Като герои на Алеко си живуркаме по-леко
Поредният избилик в това отношение е заплахата, изречена от Сергей Станишев по Дарик радио, че ни очакава „Борисова зима“. С други думи, кълне на „Луканова зима“, която се запомни със срив на пазара и производството, довели до изпразване на магазините до степен, непозната дори и на най-развития социализъм ( а как беше развит дефицитът на стоки само тогава – мащабно, по социалистически!).
Но и това не е всичко. „В този ред на мисли“ Станишев заклейми и певеца Веселин Маринов за т.н. химн на МВР, който му напомнял на ранния соц ( не че не е вярно, но готов ли е да каже нещо повече за „ранния соц“ в същия дух?). А на какъв соц му напомнят клипчетата с „брадвата на Костов“ и аналогиите с „На всеки киломенър“ с неговото лично участие на министър-председател?
Помолен от водещия на предаването да продължи мисълта си за негативното си отношение към въпросния ранен социализъм обаче Станишев се сепна и извъртя разговора. Как така ще разочарова другарите и другарките слушатели!
Тон за това политическо лицемерие дава другарят Първанов, някогашният ментор на Станишев. Той пък обича да се подиграва, че сегашното управление било на „новата тройна коалиция“, поставяйки съзнателно в един кюп ГЕРБ, „Атака“ и „Синята коалиция“. Че са му омразни, е ясно. Но да ги оприличава на собственото си творение, за да ги уязви, е …
Какво е всъщност това? Липса на въображение, бедна фатназия, къс хоризонт на мисълта? Да, но и още нещо: това е класически цинизъм в действие. Чрез него изстискват капчиците катран от сюнгера на публичното говорене върху главите на публиката по формулата „ всички са маскари“. А най-големите маскари са онези, които приличат на нас, ни казват другарите с някаква первевзна гордост.
Това го слушаме вече от 20 години. Превърнало се е в начин на мислене и за хора, които дори не се замислят над думите си. Например анонимни коментатори по форумите доносничат по адрес на „доносници“, които не са били доносници. Но пък колко е удобно да донесеш анонимно срещу омразния ти човек и да се почувстваш „велик“ чрез този донос!
Изглежда нищо не топли сърцето на т.н. редови българин повече от прозрението, че не само той е скапаняк. Едни са нещастници и боклуци по един начин, други пък – по друг. Но всички са маскари, няма мърдане. На този принцип се живее някак по-лесно. Не е по-весело, но е по-леко на сърцето да знаеш, че собственият ти провал е „повсеместно явление“.
Иначе казано, похватът да се прлилага формулата на Алеко от безсмъртния му „Бай Ганьо“ служи на другарите и присъдружните им имитатори като универсална индулгенция в политиката. Те поощряват у хората най-лошото, за да им е добре на тях – лично и партийно. Пък после се питаме защо вкупом киснем в блатото и крякаме обидено, когато ни премерят лошотията в поредното европейско проучване и се окаже отново, че сме най-киселите и начумерени европейци, които не искат да се променят.
Европейци ли? Както беше написал в „Дневник“ Бойко Пенчев, българите харесват Русия не за друго, а защото, за разлика от Европа, тя не иска от нас да се променяме. Матушката е готова да ни приласкае по своите стандарти – мърляви, намусени и ако може най-вече да сме изостанали от онези гадни западняци, дето изискват от нас усилия да се „поевропейчваме“.
По – сбито и същевременно обемно обяснение за тази наша любов към чуждата държава, не съм срещал. Нали сме „малка страна“ и „малък народ“, както обичаме да се самоокайваме – все някой „голям“ трябва да ни е възпитал по свой образ и подобие. Явно е успял.
Иво Инджев
www.ivo.bg