи прочит на доказателствата по делото, съгласно закона и да не се поколебае да вземе решение единствено и само възоснова на данните по делото и свободното си вътрешно убеждение.
Видно и от данните, придобити със СРС, след задържането на Косотв на 16.10.2009 г. предварително е бил наясно с предрешените определения на съдилищата в гр. Бургас по делата при първоначалното и последващо определяне на МНО спрямо него. С това са били наясно и защитниците му, с които са коментирали, че е излишно да се явяват по тези дела с предопределен резултат.В горната насока е и пренасрочването на ВЧНД №209/2009 г. по описа на БАС от 21.10.2009 г. за 16.10.2009, при условие, че БОС в определението си от 14.10.2009 г. по ЧНД № 451/2009 г. е определил 21.10.2009 г. като дата за разглеждане на ВЧНД при евентуално обжалване на обв. Нено Стоянов на определението от 14.10.2009 г. БАС е пренасрочил делото преди да изчака изтичането на крайния срок – 19.10.2009 г. (тридневния срок е изтичал на 17.10.2009 г.- неприсъствен ден), за подаване на жалба срещу определението на БОС или за оттеглянето й. Обичайна и системна е практиката обвиняемите и техните защитници да не бъдат уведомявани своевременно за насрочените дати за разглеждане на делата по МНО, при условие, че защитниците не живеят и работят в гр. Бургас. На защитата на Костов не се дава възможност да се запознае с всички материали по ДП и за достатъчно време преди делата по МНО. Уведомяването му в затвора се прави обичайно 2-3 часа преди делото. Въпреки исканията им, до скоро не получават и никакви протоколи от съдебни заседания и определения на съда, а доколкото изобщо са изпращани такива – те се прилагат по неизвестни причини към затворническите досиета без да се предоставят лично, за да могат да упражнят навреме правото си да искат поправка на протоколите от съдебните заседания и да обжалват съответния акт, който касае тях, а не администрацията на затвора. Данните за това се съдържат в личното затворническо досие на Галин Костов, жалбите му до Началника на затвора – гр. Бургас, Главния директор на ГД „ИН”, Министъра на правосъдието на РБългария, искания до съда, в това число и тези, отразени в протоколите от съдебни заседания.
Без съгласието на Галин Костов, при противопоставянето му и в нарушение на Конституцията на РБългария, в залите на съда многократно е сниман и филмиран. Това става със знанието, мълчаливото одобрение и непротивопоставянето на всички съдебни състави.Съдебните заседания протичат формално, много често в рамките на 30-50 мин., като в това време се включва и времето за размисъл и съвещание на съставите.
Определенията не само, че са предрешени, но и при прочита им остава усещането, че са били предварително написани и постановени при липса на мотиви, особено тези от БАС – рядко са повече от 2 страници, а мотивите, доколкото изобщо ги има са от по 5 реда и преповтарят тези на БОС. Остава впечатлението, че само са се сменяли датите и имената на съдиите, които са подписвали определенията.
Съдии от БОС си позволяват недопустимо и уронващо престижа на съдебната система поведение – един от съдиите по делата за МНО редовно залита по коридорите, като секретарката му го подпира, видимо и редовно е в нетрезво състояние или е под въздействието на упойващи вещества, защото поведението и реакциите му са неадекватни. Името му е публична тайна сред юристите в гр. Бургас, станал е обект на присмех и подигравки от страна на служителите на съдебната охрана, затворници, осъдени лица и обвиняеми.
Поведението му се наблюдава от служителите на съда, адвокатите и страните в залата, от присъстващите близки на задържаните лица.
Съдийка от БОС, в отговор на искане на Галин Костов за достатъчно време за запознаване с материалите по ДП с оглед техния обем и пълноценно упражняване на правото му на защита, с неприкрит сарказъм го пита пред присъстващите: „Не искаш ли да те пратя на курорт?” Твърде често и неоснователно отегчени съдии от БОС и БАС прекъсват и защитниците му, и Галин Костов, за да могат да разпечатат предварително изготвените си определения по възможно най-бързия начин. Освен с механично пренасяне на първоначалните и последващите неверни твърдения на съдия Стефан Стойков, последващите актове на БОС и БАС се отличават с липса на мотиви и с липса на конкретно посочени доказателства, които да обуславят продължаващото му задържане, съдържат редица неточности, показват пълното непознаване на делото или още по-лошия вариант – познаване на делото и яснота, че липсват основания за задържането ми и привличането му като обвиняем, но въпреки това с определенията се потвърждава МНО „Задържане под стража”, взета спрямо Костов.
Съдия Галина Тодорова от БОС е стигнала до абсурдното твърдение, (освен превратното тълкуване на фактите и свидетелските показания, които в нищо не уличават Галин Костов), че „…обстоятелство, което би улеснило укриването на обвиняемия и отклоняването му от понасяне на наказателна отговорност, следва да се счита и отдалеченото му местоживеене и месторабота – гр. София, от мястото на извършване на престъплението- гр. Бургас, както и от липсата на забрана спрямо същия да напуска пределите на РБългария…”. Ако си беше направила труда да се запознае с делото или поне с протоколите от съдебните заседания по МНО, съдия Г.Тодорова щеше да знае, че постоянната адресна регистрация и местоживеене на Галин Костов е в гр. Варна, където е и местоживеенето и регистрацията на съпругата му, трите ни малолетни деца и родителите ми, а не в столицата.
Изводът за „опасността” Галин Костов да извърши друго престъпление, съдия Тодорова и другите й колеги от БОП, БОС, БАП, БАС не извличат от доказателствата по делото, които са точно в обратната насока, а от изключително високата степен на обществена опасност на деянията, в които съм обвинен. Тази трактовка буди недоумение, тъй като
прокуратурата на РБългария на практика е безконтролна институция, която може да повдигне всякакви и най-тежки обвинения срещу всеки български или чужд гражданин без никакви доказателства. В случая с Галин Костов – по слуха „чух от един умрял”, за което убийство „чулият” е обвиняем.
Това привличане като обвиняем не подлежи на независим съдебен контрол, а с последните изменения в НПК отпадна и пределния срок, след изтичането на който обвиненото лице можеше да поиска съдът да задължи прокурора да внесе обвинителен акт или да прекрати делото (отмяната на глава XXVI от НПК). На практика, сега всеки може да е обвиняем 10-15 и повече години (до изтичането на абсолютната давност) и разследващите и прокуратурата да бездействат. Мотивите на БАС в състав: докладчик Георги Кошничаров и членове Златина Иванова и Иван Иванов от 19.04.2010 г. в определението по ВЧНД № 81/2010 г. са по-кратки от половин страница и са точно копие на тези от 09.12.2009 г. със същите некоректни позовавания и превратно тълкуване на доказателствата по делото. Нито БОП, БОС, БАП или БАС коментират обстоятелството, че забраната, която е била наложена на Стоян Петров да напуска страната не му е попречила да се укрие и осуети изтърпяването на наложено му наказание, в случай че бъде осъден, с влязла в сила присъда, но угодно коментират, че липсата на такава забрана спрямо мен била предпоставка да се укрия. В определението си от 06.07.2010 г. по ЧНД № 707/2010, съдия Даниел Марков от БОС, след като е имал възможност да се запознае в цялост с всички материали по ДП, което ни е било предявено на 31.05.2010 г., в т.ч. и с данните, придобити със СРС, е преписал лъжите на предходните състави.
Некоректно на всички дела по МНО представителите на БОП, БАП, БОС и БАС се позовавават на несъществуващи данни от СРС и на анон.свид.№3, чиито „показания” не биха могли да се ползват след привличането му като обвиняем на 09.02.2010 г. и това е добре известно на всеки грамотен юрист.
В определението на БАС от 13.07.2010 г. в състав: докладчик Георги Кошничаров и членове Златина Иванова и Румяна Манкова, по ВЧНД № 154/2010 г. на общо 8 реда мотиви отново се използват неверни твърдения (след април 2010 г. няма никакви процесуално-следствени действия по делото, освен предявяване на материалите по ДП), като точно в 2 реда са преписани позоваванията на съдия Даниел Марков.Съдия Даниел Марков е решил, че съществува опасност Галин Костов да се укрие или да извърши друго престъпление, при условие, че е неосъждан и няма други висящи дела. За сравнение – същият този съдия или негов колега от БОС е изменил МНО от „Задържане под стража” в „Подписка” по отношение на лице, което е било обвиняемо по чл.199, ал.2 НК –за грабеж, придружен от убийство при условията на опасен рецидив. Това лице е на 31 години, било е многократно осъждано и има престой по затворите от общо 12 години. Същото лице, след изменение на МНО, се е укрило и до момента се издирва, тъй като на първа инстанция в БОС е осъдено по чл.199, ал.2 НК и му е наложено наказание Лишаване от свобода за срок от 19 години. Делото е висящо или вече е приключило пред БАС.Съдия Даниел Марков, както и прокурор Ангел Георгиев отказват да изпълнят задълженията си, произтичащи от императивната норма на чл.234, ал.8 НПК и след 08.07.2011 г. продължават незаконното задържане на обвиняемите Нено Стоянов и Стоян Колев, привлечени като обвиняеми по ДП № 63/2008 г. на 08.07.2009 г.
Съдия Марков на два пъти се е произнасял и е отхвърлял исканията по чл.234, ал.9 НПК с определение от 12.07.2011 г. по ЧНД № 940/2011 г. и с определение от 14.07.2011 г. по ЧНД № 958/2011 г., като в разсъжденията си стига до абсурди – МНО „Задържане под стража” не била вид и част от МПП и други подобни, показва непознаване на закона и решение на КС по к.д. № 10/2010 г., или просто не желае да спазва закона, дава неправилно тълкуване на понятието „съдебна фаза”, не посочва конкретни срокове – по дати, на тази „съдебна фаза”, позовава се на ТР №1/2002 г. на ВКС, което е постановено при действието на отменения НПК и преди приемането на действащия от 2005 г. нов НПК, който за пръв път е уредил пределно допустимите и крайни срокове на всички МПП, в това число и на МНО „Задържане под стража”. Нито БОП, нито БОС се произнасят своевременно по исканията до тях на основание чл.234, ал.8 НПК (до БОП) и по чл.234, ал.8, вр. ал.9 и ал.10 НПК (до БОС), считано от 15.07.2011 г., откогато получават ежедневни искания за незабавното освобождаване на незаконно задържаните обвиняеми, предвид изтеклия срок по чл.234, ал.8 от НПК.Непроизнасянето на БОП и БОС представлява отказ от правосъдие.Всяко едно искане по чл.234, ал.8 НПК (до БОП и БОС) е на ново и самостоятелно основание – продължаващото незаконно задържане.
Съдиите от БОС би следвало да извършват служебни проверки относно непроизнасянето на прокурорите от БОП по тези искания, което непроизнасяне е вид „мълчалив отказ”, поради което и съдът е бил длъжен да се произнася по исканията до него по чл.234, ал.9, вр. ал.8 НПК.
С определение по ЧНД № 984/20.07.2011 г. по описа на БОС, съдия Стефан Стойков неправомерно е отказал да се произнесе по исканията до БОС. Мотивирал се е с липсата на прокурорски акт, установяващ отказ на прокурора да изпълни задълженията си по чл.234, ал.8 НПК, който да не е бил разгледан от съда, както и с произнасянията на друг състав на БОС (съдия Даниел Марков) на 12.07.2011 г. и 14.07.2011 г. с определения, които били влезли в сила и са необжалваеми съдебни актове, а неговото (на съдия Стойков) произнасяне „би довело до своеобразна ревизия на тези съдебни решения, което е недопустимо и незаконосъобразно”. Не бил установил и нов, непроверен от съда отказ на прокурора.Естествено е, че липсва акт на прокурора по ежедневните искания по чл.234, ал.8 НПК, тъй като прок.А.Георгиев се е поставил над закона и не само, че не изпълнява задълженията си, произтичащи от закона, но дори и не намира за нужно да се произнася по исканията на обвиняемите. Именно затова, съдът е бил помолен да приеме непроизнасянето на БОП като мълчалив отказ и да се произнесе в тази връзка.Относно позоваването на влезлите в сила и необжалваеми съдебни актове на съдия Даниел Марков – законодателят е презюмирал, че магистратите (в т.ч. и тези от БОП и БОС), познават закона и го прилагат и спазват, поради което и със ЗИДНПК, ДВ бр.32/2010 г. е отменил възможността прокрори, които не познават закона или отказват да го прилагат, да могат да протестират актовете на съда по чл.234, ал.10 НПК. Отпаднала е възможността за въззивна проверка на тези актове, тъй като е очевидна липсата на правен интерес за обвиняемия или неговия защитник да обжалват акт на съда, който след изтичането на срока по чл.234, ал.8 НПК би могъл да бъде единствено в полза на обвиняемия –незабавна и пълна отмяна на всички МПП.
В определението си по ЧНД № 917/20.08.2010 г. съдия Мъгърдич Мелконян от БОС показва очевидно непознаване на делото, по което се произнася – твърди, че „… в момента се извършват действия по предявяването…”, при условие, че предявяването на материалите по ДП е приключило близо три месеца преди това – на 31.05.2010 г.
Също като колегите си, съдия М.Мелконян се е задоволил да препише старите неверни твърдения и неправилни изводи, предвид фактите по делото. В съдебно заседание на 21.07.2011 г. по ЧНД № 916/2011 г. съдия М.Мелконян ограничава правото на защита на Галин Костов като:
– Не му дава възможност да се запознае с материалите по ДП, събрани след 07.03.2011 г., при условие че на 12.07.2011 г. самият той разпорежда да му бъде предоставена такава възможност.
– Допуска да му бъде назначен за резервен защитник лице, което с Постановление на БОП от 19.07.2011 г. му е назначено за такъв и с което Костов е запознат в залата. Постановлението му беше връчено и не е влязло в законна сила, тъй като подлежи на обжалване пред БАП в седмодневен срок от връчването му.
– Постановлението на БОП е и в нарушение на законите на РБългария, тъй като назначаването на резервен защитник се е наложило след „устен доклад” на разследващия до БОП, не е и от „изключително” значение за провеждане на наказателното производство в разумен срок (самият прокурор с действията и бездействията си е довел до изключително забавяне на производството по делото).
– На всички в залата е ясно, че назначеният на 19.07.2011 г. резервен защитник не е имал физическата възможност да се запознае с делото, състоящо се от 23 тома явни материали и 31 тома, съдържащи ВДС по прилагани СРС, до 11.00 часа на 21.07.2011 г., поради което Костов оттегля искането си по чл.65 НПК.
– В нарушение на закона, първоначално в производството по чл.65 НПК са приобщени и исканията на други двама обвиняеми по чл.234, ал.8 НПК.
В съдебно заседание на 26.08.2010 г. по ВЧНД № 203/2010 г. по описа на БАС съдиите Веселина Герова, Лучия Дерелиева и Иван Иванов, дори не пожелават да изслушат Костов и го прекъсват в началото на пледоарията ми, а техните мотиви за продължаване на задържането му са в общо 5 реда и са точен препис на мотивите от 19.10.2009 г. на БОС при първоначалното ми задържане – позовават се на анон.свид. № 1, 2 и 3 и т.н. На практика липсват мотиви и конкретно посочване на обстоятелства, които да обуславят продължаващото му задържане.
На 13.04.2011 г. в съдебно заседание по ЧНД № 321/2011 г. съдия Стефан Стойков си позволява разсъждения и твърдения, че му било известно от неговия опит, че на едно лице в условията на арест, (визирайки Стоян Петров), можело да му бъде повлияно, дори и от Луната, да не говорим, че съм можел и аз да му повлияя, ако съм на свобода. Тези му разсъждения не фигурират в протокола от съдебното заседание, но реплика на Галин Костов в отговор на репликите на прокурора и съда е отразена на стр. 17 от този протокол, където Костов е заявил, че няма как и защо да влияе на лице, което не познава, което също е заявило, че не го познава, още повече, че всички в залата са наясно, че това лице е в ареста и е изцяло под контрола на полицията, а по отношение на него се използват денонощно СРС.
Може би съдия Стойков е изхождал от личния си опит като счетоводител на затвора и заместник директор на ОСС – гр. Бургас, от където е имал наблюдения какви са способите и методите за влияние върху задържани лица.
Галин Костов твърди в жалбата си: „Убеден съм, че към 13.07.2011 г. съдия Стойков, като бивш административен ръководител на прокурор Ангел Георгиев (бивш следовател), е бил информиран от бившия си подчинен, че още на 07.04.2011 г. – първия възможен ден след довеждането на Стоян Петров от Кралство Испания (06.04.2011 г.), обв.Стоян Петров е бил посетен в гр. София от дознател Златко Пеев и прокурор А.Георгиев, които са го разпитвали в отсъствието и въпреки исканията на защитата ми да присъства на всички следствени действия. Независимо от повторния натиск, на който е бил подложен, обв.Стоян Петров дава обяснения, които отново в нищо не ме уличават. Нещо повече – дори променя версията си като не ме споменава и по име. (възможно е да е позабравил диктуваните му показания от 08.10.2009 г. – все пак е минала година и половина).
По делото има достатъчно данни, че не аз, а разследващи и прокурори са оказвали недопустим натиск върху Стоян Петров, правили са нечистоплътни сделки с него и са осъществили съставите на различни престъпления – подбудителство към лъжесвидетелстване; подбудителство към набеждаване в тежки умишлени престъпления, а вероятно и други.
С оглед гореизложеното, отразеното в мотивите на съдия Стойков към определение по ЧНД № 321/13.04.2011 г., че съществувала реална опасност да извърша друго престъпление – срещу правосъдието, като повлияя на Стоян Петров, е лишено от всякаква логика и не почива на фактите по делото. Неверни са и твърденията, че по делото били установени връзки между мен и обвиняемия Стоян Петров –напротив, по делото има многобройни и безспорни доказателства, че никога не сме се познавали с това лице и не сме чували един за друг до момента, в който на 08.10.2009 г. трима полицейски служители са му повторили над 50 пъти моето име, за да го накарат да го запомни, ако все пак той откаже да лъжесвидетелства срещу мен или да ме набеди в престъпление. Това е видно от самите СРС по делото.Самият съдия Стефан Стойков в определението си заявява, че обвиняемият Стоян Петров е основна фигура в доказателствената конструкция на обвинението и съществували предположения, че съм съпричастен към обвиненията „…поне докато не се проведат следствени действия присъствено с обв. Стоян Петров…”. Интересно какви неприсъствени следствени действия с обвиняемите познава съдия Стойков и как обвиняемият Стоян Петров е бил 1г. и 6 м. основна фигура в доказателствената конструкция на обвинението, при условие, че не е бил разпитван като обвиняем преди 07.04.2011 г., не е знаел (поне по делото няма такива данни, че е привлечен като обвиняем по това ДП, в условията на задочност), че показанията му като анон.свид. №3 нямат никаква доказателствена стойност след привличането му като обвиняем, а и по естеството си са слух, а не доказателство и се оборват от останалия доказателствен материал по делото. И каква е била причината за привличането ми като обвиняем и задържането ми, като в кориците на делото липсват каквито и да било доказателства в тази посока, и защо 1г. и 6 м. се е позовавал на „основната фигура” в тази доказателствена конструкция на обвинението.Още по-абсурдно е позоваването и споделянето от съдия Стефан Стойков на мотивите на предходни състави, при условие, че същите тези съдебни състави са преписвали неговите собствени лъжи от определението му от 19.10.2009 г. и тези от 02.12.2009 г., когато вече е знаел, че основната му фигура в доказателствената конструкция на обвинението се укрива от правосъдието и отказа да приеме нотариално заверените показания на същото това лице, в които се съдържат данни от значение по делото и данни за престъпления, свързани с разследването.”
Мотивите на БАС в състав Веселина Герова, Лучия Дерелиева, Светла Цолова към определение по ВЧНД № 91/20.04.2011 г. представляват обичайния кратък преразказ на мотивите на съдия Стефан Стойков, без каквато и да било конкретика и не почиват на фактите по делото.
Интересно е да се наблюдават реакциите и затруднението, в което изпада за кратко състава на БАС след като прокурор М.Досева от БАП предлага МНО „Задържане под стража” да бъде заменена в „Домашен арест” – очевидно консултациите са били кратки, а вероятно и инструкциите са били пределно ясни, защото в прав текст на стр. 3 от определението си, съставът на БАС е записал, че не е изтекъл предвидения от закона двугодишен срок за предварително задържане, поради което и независимо от преценката на прокурора от БАП, който е висшестоящ по отношение на наблюдаващия прокурор от БОП и заявява, че според прокуратурата е отпаднала необходимостта от задържането на Галин Костов, съдът оставя по своя инициатива МНО „Задържане под стаража” в сила, и на практика е указал, че не следва тази МНО да бъде изменяна преди изтичането на двугодишния срок.Всички позовавания на БОП, БОС, БАП и БАС при определяне и потвърждаване на МНО „Задържане под стража” взета спрямо обвиняемия Нено Стоянов, на определени свидетели са абсолютна лъжа и представляват клевети. Нито един свидетел от тези, на които са се позовали магистратите от Бургас, нито някой друг свидетел по делото, не свързва по никакъв начин Нено Стоянов с обвиненията срещу него. Нещо повече – голяма част от посочените свидетели никога, в нито един от разпитите си, дори не споменават за лице на име „Нено”.
И до момента Галин Костов няма отговори от наблюдаващия прокурор Ангел Георгиев и от Началника на затвора – гр.Бургас на молбите му за провеждане на свиждане в нормални условия с децата му, които бяха на 6г. и на 4 г., а сега са на 8 г. и на 6 г.
Галин Костов не можех и не желае да травмира децата си, за да провежда свиждания с тях през 2 ситни мрежи, на разстояние 30-40 см една от друга, на общо разстояние от него и посетителите близо 1 метър, на силно луминисцентно осветление и размазани образи поради 2-те мрежи, в присъствието на общо 50 човека, които се надвикват. Това са „нормалните” условия за свиждане според Началника на затвора и прокурорите от гр. Бургас.
В жалбата си до ВСС и главния прокурор Галин Костов е категоричен, че:
„Съдебните актове трябва да бъдат мотивирани;
Трябва да почиват на доказателствата по делото, а не на слухове и предположения; Позоваването на доказателствата, ако ги има, трябва да е конкретно и точно;Недопустимо е съдът да си служи с лъжи и да изопачава свидетелските показания; По делото няма нито едно доказателство – пряко или косвено, което да ме прави съпричастен към обвиненията; Съгласно ЕКЗПЧ и Конституцията на РБългария, нито една хипотеза на националното ни законодателство не предвижда задължително задържане, защото в противен случай съдебният контрол би бил безпредметен; Основанията по чл.63 НПК са изходна база за преценка относно съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление, а не хипотези, при които задържането е задължително; В този смисъл – голословни са твърденията, че е съществувала или съществува реална опасност, (а не хипотетична), да се укрия или да извърша друго престъпление. Нито съдът, нито прокуратурата са посочили поне едно конкретно доказателство, че мога да извърша гореописаните действия. Опасността обвиняемият да осуети разкриването на обективната истина отдавна не е основание някой да бъде задържан или да бъде продължавано неговото задържане. Тази „опасност” никога не е била налице.Позоваването на високата степен на обществена опасност на деянията и високия размер на санкцията по чл.116 НК е едно и също нещо, защото обществената опасност на деянието намира израз в санкцията. Тезата за високата степен на обществена опасност на деянията, макар и неподкрепена с доказателства, е можела да има значение при първоначалното ми привличане като обвиняем и при определяне на първоначална МПП, която не е задължително да бъде взета, още по-малко е задължително да се определя МНО, а в случая – напълно незаконосъобразно е определена и най-тежката МНО – без доказателства и по отношение на неосъждано лице. По-нататък в производствата по контрол върху тази мярка нито прокуратурата, нито съдът са можели да се позовават единствено на тежестта на повдигнатите обвинения.
Още повече, че в РБългария всеки е застрашен от опасността да бъде привлечен като обвиняем от подходящ, удобен и зависим прокурор, който не носи никаква имуществена отговорност за действията и бездействията си.
В нарушение на закона доказателствената тежест в производствата по МНО и в целия процес е разменена и аз и защитата трябва да доказваме, че съм невинен, както и да доказваме отрицателни факти, че няма да се укрия или да извърша други престъпления;
Сочи се, че срокът на задържането ми бил разумен – 1 година и 9 месеца след първоначалното ми привличане като обвиняем и задържането ми под стража, през който срок с мен не са извършвани други действия по разследването, освен самото ми привличане като обвиняем и запознаването ми с материалите по ДП, които по естеството си не са действия по разследването. Оправданието, че съм задържан, защото обвинението е тежко и санкцията е висока, не може да служи и за оправдаване на дългия срок на задържането ми, тъй като това е в противовес с ЕКЗПЧ. Без значение е обстоятелството, че според националният ни закон и практика „квалификацията на деянието, а оттам и предвиденото наказание се определят от прокурорските власти без съдебен контрол”, а в конкретния случай това е станало и при липсата на каквито и да било доказателства, които да обуславят привличането ми като обвиняем;
Твърденията за липса на новонастъпили обстоятелства: – На първо място – никога не е имало данни, които да дават основания за задържането ми. Още при пръвоначалното ми задържане, изчерпателно бяха посочени всички данни, които един независим и безпристрастен съд би взел под внимание, като: обвиняемият се смята за невинен до доказване на противното с влязла в сила присъда според Конституцията на РБългария (чл.31, ал.3) и чл.16 НПК; не съм осъждан и нямам криминална регистрация; към момента на задържането ми бях с 15 год. юридически стаж, от които 3 г. като съдия, 9 г. като адвокат и 3 г. като държавен и частен съдебен изпълнител, като през целия ми юридически стаж срещу мен не е имало образувано нито едно дисциплинарно производство, не са ми били налагани никакви наказания; срещу мен няма други висящи дела; по делото се съдържат добри характеристични данни; имах постянна работа, адресна регистрация и местоживеене; семейното ми положение – женен с три малолетни деца, неработеща съпруга, която полага грижи за децата ни и възрастните ми родители – баща на 77 г. с влошено здравословно състояние и майка на 75 г., която страдаше от тумор на белия дроб в 4-ти стадий, като заболяването й беше известно на разследващите органи, прокурори и съдии; с дейността си като ЧСИ осигурявах работа и прехрана на други лица; бях член на Съвета на КЧСИ. На второ място – всяко ново искане за промяна на МНО след изтичането на определен срок е самостоятелно основание и ново обстоятелство по смисъла на закона.
63.13. Позоваванията на произнасянията на предходни съдебни състави – според ТР № 1/2002 г. на ВКС нито един съд не е обвързан със становищата на предходния съд, тъй като процедурата не е по проверка на правилността на съдебното решение за първоначалното задържане, а съдът преценява законността на задържането към момента, в който разглежда делото при всяко отделно искане по чл.65 НПК.”
Очаквания по делото на Галин Костов са:
-прокурор М.Досева от БАП да бъде отстранена по скалъпени обвинения или най-малкото да не бъде допусната повече да се явява по дела за МНО по това ДП;
-да бъде ограничено правото ми на защита, като няма да ми бъде предоставен разумен и достатъчен срок за запознаване с материалите по ДП, с оглед неговия обем;
-в нарушение на закона да ми бъде назначен резервен защитник, за което съм подал съответния сигнал;
-да бъдат отхвърляни всичките ни доказателствени искания;
-да продължи незаконното ми задържане с цел внасяне на обвинителен акт в съда и продължаване на това задържане за неопределен срок;
-за 3-ти път да бъде изготвен и внесен същия обвинителен акт, който няма да почива на доказателствата по делото.
На вниманието на Инспектората на ВСС и Главният прокурор:
Случаят „Г.Г и Г.И.” –
2 лица са били осъждани общо 3 пъти от 3 различни състава на БОС и БАС. ВКС на два пъти отменя решенията на БАС, като при втората отмяна, връща делото на фаза ДП. БОС и БАС осъждат лицата на „Доживотен затвор без право на замяна“, като общото им задържане е повече от 4 г. за всеки един от тях. Първоначално са били задържани 2г. и 2 м. Били са освободени на основание чл.63, ал.4 НПК, в последствие МНО „Задържане под стража” им е наложена в съдебна зала при произнасяне на присъдата и наказанията „ДЗБЗ” (едното от лицата е неосъждано), като повторното им задържане е продължило над 2 г. до повторната отмяна на решението на БАС от ВКС и връщане на делото на Окръжна прокуратура – гр. Бургас. До момента няма изготвен нов обвинителен акт – повече от 1г. и 6 м. след връщането на делото в прокуратурата. Предполага се, че разследването продължава.
Случаят „Б, С и Х” –
три лица, които са осъдени за наркотрафик – между 120 и 140 кг хероин (на човек) с изключително висока чистота. Първоначалното споразумение от по 4 г. ЛС на човек не е било одобрено от БОС. Осъдени са по споразумение на 6 г. ЛС за всеки един. Четвъртото лице, което е било шофьор и е било задържано едновременно с останалите три, но в Иран е било осъдено на смърт. Задържането на тези четири лица е при международна операция на полицейските сили.
Случаят „Ш.Я.” –
заловен е да пренася 52 кг хероин. По споразумение и за „добро процесуално поведение”, подобно на Стоян Петров е осъден на 3 г. и 9 м. ЛС. Лицето беше задържано след мен, но вероятно вече е на свобода, поради УПО (условно-предсрочно освобождаване).
Случаят „Н.Н.” –
лице, което е задържано при влизане в страната да внася 28 кг хероин. Задържано е 10-на дни преди мен. Прави пълни самопризнания, които са без значение и заради „добро процесуално поведение” МНО „Задържане под стража“ е заменена с „Домашен арест” още на 3-4 месец от задържането му. До момента няма внесен обвинителен акт, или е осъден по споразумение на минимално наказание ЛС. Посочил е вероятният получател на „стоката”, който е задържан от 1г. и 8м. без обвинителен акт.
Масова практика е дребни наркоразпространители (заловени с 2-3 грама наркотик), много често и наркозависими, да получават наказания от по 1-2 години „Лишаване от свобода“.
От известно време в затвора в гр. Бургас различни осъждани и осъдени лица, основно от гр.Враца, получават предложения да свидетелствуват срещу Димитър Желязков – Очите. Тези лица трябвало да се сетят, че били „чували”, че Димитър Желязков е поръчал бомбен атентат
в гр. Обзор преди около 5-6 г., при който са загинали две жертви. Срещу това им обещават УПО и по-лек режим до излизането им от затвора. За сметка на данъкоплатците тези лица получават храни и цигари. Обичайно след като ги изконсумират, те отказват „сделки”. Едно лице на име „Б.” прие „сделката” и дори си „признало”, че то е поставило бомбата, на което имало 15 души свидетели. Разследващите много се зарадвали на тези „признания”, но след като направили проверка установили, че „Б” е бил извън България дълго преди, по време и след атентата. Сега „Б” е върнат в затвора в гр. Враца.
Това е потресаваща ИСТИНАТА как се водят поръчкови „мега” дела и как никой не е застрахован да бъде превърнат в поръчител на убийство.
Галин Костов настоява от Инспектората на ВСС за обстойна всеобхватна проверка.
Вярвате ли още, че съдебната ни система е независима и че някой ще посмее да мръдне пред ПОРЪЧКАТА на ОНЕЗИ от ГОРЕ?!
Afera.bg
П.П. НЕВЕДНЪЖ СЪМ ПИСАЛА И ИЗРАЗЯВАЛА ПОЗИЦИЯ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ГАЛИН КОСТОВ И ВОДЕНОТО ДЕЛО СРЕЩУ НЕГО. НЯМА СИЛА, КОЯТО ДА МЕ УБЕДИ, ЧЕ ГАЛИН КОСТОВ Е ПОРЪЧИТЕЛ НА УБИЙСТВО. ЖУРНАЛИСТИЧЕСКИЯТ МИ УСЕТ НИКОГА НЕ МЕ Е ЛЪГАЛ. А БЕЗОБРАЗИЯТА ПО ВОДЕНОТО „РАЗСЛЕДВАНЕ” И ДЕЛОТО СРЕЩУ ГАЛИН КОСТОВ, ПОТВЪРЖДАВАТ ПОЗИЦИЯТА МИ.