КАК ПРАСЧО И НЕЯЛКО СЕ СКАРАХА ЗА ЕДИН ДЕН ЗАРАДИ „БУДКАТА“
Прасчо се прибра след полунощ отегчен. Пак му беше изпилил нервите Бико с аритметиките си как можело да бъдат компенсирани загубите им от пропадането на „Южен поток“ с милиардния дълг. „Сто пъти му казах на тая неувряла тиква, че не може до безкрайност да ме кара да се чувствам като диамантен крал в африканска държава, а то говедото вика – к’во ти пука, те да не са по-убави?!“, правеше мислено разбор Прасчо, докато нервно палеше за пореден път изгасналата пура.
Цъкна лаптопа – я, да видим к’во са писали вражеския лагер… Афера ме е пропуснала днес май…А! Ето бе, пак ме е праснала. Тая Томова к’во иска бе… Прасчо, вперен в екрана, примлясна и преди да посегне отново към спасителната пура, заби стъклената чаша с минерална вода в пода. Парченцата отекнаха като насечена DDOS атака. BIG5, аааааааа, на тоя Васил ли е, Петев ли е, ще му разпоря гащите и ще му навра там Николета…
Прасчо се почеса по наболата брада и реши, че преди сън е здравословно да си погали егото на медиен император. Обърна при Неялко.
Дълго се взира, потърка очички, пак се впери в лаптопа, невярвайки на всевиждащите си очи и изрева:
– Какво чудовище „Будка“, беееее… Ей сега ви е…х майката на всичките! К’ви ги пише тоя, бе?
Прасчо стана рязко. Посегна към телефона. Нееее… Нещо става. Неялко да си позволи…, нееее, тука има нещо…
Прасчо светкавично прехвърли в мозъка си активи, пасиви, пликове, фактури, сделки, уговорки, договорки, тактики, опорни точки и стратегии. Кой, кой, кой, мама му стара, е платил повече… Чудовище… Будка…
Пак посегна към телефона. Внезапно в главата му прокънтя гласът на Шефа: „Чети „Изумрудените скрижали“ и престани да бързаш като теле пред майка си!“.
Беше ги чел тия „скрижали“ поне десет пъти. Нищо не разбра. Нае езотеричка да му ги разтълкува. Дойде една истеричка с чоропогащник на черепи и окончателно го обърка. Скрижалите не били в някоя изумрудена мина, нито в Дубай, ами били най-голямата мъдрост… Ай, сиктир, бе.
Прасчо така и нищо не схвана от въпросните скрижали, но на Шефа не можеше да скърши хатъра и продължаваше да я чете тая шибана книжка. Добре, че не беше дебела като него, книжката имаше предвид.
Звънна на Дуньо:
– Абе, проблеми има ли с Неялко?
Дуньо, учудващо бодър за този престъпно късен час в денонощието, рапортува:
– Няма бе, Шефе, всичко е о.к.
– Що пише тогава тоя, че съм чудовище, бе?
– Кккккога бе, Шефе? Не съм чел… – опитла се Дуньо, заеквайки.
– Я, провери и ми звънни веднага! Веднага казах!
След пет минути Дуньо светна на дисплея. Със средния си пръст Прасчо отметна обаждането:
– Шефе, един ден сме закъснели с плащането…Ама то, защото тая мойта патка отишла на епилация и закъсняла с оформянето на…
– Ще ви епилирам всичките, бе тъпак! Как само ще ви епилирам… Гледай задника ти да не епилирам… – набираше Прасчо.
….
Още на следващия ден нещата бяха вкарани в правилния коловоз. Вече в офиса Прасчо със задоволство цъкна лаптопа. Чудовището „Будка“ го нямаше, скрито бе някъде надолу, кой чел, чел.
Прасчо се изтегна на стола и се ухили. В очичките му обаче проблесваше нещичко, което само милата му майка знаеше какво е. Чудовището „будка“, а?… – на ум си говореше Прасчо – то за един закъснение с плащането ставам чудовище, ами ако закъснея със седмица… тогава сигурно ще съм ламя… Неееее.. ламята е Бико… Ще го изчакам аз това ненаялото се неялко, още малко ще го изчакам…
Прасчо натисна копчето на телефона и изрева към секретарката си:
– Я, веднага извади от касата папка „N-56745“… отгоре има нарисуван трактор!
Тодор Владимиров