КАК СЕ ЧУВСТВАМ, АЗ, ГАГАУЗКАТА, ЧЕ МИНАЛОТО НА РОДАТА МИ ЩЕ БЪДЕ ПРЕИМЕНОВАНО И ЗАЛИЧЕНО? ЗЛЕ СЕ ЧУВСТВАМ. КАТО В ОРУЕЛ.
Днес с известно закъснение прочетох новината за заличаването на гагаузките имена в различни местности край Варна. Както вероятно отдавна знаете, аз съм гагаузка. От едно малко място край Варна. Половинка съм всъщност, „разводнена“ представителка на едно малко и изчезващо малцинство, което дори не пази особено грижливо някакво особено културно или етническо наследство, тъй като е твърде добре интегрирано, почти претопено, в повечето случаи успешно, а не гетоизирано. Моят пример, образование, САЩ, кариера, са ви известни. Гагаузкия ми произход никога не е представлявал спънка за мечтите на семейството ми и амбициите.
През последните 20 години се сблъсках с повече опити за етнически обиди, отколкото в първите 20. На няколко пъти злобни същества се опитваха да ме коментират като някакво малцинство, чудейки се дали съм туркиня, помакиня или нещо друго, а сякаш това има значение.
В конкретния случай сега, във Варна преименоват и заличават миналото ми, наследството ми от дядо ми Желез /гагауз/, баба ми Султана /гагаузка/, лели Дешпина, Кирияки /винаги много са ме усъмнявали тези гагаузко-гръцки имена/. И прочие. И до ден-днешен аз лично имам ниви в местности като Кум Тарлъ, Дилбер Чешма, Аязмото и пр., които са останали от тях и които по сантиментални причини държа. За които също така периодически съм брутално атакувана от представители-прекупвачи на земя, – според мен, за брутални групировки, които се опитват да вземат последните остатъци от нивите на баба ми на цените на балатум.
Ако случайно се питате – как се чувствам да знам, че миналото на родата ми ще бъде преименовано, заличено, изтрито? Зле се чувстам. Като в Оруел. Като изчезне от нотариалните актове и книгите, в известен смисъл, миналото наистина ще престане да съществува. И в това е престъплението на настоящето.
Виолета Станичич