Как се играе шах срещу ченгеджийската мафия

Всички описани истории са обсолютно достоверни. Лицата в тях са реални. Не огласяваме засега имената им за да не прекъснем партията – шах в най-ключовия момент. След финала и, всички имена ще се наредят по кутийките. Кой топ, кой офицер, кой пешка.

…

“С тебе играя всеки ден на шах!”, казва висше ченге на варненски бизнесмен, демонстрирайки му, че е достатъчно умен за да му сътвори “цуг-цванг”.

“Аз шах не играя, но ти гарантирам, че ти никога в живота си няма да си намериш работа в този град, след като останеш на улицата”, отвръща авторитетът.

Ченгето е дребно, хилаво. Кинта и двайсет.

Шефът, който някога го взима на работа оправдава интереса си към него, че пишел най-грамотно и затова си мислел, че от него ще излезе ченге. Ченгето понякога се смее налудничево и лепи етикети по бюрата на колегите си с надпис: “Малоумник!”. Това трябва да минава за висша форма на интелигентен хумор.

Дребният е влязъл в многосериен филм, в който обикновено се вижда като най-великото ченге, което е способно да убие всяка мафия с един удар.

Ченгето кой знае защо не обича бизнесмена. И реди някакви ходове, с които да го закове. Не му стигат силичките обаче и когато го хванат комплексите обикновено се отбива в един оръжеен магазин като оттам звъни на всички, които сънува да залови, обаче не му вързва зара да им спретне успешна разработка.

Разработките на ченгето са правени като на матрица. Няма въображение. Всички агенти се ползват както за информация, така и за сделка. На финала онези, които са непотребни на Силния на деня, който плаща поръчката, се изпържват точно от ченгето и хората му. Това, че са “уши” няма никакво значение. Парите в този свят никога не миришат, или поне не ухаят на чест.

Късна лятна вечер. Дребният след банкет на службата се запива с трима журналисти в един крайморски бар. Барът го държи бивш полицай и на масата моментално светва бутилка водка. Ченгето обича водката. Толкова, колкото и измислените поръчкови екшъни, в които живее. Двамата репортери са мъже и са поласкани, че пият с топ-ченге на масата. Третата е журналистка, която е там само за да измъкне нещо повече от полицая, който минава за разбивач на местната мафия.

Работи го отдалеч. Какво ще каже за някога убит гангстер, чието разследване е водил Дребния. “Кинта и двайсет” е словоохотлив – водката е велик майстор – и надлежно разказва как е разплел историята. Пропуска една малка подробност – че не е заковал поръчителят. За изпълнителя да не говорим.

Дребният се опива и от спомена за взривен бизнесмен. Ако не бил той, разследването щяло да бъде в канала. Пропуска упоено да спомене обаче, че това разследване изобщо е изтекло в канализацията и благодарение на него, който ден след огледите на местопрестъплението отива сам да рови из тревата и намира … батерия. Която си въобразява, че е от дистанционно. Разследващите са потресени от идиотщината, но според Дребния това е “пиронът” на историята.

Ченгето малко разчленено произнася думите и доверява, че Оня, Дебелия в прокуратурата за нищо не става. По цял ден пие и изобщо не го интересува какво се случва. Ако не е там една страшна жена, сме загубени, заравя поглед в чашата Дребния. Всичките му акции минават през нея. Няма празно.

В съда по-късно и съдиите се споглеждат гузно на резките отклонения от нормалното, но карай да върви, това е валса на полицейската правораздавателна родна система.

Дребният непрекъснато подчертава, без да го питат, че е честен и го интересува само да минат още две години и да се пенсионира, не му трябвали почести. На финала почти изфъфля: “Всички са малоумници!”. Той обаче не е. И играе шах. С мафията.

Мафията обаче също играе в партията. И партия. Докато Дребния пие поредната чаша, мафията знае колко струва всяко ченге. Пред пенсия.

…

Докато аз съм шеф, няма да има никаква поръчкова акция в полицията, твърди Полицайчето. Той е голям шеф, но едни печени хора, които са с класа над специалните му професионални умения, го наричат така – Полицайчето. С доза нежност и мила снизходителност. Той не пие като Дребния, но пък компенсира с изключителна комплексираност на тема кариера.

И той лови мафията. Обаче както му харесва.

В една късна лятна вечер получава обаждане докато се наслаждава на концерт на родното изкуство.

“Искат спешна среща с теб, информацията е много важна!”, казват му. Той обаче слуша музика и това е похвално. Срещата се провежда на следващия ден. На Полицайчето му се дава пълна картина на група, която извършва грандиозна измама за милиони, посочват му се адреси, лица, имена, къде стават срещите и всичко необходимо като нишка за да се започне да се разплита кълбото. На финала Полицайчето казва: “А можеш ли да ми дадеш и номерата на автомобилите им?”, при което информаторът махва с ръка и става от масата.

Полицайчето си пада по номерата на колите.

Пак през лятото получава сигнал за местонахождението на обявен за общонационално издирване. Информация, която не може да му даде и цял отдел – с името на най-близкото лице, което комуникира с издирвания, място на пребиваване и всякакви пълни подробности. Полицайчето обаче пак пита: “Ама не може ли да ми дадете номера на автомобила”. Не го трогва дори и това, че му се казва, че автомобила го има в масивите на полицията, тъй като с него преди време е било заловено друго лице.

Полицайчето твърди, че знае кой е босът на контрабандните канали. И на всичкото отгоре го е разработвал. Като се издига в йерархията обаче го хваща внезапна амнезия по темата. За разлика от Дребния, той се владее и е влязъл във филма, в който го играе хем офицер, хем кон, хем топ. Нещо като селски тарикат.

Той също като Дребния знае, че ако не си хванеш под мишница някой доверен прокурор няма как да ти мине номера на китайката. Защото ченгетата все пак трябва да убедят прокурора, че трябва да застане зад техните разработки. Умните прокурори, които добре владеят професията си не винаги са склонни да плюят върху реномето си за да подпишат всяка налудничева поръчкова игра на ченгетата. Но има и такива, които за един комплимент са готови да прескочат Рубикона.

Когато става шеф Полицайчето прекрасно знае кои са продажниците около него. Хем иска да се отърве от тях, хем не му стиска, защото и той трябва да отговаря ако наяве излязат кирливите ризи на продажните куки.

Колкото по-малко скандали има, толкова повече ще се задържи Полицайчето на власт. А и за да го направят шеф, той вече няма как да не се кланя на политическите си покровители.

Зимна вечер. Полицайчето е поканено на рожден ден. На масата има почтени хора, няма бандити и той е спокоен. Даже, както се казва, не липсват и журналисти. Полицайчето предстои да се издигне в кариерата. Прави се, че не му пука, обаче го тресе треска. Ей сега, ще разберем, казва влиятелен човек на масата и набира номера на вътрешния министър. Полицайчето мига на парцали. Ти си, няма страшно, отпива от чашата влиятелният господин на когото му е през оная работа кой точно ще е шефа на полицията. Полицайчето скромно се усмихва и се прави, че за него това не е толкова важно.

Обаче наистина става шеф.

Преди време Полицайчето прави грешка и се оставя като ахмак да го запишат когато провежда един твърде знаков разговор. Месеци наред прави всичко възможно обходно да се справи със ситуацията. За целта в капана наивно влиза бивше ченге, на което е поверен записа от касетата. Внезапно бившето ченге започва да мънка пред лицето, което му се е доверило, че записът е развален, че нищо не се чувало на него. Дори скрива касетата. На посланието на човека, който му се е доверил и си иска касетата обратно, изпраща отговор: “Да го духаш”.

И Полицайчето и бившето ченге обаче не знаят, че записът има копия и партията на шах продължава.

…

Един прекрасен ден злонамерени хорица нападат словесно видна прокурорка. Хулят я, ругаят я по форумите, принизяват великолепните и професионални качества. Прокурорката плаче. Тя често реве. Журналисти я защитават, а Полицайчето помага да бъдат разкрити онези анонимни хорица, които така лошо оплюват човека на закона. Разкриването става, разбира се нерегламентирано и така да се каже по приятелски.

Странно, но лицата, които хулят прокурорката се оказват много високопоставени и работят в една престижна сграда в столицата. Млъкват, когато разбират, че са идентифицирани.

През това време акциите по разбиването на мафията текат с бурен плам. Показни, недоизпипани, направо гротескни в повечето случаи.

Брюксел обаче трябва да чуе, че нещо се случва. А и статистиката да бъде попълнена с червени точки за Дребния, Полицайчето и прокурора.

Докато това се случва, около тримата бъка с корумпирани представители на реда.

Тримата обаче са заети, защото трябва да търсят и скалъпват постфактум шумните реализации с доказателства. По изпитаната схема – давай показания срещу когото кажем.

Цялата схема остава непокътната.

И онези, които редят фигурите продължават да играят на воля.

Ама ти много говориш с тая журналистка бе, кокетно смигва на човек със свободна професия, видната прокурорка. Някак си не издържа и му подсказва, че и журналистката и той са поставени на подслушване. Впрочем, на никой не му прави впечатление, че му слухтят в ухото.

Специалните разузнавателни средства са хубаво нещо. Особено, когато си бил некадърен да заковеш някого първоначално и търсиш в последствие “нови обстоятелства”. Какво по-добро обстоятелство от това, да слухтиш в слушалката на много хора, които можеш да закачиш към т.нар. лица, представляващи оперативен интерес.

Добър вечер господа офицери, започва по-късно разговора с гаджето си по мобилния телефон журналистката. Гаджето отвръща: Имате грешка. Преди да затвори по линията се чува шум. Като от булдозер. Който идва да помете шахматната дъска.

Веселина Томова