Катар – илюзиите за инвестирано земеделие в България?

Катарският държавен инвестиционен фонд по прехраната бил готов да инвестира, но къде, в какво! Или катарци ще започнат от а- и бе-, за да съживяват родното земеделие и си осигурят износ?

Явно Найденов се е зачел в стари данни за българското земеделие от преди 1989 година и оттам са изскочили някакви сюжети за инвестиции, които са се объркали тотално в главата му!

В арабските държави България бе завоювала стабилни позиции в износа на агнета, но това е блед спомен и нищо повече…

България изнасяше по няколко милиона агнета годишно за арабските страни – обясни ст. н. с. Въто Христов. Арабски ръководители нарекли навремето известният птицевъд Кочо Караджов – Птичия крал, защото той достигнал износа на 34-35 милиона яйца за разплод на бройлери!

Катарците били готови да инвестира в производство на агнешко, пилешко и пшеница, но истината била, че те очакват да получават от България тези видове месо и зърно.

Нищо лошо няма да нарежеш кашкавал, сирене и поставиш няколко буркана мед на изложение в Катар – но това е почерпка, а не реклама за огромно производство на земеделска продукция!

Докъде я докараха в производството на мед и пчелни продукти в последните две години и половина, хората на министър Мирослав Найденов?! До под кривата круша – колко стотици съобщения четем за загинали, неизвестно от какво пчелни семейства непрекъснато? Някой дали възложи на еколози и учени да разследват това явление?

Или от министерство на земеделието пуснаха някакви или достатъчно инвестиции за пчеларите, за да преодолеят тази криза със загиналите пчелни семейства?

В бившето стопанство на УБО във Враня, което е 1 400 дка, към днешна дата има в наличност 35 крави, 100 овце и агнета, 100 свине, поясни Христов в предаването на Лили Маринкова „Вън от Рая”.

При производство на 6 милиона овце майки към 1989 година, макар, че това било спад за годините социализъм, сега едва стигаме до 1 милион! Отрасълът е безвъзвратно затрит – това Найденов не го ли знае?

Министър Найденов се оправда преди миналия Гергьовден: „Няма агнета на българския пазар, защото ги изнасяхме през годините на прехода”!

В годините демокрация се изнасяха дори елитни стада и бременни образци от дребен и едър рогат добитък, и моралният елемент да се изнася ноу хау не спря печалбарите през годините за постигане на тотална земеделска разруха. Всичко се качваше на корабите за арабския свят и се изнасяше!

Селектирането, научните разработки в животновъдството тотално бе загърбено, учените от този отрасъл бяха натикани в ъгъла, от силните интереси на печалбари и гладни за богатство политици в различни правителства!

Ще дам за сведение на читателите и министър Найденов няколко цифри за това как ни завари 10 ноември 1989 година, като данните са взети от документи на Комитета за държавен и народен контрол

Селско стопанство – налице бе аграрна криза. Рязко спадна производството: 77 на сто на десертно грозде, захарно цвекло с 50 на сто, 40 на сто на зеленчуците…

Хронично бе неизползването на производствени мощности на хранителната промишленост, тук се пренесе кризата от селското стопанство. 50 на сто от производствените мощности не се използваха, намаляваше суровината, стесни се производството.

Има грешки, които датират от времето на колективизацията, стигна се до застой в развитието на производителните сили. Подцени се селското стопанство, което също е доведено до застой, за сметка на бързи печалби от разпродажби.

Застоят в производителните сили доведе до подкопаване на икономическата система, 80 на сто от машинотракторния парк се оказаха морално остарели и физически изхабени машини, липсваха резервни части. Налагаше се постоянно  спешен внос на 8 000 трактора, а се осигуряваха пари за едва 5 000. Липсваше и транспорт по селата, работната сила бе в окаяно състояние, по отношение на квалификацията и по отношение на образованието;

Селянинът получаваше два пъти по-ниска пенсия от гражданина, по селата имаше 600-700 000 пенсионери. Заплащането на труда бе с 25 на сто по-ниско.Здравеопазването и социално-битовите условия в селото бяха крещящо по-различни, в негативен план, от тези в града.

Ниски изкупни цени на селскостопанската продукция, изземваше се данък оборот, който не се връща в селото, валутата от експорта – селото дава много повече като валута, отколкото получава обратно. Оттук и нуждата от дотации за тази част от икономиката ни;

От кризата в селското стопанство намаляха и износните възможности на страната, при извоювани вече позиции,

Външният дълг – според западни източници, сведен от 4 млрд и 200 млн долара, до 1,3 млрд през 1984, през 1988 цифрата вече бе над 8 милиарда. Посочваха се следните причини: 1985 г. – лоша реколта и 485 милиона долара за покупка на зърно,

Намаленият селскостопански експорт увеличава вноса на такава продукция отвън;

Губехме от връзката на индустрията ни със суровините;

Обективни обстоятелства, като природни стихии, пътуването до Турция на 300 000 българи мюсюлмани в лятото на 1989 г., решението на Горбачов за спиране на получаването на ежегодното количество петрол за България и последвалото решение за разплащане между страните членки на СИВ във конвертируема валута – всичко се трупаше, трупаше като всяка година след 1985 външната задлъжнялост растеше. Тук ще цитирам цифри и факти за начина, по който България е била принудена да си купува храна, докато износът на хранителни продукти все повече е намалявал…

Независимо от запазване на износа в рубли без съществени промени, през периода 1980-1990 г., относителният му дял в общия обем на износа намаля с повече от 11 пункта, смятат експерти.

И все пак, когато земеделието бе в очевиден спад, внасяхме суровини, а изнасяхме готова продукция!

Тук следва да се отбележи, че според експерти по външна търговия, износът на хранителни продукти е бил предназначен за компенсиране на вноса на суровини, материали, енергоизточници и хранителни продукти. Само по стокообмена със СССР, срещу българския износ на пресни и преработени плодове и зелечуци, трапезни вина и шампанско, тютюн и цигари, птиче месо се осигурява вноса на нефт, мазут, природен газ, памук, целулоза и т. н.

Днес, като се погледне 22 години назад, следва да се има в предвид, че почти ½ от общия стойностен обем на хранителните и селскостопанските стоки се дължеше на износа на цигарите – на обща стойност около 400 млн.  рубли.

Износът за ГДР например на пресни и преработени плодове бе обвързан с насрещен внос на химически продукти /препарати за растителна защита, лакове, бои и др. Аналогични са били и обвръзките по стокообмена с ЧСФР и Полша. В същото време за посочения период износът за Румъния, Унгария и далекоизточните страни бе незначителен. Ежегодният износ за Република Куба включваше 60 хт пшеница, 8 хт замразени пилета, 10 хт свинска мас, 1.5 хт., както и кашкавал срещу внос на сурова захар, меласа, цитруси, сокове и други хранителни продукти.

Вносът от социалистическите страни на селскостопански и хранителни стоки бе символичен – от 2 до 4 на сто от общите обеми. Освен горецитирания внос от Куба, се внасяха и месо и месни консерви от Монголия.

Неблагоприятен фактор за натрупване на външния дълг бе износът срещу конвертируема валута, който за периода 1980 – 1990 г. варираше изключително силно – от 4.8 на сто от приходите на страната до 17.2 на сто, главно поради природо-климатични фактори. Количествата предоставени за износ силно намаляваха.

В сравнение с периода 1980-1985 г. година по основни стоки, намалението за 1986-1990 година е както следва: дребен рогат добитък – с около 50 х. тона, – с 30 х. тона, шилешко месо – с 50 х. тона, телешко месо – с 30 х. тона, сирене – с 40 х. тона, зеленчукови консерви – с 80 х. тона. Отпаднал бе износът на растителни хранителни масла, варива, зърно и други.

В същия десетгодишен период вносът срещу конвертируема валута бе в пряка зависимост от реколтата и се движеше в рамките на 4.8 до 19.4 на сто от общия внос на страната ни срещу конвертируема валута. Най-съществено отражение върху обемите на влизащите в страната стоки даваше силно вариращият внос пред отделните години на царевица, шротове, препарати за растителна защита, фосфоросъдържащи суровини и други.

През десетте месеца на 1990 г. вносът срещу конвертируема валута е бил почти равен на целогодишния внос през отделни предходни години, независимо от благоприятната реколта. Внесени са били: 277 хт соев шрот, 23 хт царевица, 23 хт соя зърно, 13 хт слънчогледово семе, 11 хт меласа, 46 хт сурова захар, 78 хт рафинирана захар, 5 хт телешко меко и други. В сравнение с цялата предходна година са били внесени общо 287 хт шротове, т. е. до момента /23 11. 1990 г. – уточнението е мое/, в България е било внесено почти целогодишното ежегодно количество.

Характерното за последните години, пасивно салдо във външнотърговския баланс с хранителни стоки в конвертируема валута за десетте месеца на 1990 г. възлиза на 80 млн. щ. долара.

Същевременно положителното салдо в рубли все повече намалява. Анализът показва, че повече хранителни и селскостопански стоки влизат в страната, отколкото е износа на тези стоки.

ВНОС НА ПО-ВАЖНИ СТОКИ ОТ НЕСОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ

ВНОС ОТ СОЦИАЛИСТИЧЕСКИ СТРАНИ

ИЗНОС В КОНВУРТИРУЕМА ВАЛУТА

ИЗНОС В ПРЕВОДНИ РУБЛИ

* Цифрите и Таблиците със справки за размерите на количествата и плащанията по износа и вноса са взети от официалния архив на Министерство на външно-икономическите връзки през 1990 г. – бел. моя.

Изнасяме суровини – внасяме готова продукция!

Т. е. няма създадено широко производство в земеделието, за да се ангажира работна ръка, така и бюджетът е лишен от данъци, социални и здравни осигуровки!

Що за недалновидна политика е това! Трета година вече!

Нима е по-различна от тази на правителствата от последните 10 години? Катарци няма да инвестират, а по-скоро искат да получават от България агнета и пилета.

Ежегодно в България се внасят 250-400 00 агнета, част от тях остават за вътрешния пазар, близо половината, а другата част се изнася! Т. е. изнасяме внос!?

Химера е, че към днешна дата можем да произвеждаме толкова агнета и пилета, че да има за вътрешния пазар и за износ!

800 000 тона месо е било годишното производство, от което 400 хиляди свинско, 100 хиляди овче, 120 хиляди говеждо и 200 хиляди пилешко.

Сега количествата са 12-20 хиляди тона и то главно в домакинствата.

Защо след като се знаят възможностите за земеделско производство, Найденов е отишъл в Катар с такива оферти? Нима катарци няма да научат истината за разрухата в земеделието ни?

Катар е малко държава, населението й е колкото половин София! Какво толкова може да инвестира в родното земеделие, след като то е затрито и замряло с дейната помощ на няколко правителства? А България търгуваше с държави като Саудитска Арабия, Иран, Ирак, Сирия?

Истината е, че България от земеделски производител се превърна в реален, суровинен придатък за последните 22 години на страните от Европейския съюз и съседните държави на Балканите!

Към днешна дата България произвежда 7 милиона тона царевица, ечемик и пшеница. От тях изнасяме 3, 450 тона изнасяме, т. е. изнасяме суровина, вместо да изнасяме производство от тези суровини.

При посочени 400 000 тона месо за консумация, 200 000 са от българския пазар, останалото е внос!

На стоковата борса  има чували с фасул от Аржентина, Египет, Мексико, Казахстан, Китай – в магазините този фасул се продава като смилянски или друг вид боб!

Преди няколко дни Радослав Христов от Асоциацията на зърнопроизводителите – напомни на българското правителство за поети и неизпълнени обещания по проблема с акциза на земеделието.

Защо се дават обещания, които не могат да се изпълнят и не се изпълняват?

Каква е истината за националните доплащания?

3,4 процента от земеделските производители получават 78-80 на сто от европейските субсиии. От 780-800 милиона лева, получават тези 80 процента – 600-650 млн лева.

Българските зърнопроизводители, върху стойността на получената продукция – зърното, получават добавка от 23 до 26 на сто, докато европейските производители получават 16 на сто добавка.

В същото време животновъдите получават 8-9 процента добавка, зеленчукопроизводителите са с 5 процента добавка.

Това е причината да няма производство и да се засили вносът на месо и зеленчуци.

Френските зърнопроизводители произвеждат от декар – 400 лева продукция, докато българските зърнопроизводители имат 120 лева от декар.

Дания е по-малка 2,5 пъти от България като площ и на 30 млн. дка обработваема земя произвежда 16-18 милиарда долара, докато ние, на българската обработваема земя произвеждаме продукция в размер на 4,5 милиарда – защото произведем само зърно. Месо и зеленчуци е трудно по гореспоменатите причини.

При производство на 1,5 млн тона слънчоглед, половин млн тона изнасяме.
При рапицата – от 500 000 тона износът ни е 98 нас то и 2 процента са за семе.

Другите държави първо задоволяват вътрешния си пазар и тогава изнасят, докато ние изнасяме суровини и при липсата на организирано производство на хранително-вкусовата промишленост, безработицата е висока, протекциите са за внос на чужди храни!

Миналото е сигнал за настоящето и бъдещето

На 23 ноември 1989 г. между пороя от пленуми, митинги  и отлъчвания на членове на компартията, в Министерския съвет се провежда среща на партийния актив /този на БКП, останал след отстраняването на Т. Живков – бел. моя/ по състоянието на икономиката  и предложения за преустройството й. На нея Васил Коларов, председател на Българска народна банка прави изказване, данните, от което не бяха популяризирани сред гражданството, но аз имам в архива си.

Всеки път, когато на масата посегнем към пилешкото или свинското месо, всъщност ние ядем валута, щатски долари, тъй като в това месо са вносният концентриран фураж, белтъчните компоненти и т. н. Аналогично е положението с млякото и млечните продукти. Същото е, когато сме ползвали електроенергия или парно отопление за сметка на вносния мазут…
Даже в хляба има най-малко два валутни компонента: маята, която внасяме или внасяхме за долари, поради спирането на завода в Русе и поради проточилото се години строителство на новия завод за мая в село Катуница, Пловдивско… В отделни години, струва ми се, дори и зърното за брашното в хляба бе най-доброто фуражно зърно, внесено срещу долари, тъй като се оказа, че то има по-добро глутеново съдържание от най-хубавото наше хлебно зърно…

Дали сега, 22 години по-късно е по-различно?

Днес когато слагаме на трапезата месо, мляко и зеленчуци – ние какво ядем? Всъщност малцина от българите си позволяват да се хранят редовно с тези видове продукти, т. е. може да се каже, че ядем от недалновидността на един слаб министър и управленските решения на министъра на финансите и спекулантите при вноса и продажбата на храни.

СПРАВКА

Износ и внос на селскостопански и хранителни стоки за периода 1980-1990 г.

Външният дълг на България в последните години от Живковото управление се натрупа от ФАКТИЧЕСКОТО намаляване на валутните постъпления от износа и то при реално и непрекъснато увеличаващи се валутни разходи в и за държавата. Срещу долари се внасяше: фуражно зърно, торове, селскостопански стоки, произведения на леката промишленост. Казано с прости думи: това, което до момента е носило валута ОТ износ, в един момент започва да гълта валута ЗА внос.

Друг неблагоприятен фактор, който предшестваше събитията от 1989 г. бе, че намаля производството на редица основни стоки като: стругове, трактори, кранове, валцувани черни метали, хладилници, пишещи машини, азотни и фосфорни торове, карбамид и още много други.

Не вървим ли към 1989 година, или от години вече сме минали тези неблагоприятни тенденции, като в последните три години те са се засилили?

Тук няма да коментирам обещанието на министър Найденов пред катарци, че ще им даде лиценз за производство на кисело мляко!

Катар има пари, а това означава, че с дадения лиценз ще може да залее арабския пазар с българско кисело мляко!

Да му мислят безработните млекопроизводители и фалиралите по вина на правителството на ГЕРБ млекопреработвателни фирми в България!

Ех, Мирославе, ех Найденов – защо не нарамиш пушката и не отидеш на лов за поне година и половина след като земеделието ни вече е на колене от тъпите решения, които вземаш?

Трета година вече не е възложено на никого написването на План или Стратегия за българското земеделие за идните 5-6 години, а все още съществува БАН, Селскостопанска академия и редица специалисти, които са унизени с ниски пенсии и никой не ги търси за да споделят опита и практиката си, от годините когато България беше известна земеделска страна!

––––––––––––––––––-

*В материала са използвани както вижданията на ст. н. с. Вътьо Христов, изказани от него в предаването от 15 март „Вън от Рая”, така и данни и публикации на авторката от документалната и книга „Външният дълг и десети ноември 1989 г. в документи и факти".

Люба Манолова

http://lubamanolova.info/