Кармата на удавеното село Бисер, бай Златан и „Изворът на Белоногата”

Златан громи в спор за Гергана акад. Тодор Павлов

Както цял живот проучва ще историята на Харманли и Харманлийския край, така неусетно Златан Петров сам се превърна в техен мит и легенда. Почина в края на 2007-а на 97-годишна възраст, оставяйки след себе си едно краеведско дело, което придобива все по-голямо значение с наближаването на 500-годишнината от основаването на Харманли. От тези 5 века той бе цяло едно столетие жива история.Повече от 20 години от живота си Златан Петров посвещава на подготовката за създаването на харманлийската музейна сбирка, прераснала по-късно в музей, други 12 негови години отиват в усилията му да докаже неоспоримо, че Изворът на Белоногата, описан в поемата на П. Р. Славейков, че Герганината чешма, известна в миналото като Ак балдър чешмеси, е на 4 км източно от Харманли и никъде другаде.Докато за това през 1960 г. официално не се произнесе Съветът за опазване паметниците на културата, подложил на сериозна преценка всички доводи и възражения за местонахождението на чешмата и тя не бъде обявена за исторически паметник с национално значение, между Харманли и Бисер едва не избухва нова Троянска война, само че не за ахейската мома Елена, а за хубавата Гергана. Но и спорът е не по-малко на нож и повече като че ли между града и селото като административни единици, отколкото за историческите им светини.

И ако тук ще припомним някои моменти от този отшумял и, според мен, обезпредметил се вече спор, то в никъкъв случай не е, за да го възобновяваме, а само чрез него да нахвърлим щрихи към портрета на бай Златан Петров.

ГЕРГАНА И ЧЕШМАТА В СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ

Тъкмо той като околийски началник на културата по онова време трябва да отговори на изпратено от културното министерство писмо къде аджеба е тоя извор, та да му се тури една паметна плоча, както се прави тогава. Тази плоча в крайна сметка се поставя в местността Изворът на Белоногата край Харманли и си стои там и до днес.Бай Златан няма как да не е чел материала на Марко Сакарски, публикуван във в. „Харманлийски обзор" още през 1936 г. В него славещият се като първият харманлийски краевед бъдещ депутат е доказалкрасноречиво, че камъните, с които е строена Ак балдър чешмеси, са от същия произход, от който са и каменните блокове на градежа на Гърбавия мост над Олу дере, кервансарая и хамама в Харманли, сиреч от 1585 г.Марко Сакарски отива и по-далеч в историята, като пише, че чешмата вдигнал Сиавюш паша, който наредил изграждането и на Гърбавия мост. Така краеведът е указал, че Сиавюш всъщност е прототипът на везира от поемата на Славейков. Друго важно сведение на Сакар- 1936 г. е, че вакъфът на тоя везир, за когото се смята, че бил потурнак хърватин, обхващал Харманли и селата по десния бряг на Марицаи в тоя вакъф не фигуририрало село Инджили, преименувано през 1907/1908 г. на Бисер. Инджили било изцяло турско място, населено вече след Освобождението главно от жители на селата Рогозиново и Брягово, чиито потомци са и днешните бисерчани.Това и други неща пише Марко Сакарски, но кой да го прочете. Още по негово време някой си Г. Василев подбутва работата във в. „Обзор" и се започва – сер и никое друго село на 4 км от Харманли. По бай Златанововреме вече се пише и друго: „През 1906 г.* с. Инджели е преименувано Бисер. В началото на XX век прочутата Ак балдър чешмеси не е съществувала в първоначалния си вид. След прокарването на новото държавно шосе на мястото на Сазлъшкото кайначе е била построена в 1925 г. чешма, която съществува и до днес. При тези обстоятелства не е било никак трудно днешното село Бисер (в миналото Инджили) да се приеме застаринното с. Бисерча, споменато в поемата „Изворът на Белоногата , а чешмата край селото – за Герганината чешма." Редовете са от статия не на някой друг, а на секретаря на Съвета за опазване паметниците на културата арх. Рачо Рачев. Тя е публикувана в официоза „Народна култура" в бр. 27 от 2 юли 1960 г, т.е. когато спорът вече поне официално е разрешен. Но и преди това Златан Петров е наясно – от една страна има чешма от 1585 г. със солиден старинен каптаж, 3 чучура и 12 корита, с надпис, разположен върху няколко мраморни плочи; от друга страна му навират в очите едно почешмено през 1925 г. кайначе. Но към старините беличанецът е ревнив като влюбена невеста. Може в Бисер от Белица да са се преселили природените му три сестри и брат, може калековците му да са там, а много бисерчани да са му приятели, но истината му е по-скъпа.

ПАПКАТА НА БАЙ ЗЛАТАН

Бай Златан трупа в една обемиста папка документ след документ за произхода на Герганината чешма, участва лично в археологическите й разкопки, непреклонен е в утвърждаването на фактите.Междувременно обаче спорът се измества в друго русло – малко местническо, малко идеологическо (нали, според тезисите, трябва да се преодоляват противоречията между града и селото, не да се изострят), появяват се и ходатаи от двете страни и то на централно ниво. Спират се разраства и заради рекламата, колкото и да е тя мижава през ония години. Дочува се, че там, където се окаже Герганината чешма, ще се строи ресторант – ето го и сблъсъка на икономически интереси, дори в едно провъзгласило се за безконфликтно социалистическо общество.Става така, че за бисерчани се застъпва тогавашният член на Политбюро Райко Дамянов. Него цяло Бисер го пресреща по пътя между Харманли и Хибибча**, когато веднъж партийното величие се е запътило за посещение в Свиленград. Спират го на насред пътя и така, другарю Дамянов, онака, другарю член на ЦК, защо се пренебрегват селяните, дето хранят гражданите – може ли тъй? Не може, разбира се. Райко Дамянов е спечелен за бисерската историческа кауза, той пък подковава за нейното спечелване академик Тодор Павлов. И пак се започва.Научният вседържец пуска гръмотевици от БАН към харманлийската теза, без дори да стъпи в Харманли, да се запознае с установените факти – той е последна инстанция. Но в Харманли не се дават. Оная папка на Златан Петров набъбва и материали от нея излизат в печата, намират отзвук в научните среди. Бай Златан подкрепят Илия Коев, сътрудник към Института по литература към БАН, и археологът Конев, ръководил разкопките на чешмата край Харманли.На местно ниво, както се казва, краеведът също не е сам. Полемиката с маститите опоненти му е спечелила привърженици в лицето на най-влиятелните тогава управници като първия секретар на БКП Христо Апостолов, председателя на градския народен съвет Кольо Недялков, по-късно към тях се присъединява и следващият партиен секретар в града Георги Димов. Те оказват, казано по днешному, логистична подкрепа на краеведа, а по съществото на спора рамо до рамо с краеведа застава учителят по литература, психология и история Дельо Георгиев.

КАК КРАЕВЕДЪТ СРАЗИ АКАДЕМИКА

Именно с него бай Златан се грабва към София, с оная папка подмишница, да докаже лично пред академик Павлов истината за Гергана. Тарторът на БАН не иска и да чуе за някаква си културна делегацийка от Харманли. Тогава да ги приеме пред академика настоява виден харманлийскипартиен функционер, пренесъл се в столицата, който навремето бил лежал с Тодор Павлов в лагера Еникьой***. С неговото ходайство срещата на академично ниво се осъществява, и то в кабинета на акад. Павлов в БАН. Според свидетелства на Пилия Златанова ожесточената дискусия продължила цели 4 часа, през които Златан Петров оборвал академика факт по факт и довод след довод.„След срещата с баща ми Тодор Павлов повече не обели дума по въпроса", казва дъщерята на краеведа. Но и на баща й не му се разминава, въпреки (поне видимото) оттегляне на шефа на БАН от спора и въпреки местната подкрепа за неговия и реален, и морален победител. Бай Златан го натирват от културния пост в съвета в девета глуха като началник на ДОСО-то. Чак после лека-полека го реабилитират и той се връща в културата като лредседател на читалище„Дружба".

ТАТО НА БИСЕРЧАНИ: КЪСНО Е, ЛИБЕ, ЗА КИТКА

Сагата Харманлийска-Бисерска Гергана си има и своите комични страни, независимо от прехвърчащите искри от спора. Известно е например, че когато през 1964 г. в Харманли на посещение пристига Тодор Живков, след митинга на площада го водят и на Извора на Белоногата, за който вече се говори, че ще става туристически комплекс. При тая бай Тошова визита не цяло Бисер, но един негов представител (казват – в потури и начумерен) се промъкнал при Първия с просба да признаят Бисерската Гергана, не Харманлийската. „Аааа, късно е, либе, за китка, ха-ха", рекъл Та-то, доволен, че е цитирал дядо Славейков на място.На място в полемиката се оказва и един бай Златанов епос, озаглавен „Златан и Гергана". Това пародийно произведение на краеведа, издържано в метриката на оригиналната поема и съдържащо близо 600 стиха, той пише в отговор на задявките на бисерчани, че Гергана, види ли, везирът в Цариград не могъл да я закара, та бай Златан – в Харманли ли? Тоз рефрен бисерчани даже на песен го пеели.Самиздатът на Златан Петров обаче, разпространяван на машинопис и циклостил, постигнал затапващ ефект. И как не като в епоса си той реди бисери за Бисер и неоснователните претенции на селото за местонахождението на извора и чешмата.

В своята епична версия за Гергана бай Златан повтаря основните моменти в спора за потеклото на героичната мома и вече с художествени средства доказва харманлийския й корен. Писанието разкрива и една малко зевзешка страна от характера на краеведа, шегаджийската жилка, покоряващото му чувство за хумор. В ония години епосът „Златан и Гергана" се е предавал от ръка на ръка в Харманли, а авторът при всяка сгода е рецитирал части от него и е предизвиквал смях и одобрение.Още един труд на Златан Петров показва пристрастието му към родолюбивата българка и мястото, където се ражда легендата за нея. През март 1955 г. краеведът сади в двора на къщата си дъб и после, 7-8 годишно, дръвчето е пресадено в местността Изворът на Белоногата край Харманли като знак и посвещение на Гергана от бай Златан.За него прочутата Мерсия Макдермот написва в книгата на музея при едно свое посещение в Харманли: „Трогва ме този упорит труд от страна на чаровния бай Златан". Наистина неговият живот е трогателен с неистовата му посветеност на родния край изкорените му в древността. А за това, че бай Златан вече е част от историята на Харманли, говори и едно знаменателно съвпадение. На 40-ия ден от смъртта му, 18 януари 2008 г, се навършиха и 40 години от откриването на музейната сбирка в града. Същия ден бе отбелязана и 130-годишнината от освобождаването на Харманли от османско иго. Сякаш историята следва Златан Петров, както той ревностно я е следвал през дългия си живот.

• Явно в сравнение с Марко Сакарски Рачо Рачев посочва по-ранна година на преименуването на с. Бисер.
• ** Старото име на Любимец.
• *** За съжаление по време на написването на този текст личността на въпросния харманлиец, поддръжник на Златан Петров, не бе установен

Новинар Юг

Георги Николов