Как се създава почва за рекет в здравното министерство

Закриват се легла, които и без това са празни. Имитира се ново управление, без да се познават истинските здравни нужди на населението.

Реформата е откъсната от броя на жителите, социалния статус и демографския профил. Дали тя ще повиши качеството на медицинската грижа? Провалът е сигурен – от цялата страна ми се обаждат колеги мои специализанти – чиновниците механично променят статута на болници, затварят отделения, многопрофилни болници се преструктурират и стават заведения за долекуване – волунтаристично, по бакалски.

Стратегията на МЗ за преструктурирането на болниците трябваше да се отрази в Националната здравна карта, за чието създаване критериите са неясни и непрозрачни. Паралелно с това, тихомълком, здравните чиновници провеждат и категоризиране на лечебните заведения в страната също по неясни критерии, стандарти и методика. Предвижда се “по симпатия” лечебните заведения да попадат в три нива, без да са ясни последиците за правния и финансов статут, нито за дейността на лечебното заведение и възможността му да договаря с НЗОК изпълняваните клинични пътеки.

Има ли крило на БКП в ГЕРБ?
Да. Очевидно, след като дългогодишните чиновници в МЗ прокарват от м.г. при Нанев и сега при Борисова изхвърлянето на частната медицинска практика – доболнична и болнична – от сградите на държавните и общинските болници. Ясно е, че нищо полезно за пациентите, лекарите, обществото и бюджета няма да се постигне.

Бюрократичната машина
се захранва с нови разрешителни режими. Следващата стъпка на здравното ведомство под ръководството на БКП – без частна собственост в здравеопазването, е да задължи лечебните заведения в страната да се прелицензират. Мотивите са да се приравни фактическият статут с нивото, което ще им бъде отредено съгласно категоризацията и положението им в бъдещата здравна карта.

Това означава, че 380 държавни, общински и 85 частни (ако са останали) болнични заведения ще преминат през нов разрешителен режим. Нищо че във всички доклади за корупция на Световната банка и др. действащо лице е само държавното здравеопазване.

Свръхрегулация. И свръхцентрализация.
Необходимостта от държавно регулиране в здравеопазването няма напълно да отпадне. Свръхрегулацията в сектора обаче е страшна, тя създава предпоставки за концентриране на властови ресурс, който може да се експлоатира еднолично и за обслужване на частни интереси. Сега тя се налага чрез опити за прокарване на нови лицензионни режими и разрешителни. А всеки утежнен административен режим създава предпоставки за генериране на корупционни практики и търговия с влияние.

Поредното прелицензиране в здравеопазването без медицинска необходимост се налага административно, силово. Изгонват се подготвени лекари и европейски консултанти. Хората с тежки животозастрашаващи заболявания се обричат. Дали целта не е висшите държавни чиновници да създадат корупционна среда без медицински критерии и да експлоатират служебното си положение, под предтекста, че подобряват качеството и достъпността на медицинската помощ в страната? Не искам да повярвам. Но е факт – този чиновнически произвол е облечен в нормотворчески изяви от Правния отдел на министерството.

А имаме действащи медицински стандарти, издадени разрешения за дейност и акредитационни оценки. Те са достатъчна гаранция за качеството на съответната медицинска дейност,за високия професионализъм на лекарите, за удовлетвореността на пациента и спазване на неговите права, за обезпечеността на здравните заведения с материално-техническа база и кадри.

Конкуренцията между държавни, общински и частни болници в рамките на изпълнените медицински стандарти е много полезна и незаменима движеща сила.

Стандартите регулират
и гарантират денонощна работа на болниците за животоспасяваща и животоподдържаща дейност, когато са получили лиценз за това. В крайна сметка спазването на медицинските стандарти е най-важната гаранция за законосъобразността на лекарската и болничната дейност. Ефектът от последващи разрешителни режими ще дублира както медицинските стандарти, така и акредитационните процедури и на практика ще ги обезсмисли.

От друга страна, какво ново ще се преценява, анализира и оценява в рамките на една нова административна процедура от Министерство на здравеопазването?

Тя ще приключва с административен акт, който създава права и признава определен правен статут на лечебното заведение по същите тези критерии, които са заложени в медицинските стандарти.

Лечебните заведения имат разрешения за дейност пак от г-н Стоян Александров, за които се предполага, че са издадени именно след покриване на всички изисквания.

Парадоксално е, но е факт: директорите на държавните болници не са по-малко готови и в състояние да плащат рушвети, отколкото тези в частните болници, които според сегашната линия на здравното министерство на практика трябва да се забранят.

проф. Христо Кoжухаров
в.Труд