Как Цветанов обсъди охраната на мемориал „Шипка” и НИМ, почерпен с… турско кафе от Рашидов

Някой могат да ме обвинят в дребнавост. В самоцелни провокации. В умишлена злонамереност спрямо правителството на Република България. Други – в наивничене, в излишно нервничене. В инфантилна заядливост. В излишно вторачване в малките детайли от една среща. Среща, среща, ама от особено значение. Поне за културното ни наследство. Не каква да е среща, дами и господа, ами среща между двама министри. Вътрешният министър Цветан Цветанов и министърът на културата Вежди Рашидов. Членовете на кабинета, които тази седмица обсъдиха не какво да е, а историческите обекти с национално значение, за които се разчу, че държавата не може да осигурява вече охрана с полиция. Както е било допреди известно време.

От пресконференция, на която присъстваха доста журналисти от различни телевизии, сайтове и вестници, стана ясно, че културното ведомство е с орязан бюджет, а след актуализацията и оскъдните средства, с които разполага Рашидов, министърът е в нещо като в безтегловност. Просто няма откъде да вземе пари, за да може повереното му министерство да продължава да плаща на МВР за опазването на четирите обекти – Националния исторически музей, Галерията за чуждестранно изкуство, Национален училищен комплекс в Горна баня, национален парк-музей Шипка.

Под натиска на медиите, които нададоха вой за проблема, Рашидов и Цветанов се видяха на четири очи, за да съобщят на широката общественост каква е ситуацията.

Какви са вариантите за измъкване от затрудненото положение. Кой трябва да носи отговорност за опазването на гореспоменатите четири обекта, но и за десетки други културно-исторически забележителности, които се водят от национално (ама май не съвсем!) значение. Как спешно започва да се сформират работни групи от експерти, чиято задача е да установят кои наши обекти могат да се определят като национални, кои не… Как да се процедира от сега нататък.

От изказването на Цветанов се разбра, че до миналата година е имало 61 обекта с национално стратегическо значение, които са били под окото на МВР. За тях са бдяли малко над 1800 полицаи. Години наред е било така. Но това не можело да продължава повече. С постановление от началото на годината, оказва се, МВР и ДАНС са намалили бройката до… 16 обекта. Цветанов информира кои обекти трябвало да се тълкуват като такива – с „национално стратегическо значение”. Тръгна да изрежда язовири, енергийни и инфраструктурни проекти, АЕЦ „Белене”, „АЕЦ „Козлодуй”… Това били обектите, дами и господа, с национално стратегическо значение. Що се отнасяло до културните ни паметници, музеи, гробници (и т.н.), то за тях трябвало да се грижи местната власт. Общинските охранителни фирми, частните охранители. Подразбирайте – самите общинари и областните управители сами да се оправят. Не да разчитат на държавата-хранилка да им пази паметниците, музеите, галериите…

Местните трябвало да се организират и да измислят спасителен вариант за културното наследство. Да се подпишат договори с частни охранители, посъветваха Цветанов и Рашидов. Това щяло да излезе много по-евтино, отколкото на всеки по-значим паметник у нас да стои по един полицай. Културните забележителности и без това били туристическа атракция, тоест – доходоносни са, затова на общинарите трябвало да се прехвърли отговорността за опазването им. Те да заделят от бюджетите си пари за охрана, не МК и МВР.

„Чака ни тежка работа”, изтърси Рашидов. Но и не скри радостта си от това, че в рамките на „пет минути” (това каза Рашидов) те се разбрали с министър Цветанов до края на годината четирите обекта да се пазят от полицаите на МВР. Министър Цветанов подходил с разбиране и веднага бил готов за съдействие.

Новината успокои страстите и премахна слуховете, че културните ни символи ще останат на произвола на съдбата, без надзор и пред опасността да бъдат поругани. Логично е решението на Рашидов и Цветанов, ще кажете. А и кризата налага подобни антикризисни мерки. То и едва ли има кой знае какви алтернативи. Но кое беше крайно възмутителното, което чух с ушите си по време на пресконференцията тази седмица, дадена от двамата управляващи по темата? Кое, дами и господа, беше това, което ме накара да се разприказвам блогово по темата и аз?

Нека някои ме обвиняват в дребнавост, в самоцелни провокации. Но не мога да се стърпя и да не коментирам изпусната реплика от страна на министър Цветанов, шефът на силовото ни ведомство, който на пресконференцията каза следното, дами и господа:

„Нека накрая да не пропусна да благодаря на Вежди Рашидов за турското кафе, което ми донесе!”

Да ме извинява министър Цветанов, ако съм объркал някоя дума и не го цитирам едно към едно. Но това беше репликата, която запомних и която за миг ме разстърси. Вътрешният министър я произнесе дружелюбно. Усмихвайки се. Искрено я каза. С благодарствена интонация към колегата Рашидов… Но беше крайно цинична, така мисля аз.

Представете си – сядат за пет минути Цветанов и Рашидов да умуват кой да пази националните ни културно-исторически обекти, откъде да се намерят пари, та да не се изгаври някой с тях. Сядат, започват разпалено да обсъждат, но… обсъждането им минава под аромата на… турско кафе, поднесено от министър Рашидов! Не е е ли абсурдно?! И репликата на министър Цветанов не е ли гаф, за който той трябва да бъде санкциониран?

Как ще свикаш пресконференция за опазването на мемориала на връх Шипка, за Националния исторически музей… и ще си правиш своеволно гаргара с журналистите, отблагодарявайки се на колегата Рашидов за турското кафе, което ти бил донесъл??? Безумно и разпасано поведение, което осквернява националната ни памет! Да не би да не сме били под турско иго петстотин години? А срещу кого са се водили сражения на връх Шипка, не знаете ли министър Цветанов???

Утре остава да стане традиция да си пийвате турско кафенце на всяко заседание на кабинета, г-н Цветанов, щото ви го бил поднесъл министър Вежди Рашидов, така ли? Щото е ароматно, или какво? Само в рамките на няколко секунди вие извършихте гавра с националното ни достойнство, това е! Иначе поръчвате (уж на майтап) на естрададжията Веско Маринов да ви измисли песничка за органите на реда, да хвали служителите на реда, как полицията щяла нас да ни пази… Но благодарите за турското кафенце, с което ви черпи Рашидов, а?!!

Репликата на министър Цветанов, разбира се, мина покрай ушите на колегите репортери.

Вечерта нарочно изгледах всички емисии новини. Никъде не се обели и дума за турското кафе…

А и признавам си, като репортер отразих срещата, но и аз не си направих труда да поднеса на аудиторията точно тези няколко секунди от пресконференцията. Изпуснатата от устата на министър Цветанов реплика, която ми остана в паметта минути след срещата. Тя, според мен, си беше за отделен репортаж, ако трябва да си говорим сериозно. Но не се хвърлих да я правя обществено достояние през ефира на медията, в която работя, признавам си. Просто защото точно тези няколко секунди министерски цинизъм не бяха заснети от моя колега оператор. А подобно изказване е хубаво би било добре да се пусне едно към едно в телевизията. Не е удачно просто да се преразкаже в тв репортаж, това ми диктуваше интуицията тогава. Иначе по всяка вероятност щях да пусна репликата най-малкото в една от рубриките „Без коментар”, които имаме в медията, в която упражнявам професията си на журналист. Щях да го направя. Щях. Бъдете убедени.

Премълчах репликата, но няколко дни тя не ми излиза от главата. И не мога да я премълча. Не мога д не я отразя в блога си. Извън функцията ми на действащ репортер и новинар. Преосмислих ситуацията… Ето, сега вече възпроизвеждам репликата и я коментирам. В качеството ми на блогър. На човек с глава на раменете си. Но и в качеството ми на репортер, присъствал лично на пресконференция, но не намерил друга адекватна форма за информиране на публиката за турското кафе, с което министър Рашидов е почерпил министър Цветанов, докато обсъждат… национално-историческите ни символи.

Не се опитвам да си търся оправдание. Нито да заобикалям истината. Гложди ме съвестта, че нямах запис на репликата, който да монтирам като синхрон в репортаж. Това е. Прецених, че ще е непрофесионално да преразкажа репликата на Цветанов в материала си отпреди дни. Но не се страхувам да съобщя на блого-аудиторията това, което чух с ушите си, а не мина покрай ушите ми.

А на вас, господин Рашидов, предлагам другият път като ходите на крака при министър Цветанов… да изпиете една студена вода!

Не че съм националист, екстремист или професионален аутист, но ми е обидно да разнасяте турско кафе из коридорите на българските институции, за да благоразполагате колегите министри от правителството! То се знае, че не ви е мястото в управлението на страната. В шаш и паника сте от реформите, които се налага да направите, а само ръсите разни глупости при появата си в медиите. Но поне не се излагайте и не осквернявайте паметта българска толкова директно!

Петър Петров