Калканчета с копченца. Забий се като трън

Един от най-скъпите ми приятели, интелектуалец от европейска класа, каза след последната ми дописка: “Ставаш все по-неясен!”

А пък аз му отговорих: “Бъди ти по-ясен!”. Но не се скарахме.

Нормалният език започва да изглежда неясен.

Потресаваща е “новата” природа на телевизиите – езикът на блюдолизците там е толкова натрапчив, че всеки, който не принадлежи към фабриката за политура, към медийната ваксаджийница, изглежда неясен.

***

Един ден все пак ще скимтят като Родни Дейнджърфийлд, прочутият американски комедиант, известен с ироничната си реплика “Никой не ме уважава”.

***

Медийните ратаи на Костов изгладняха и се наредиха на опашка пред Б. Б.

Само че той няма навика да плаща за каквото и да е. И може би е прав в този случай. Ах вие, калканчета с копченца, как ще бъдете изглозгани и осмукани…

***

Едно уточнение, специално за Н. Филчев, бившия главен прокурор.

“Б. Б. ще успее само ако подкрепи Борис Велчев. Опонентите му ще се опитат да ги противопоставят, те имат и нужните им за това медии и накрая да го въвлекат в новото преразпределение на богатства. Спомнете си какво сториха с Филчев.”

Това е фрагмент от миналата ми дописка.

Тези думи, изглежда, не са били схванати както трябва от бившия главен прокурор, та ме е търсил гневно на доста неподходящи места.

Да ги поясня. Авторът на тезата за “криминалната приватизация”, извършена от Иван Костов, е Филчев. И тъкмо заради това той беше атакуван и демонизиран като малцина в българската история. Ако бях приповдигнат като лакеите на Костов (сегашни на Б. Б.), щях да сравня това обругаване с онова на Стамболов. Книги бяха писани, медиите пращяха от лъжливи, позорни за България обвинения.

Разбира се, някаква вина има и Филчев – че не санкционира незабавно клеветниците и по този начин се отприщи всепозволеността в публичното говорене.

***

Тия дни, ако не възразявате, ще ви дам отчет за делата, които водя – и ви съветвам да го правите срещу всеки клеветник или продажен медиен мишок.

(Съвсем наскоро отново осъдих Иван Костов за клевета.)

***

Добрата новина от ДАНС е, когато няма новина.

Две важни фигури (бивши) от Агенцията – Зайков и Хаджолов – гостуваха при Росен Петров в “Нека говорят” (Би Ти Ви, 4 септември). И удряха по всички посоки като в нощно улично меле.

Една новогодишна нощ, преди много години, се прибирахме със сестра ми и един приятел – ситен, почти призрачен сняг, пълна луна, красиво, по дяволите, и ето ги онези тримата, които винаги изникват край всяко красиво нещо. Започна се, и по някое време приятелят ми каза: “Внимавай за онзи отляво!” Едва тогава видях, че единият от побойниците е с гипсирана ръка – и все с нея искаше да ме нацели.

Това е случайна асоциация, нищо повече, нали, мерси.

Росен бе в остър цайтнот – времето поначало не му стига за двама събеседници в “Нека говорят”. И прекалено често се хващаше за главата – вместо да разчопли твърденията на двамата агенти, че има шпионска афера в ДАНС.

Те от своя страна спазиха някакъв странен баланс – продължиха да настояват, че е имало доклад до Станишев за корумпирани министри, но пък Б. Б. прозяпал шпионската афера, подвел се и търпял неподходящи хора там. “Подвеждане” едва ли е най-точната дума. Говоренето по телевизиите надмина това на Женския пазар.

Росен трябва по-стръвно да се вкопчва в една сюжетна линия. Забиваш се като трън в нея. (Закон на К. К.) Гостът има предел на отрицателните, неясни или обтекаеми отговори. Ще има кураж не повече от 7 или 8 пъти да каже “Не”, сетне полека-лека ще се пропука, защото става смешен и в собствените си очи. И все ще изръси нещо важно.

Все едно, Росен беше доста по-спокоен, отколкото в разговора си със Станишев предния ден – тогава може би се е плашел да не се сетим, как е съветвал Б. Б. да влезе в политиката. И по този начин си

жигоса на челото

– като мнозина други – буквите “Б. Б.”, ах, най-славните наши буквички… И той след цяла сюрия олигарси.

Росен направи добър жест, като покани бившия премиер (“Нека говорят”, 3 септември). Защото винаги сме жестоки с управниците – постфактум, естествено, свирепи овце – едва скимтят преди, а сетне точат кинжали по бездиханното.

Росен често и неуместно прекъсваше Станишев. Това е класически дефект – появява се, когато си смутен и симулираш активност. Един от законите на К. К. гласи: “Да трепериш. И с уста изобщо не ти е от полза, гледай събеседника си в очите, слушай го внимателно, той ще ти подаде спасителната реплика, внимавай да не я изтървеш.” Росен не успяваше да се съсредоточи, може би и заради липсата на време. Шефовете на Би Ти Ви трябва да имат предвид, че 30-минутният формат на “Нека говорят” не е удачен и там все по-често ще виждаме повърхностни разговори с важни събеседници. А Росен поначало умее да разговаря. И без да подскача като недоклан пуяк успява да създаде новини. Много беше интересен, когато представи етюда “Петте признака” – това е най-добрата му форма – да “играе” думите.

Станишев беше убедителен. Но тогава какво се случва с публичното говорене – Б. Б. говори за 13 хиляди лева месечна заплата в “Информационно обслужване”, бившият премиер – за малко над 2 хиляди, 26 хиляди годишно. Женски пазар.

***

И още за ДАНС – сънуваме ли, или в действителност сме свидетели на скандал, сравним с този на Олдридж Еймс, руската къртица в ЦРУ.

Борис Велчев не бе прав в “На 4 очи”, когато каза, че прокуратурата няма да вземе отношение към случая, докато не бъде сезирана.

Ако двамата бивши агенти са клеветници, това е не по-малко опасно за държавата.

***

В “Новините” на Би Ти Ви на 4 септември Мира Бенатова представи репортаж за изчезналата дъщеря на Анета от село Новачене. Циганката не си спомняше как е нарекла детето си! Каква държава е това – и каква милост трябва да продължаваме да изпитваме към тия боклуци. Играйте си игрички с “година на ромското присъствие” и пр. Играйте си.

***

Цветомир Семов, Мира и Виктория Петрова бяха блестящи при представянето на драмата в Охридското езеро – дори няма нужда да обяснявам защо.

***

Между впрочем най-жалкото в историята с “Галерия” е, че подслушват един “жълт” вестник, а не някое “сериозно издание”. Какво означава това според вас?

Къде се е преместила опасността за властите, достоверността и пр.

Не е странно все пак, след като доста медии са се превърнали в третия ташак на властта…

***

Бюреков, представяте ли си, според собствените му признания, ревнувал Янето и Б. Б., когато участвали в други предавания извън неговото.

Не бил на себе си, ах, горкичкият с

герберчетата

в Банкя

Да, де, обаче като оставим настрана припадъците на цветарката с герберите, Янето често е източник на най-големите фантасмагории през последните години.

Бюреков фактически си признава, че се храни предимно с измишльотини. Наздраве.

***

Турската телевизия Би Ти Ви усърдно се надпреварва с турската телевизия Нова.

Би Ти Ви и Нова излъчват дневно по 5-6 турски сериала.

Ония от СЕМ са вечно анестезирани. Законът трябва да предвижда някаква защита срещу подобно преяждане, срещу този алъш-вериш.

Аз олсун, да уз олсун. Няма да превеждам тази турска поговорка за патриотите от СЕМ, Би Ти Ви и Нова. За останалите тя означава “Да е малко, та да е сладко”.

Какви са хората, които си падат по тия филми – страх ме е дори да си помисля. Докато чаках Станишев при Росен, погледах няколко минути “Брак с чужденец” – и направо ми призля. “Многострадалната Геновева” е шедьовър в сравнение с тази мътна вода.

***

И новият сезон на Цветанка започна с присъщото й бърборене, което все по-трудно се понася.

Сигурно лятната отпуска й е била непоносима, понеже е нямало кого да прекъсва или да казва: “Аз не разбирам, обаче не сте прав”. Или – “Не знам как да се изразя”.

Когато каже за пореден път – “Аз мисля, макар че не разбирам” – ми се приисква да се приеме някой закон срещу мисленето.

Извън всичко си служи с един насилено ироничен тон, който е съвсем неподходящ за нея. Или пита нещо съвършено елементарно и след това го дообяснява в продължение на 40 секунди с все по-евтини и евтини словесни дрънкулки, докато омръзне до смърт на госта си.

Има едно спасително лечение за Цветанка – да се редуват, примерно, с Диана Найденова. Така би постъпило едно професионално телевизионно ръководство, когато иска да помогне на своя водещ. На този фон тя може би ще успее да преодолее слабостите си.

Много често Цв. направо не успява да схване отговорите на събеседника си – и, например, се опитваше да наложи на гл. прокурор Борис Велчев едно абсурдно схващане – че прокуратурата трябва да свърши всичко в държавата. Колко удобно.

Велчев, при цялата бутафорност на разговора, все пак успя да предложи нещо магистрално важно – съдебен контрол над решенията на прокуратурата, когато тя отказва да повдигне обвинение. “Нещата са много по-дълбоки, не опират само до работата на прокуратурата” – допълни по някое време той. Но като стана дума за дълбоко, Цв. съвсем се обърка. Тя, изглежда, приема за унизително, ако прекъсне за момент пърхането си и зададе простичкия въпрос – “Какво имате предвид?”.

По едно време пърхането стана непоносимо: “Като славяни ние мислим ПО Достоевски – Престъпление и наказание”. На това дори Бюреков може да й завиди…

Велчев накрая остана сам. Нямаше кой да го попита: “А кой премахна предварителния контрол на прокуратурата?” И продължи да си говори сам: “Въпросът опира до превенцията, да не мислим, че всичко се решава в съда”, “Българският наказателен закон е създаден така, че да размива отговорността”, и пр.

Вместо това – кръц-кръц, пръц-пръц: “Сигурен ли сте”?, “Не знам дали разбирате”, “В крайна сметка ще го чуете от телевизионния екран” и пр. И когато Цв. рече: “Аз се досетих какво казвате, защото то не е особено сложно” – аз бих обърнал бюрото при такава безтактна реплика.

Въпреки всичко Велчев се представи добре, като се има предвид какво имаше срещу себе си. Безвкусните подмятания се хлъзгаха по него. Не му направи никакво впечатление и синтетичната добродетелност на Цв.

И така започва поредната подмяна – прокуратурата ще бъде отговорна за всичко. Глупости. Но колко удобни.

По някое време сякаш чух Велчев да казва – “IF THE CAP FITS, WEAR IT”. Тоест – “Ако шапката ти е по мярка, носи я”. Английски възпитаник, това е. Но Цв. изобщо не го разбра.

Една друга английска поговорка вече казва всичко за нашия занаят: “Ако желанията бяха коне, и просяците щяха да яздят”.

Кеворк Кеворкян

В. „Труд”