Като разгонена мъжка горила под лъча на общественото мнение
Ротационният председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС Иван Костов отрече да е имало предварителна уговорка с ГЕРБ за назначението му. По думите на Костов това било странно стечение на обстоятелствата. Също така той се самооцени като човек, който има качествата и знанията да ръководи тази комисия.
М-да! Едва ли има друг политик на българския хоризонт, който с лекота да пляска подобни изречения в публичното пространство. И да се тупа в гърдите като разгонена мъжка горила, всеки път когато го освети лъч на обществено внимание.
Като изключим Доган, разбира се.
Склонността към публична екстраполация на Егото е отличителна черта на човека, който все още за около 5 на сто от българите е Командира с главно К.
За останалите 95 на сто обаче, той е истинско разочарование. Защото има безспорни административни и личностни качества, но пък няма елементарно уважение към хората. Ни към свои, ни към чужди.
Обективността обаче изисква на Костов да му бъде признато изключителното присъствие на българската политическа сцена. Едва ли България ще отгледа скоро друг като него. Иван Йорданов Костов е роден в семейство на служащи преди точно 60 години. Доктор по икономика, два пъти министър на финансите, един път министър-председател и политически лидер.Съсипал не една партия.
Безспорно ярката му личност е надарена с интелигентност и упорство. Което нерядко минава в самоубийствен инат, но това е съвършено друга тема.
Всъщност никога няма да забравим неговата решителност и смелост да се справи с тежката финансова и икономическа ситуация, наследство от дивашкото ограбване на държавата по времето на кабинета на Жан Виденов. Нито пък гневното му писмо до ЕК от 4 март 1998 г., с което изправи Брюксел на крак за един цял следобед. Никога дотогава министър-председател не ги беше наричал в очите бюрократи. Никога до тогава не бяха отнасяли упреци, че само приказват колко много искат страната ни в Европа, а нищо не правят за това.
Няма да забравим и нещо по-незабележимо за широката общественост – неговият изключителен администраторски талант.
Докато той не стана министър-председател, седмичните заседания на правителството приличаха на селска тлака.
На която министрите тепърва се запознаваха с документите. Да не говорим, че охраната на властта беше тъй хлабава, че по-сръчните колеги им измъкваха проектите дни преди заседанието. Министрите просто преглеждаха сутрешната преса и после просто гласуваха „за”, без особено да са наясно за какво.Какво да се прави,тогава нямаше отдели за „Връзки с обществеността”, които да редуцират информационните потоци.
Костов възстанови реда в държавата и изискваше от министрите си последователност, дисциплина и административна компетентност. Защото беше наясно, че друга нямат. И до ден днешен всяко правителство следва именно този тертип на работа.
Незабравима за историята ще остане и оная паметна пресконференция в нощта на изборите на 17 юни 2001 г. Никой не искаше да е на мястото на Костов, изпаднал в тотален ступор. Най-вече от челния сблъсък с истината: никой вече не иска да си играе с него.
Гримасата му бе а’ла Тодор Живков на 10 наември 1989 г., когато му казаха, че го сменят.
Вече ще има нов Генерален секретар на БКП и държавен глава на НРБ. Мир на праха му!
После Костов взе, че ни се обиди. Нарече ни народ в кавички и млъкна за цели 2 години. Според близките му съратници от онова време – млъкнал, защото започнал да чете литература. Най-вече – Николо Макиавели.
Но за да бъдеш Макиавели тряб.jpg)
ват съвършено други качества. Най-вече да се прикриваш. Което за Костов, който обича да бъде винаги, по всяко време и по всякакъв начин на аванс сцена е мисия невъзможна. Виждаме, че дори служба като ДАНС не го стряска. И нагло твърди, че разбира от спец служби.
Представяте ли си Костов с агентура. Ами той ще я издъни при първия натиск отвън. В желанието си да се оправдае, ще го изиграе като с арестуваните медсестри в Либия. „Ами ако са виновни?” каза той и заби жените с лекота в ръцете на либийските изверги.
Пет пари не даваше за последствията,
включително и, че поведението ще ни коства милиони – 9 години по-късно, когато трябваше България да плати, за да ги освободи.
В интерес на истината, като премиер Костов успя да усети сладостта от политическо преследване на противниците. Хареса му вкусът на публичния компромат. Никой, дори и най-близките му не беше в безопасност, докато той работеше като министър-председател. Тъкмо тогава избуя и фигурата на ген. Атанас Атанасов. Този симпатичен генерал свърши много работа по дискредитирането на политическите и бизнес противници на Костов. Нещо повече – ген. Атанасов осигуряваше надеждна информация за източниците на лесни капитали, които можеха да преминат плавно в костовите ръце.
Ако Костов знае нещо от за спец-службите – от него ще е.
В този смисъл
апетитите на Костов към ДАНС имат опашка.
За него това е най-прекият път към абсолютната власт. Изобщо не се е засилил да слага в ред ДАНС, а да си прокара пътечките към необходимата информация. С която да шантажира за пари цялата държава.
Сън не ни хваща, като гледаме как Бойко Борисов благосклонно гледа на Костовите амбиции. Защото не след дълго тъй ще е оплетен в компромати, че за нищо няма да става повече. Камо ли за премиер.
Костов е съсипал не една политическа кариера.
Именно чрез службите за сигурност. Дори охранителна полиция и КАТ бяха мобилизирани по време на местните избори през 1999 г., когато и където трябваше да бъде пречено на кандидатите на БСП. Сегашният кмет на Варна г-н Кирил Йорданов още помни как катаджиите едва не го арестуваха на пътя една вечер по кандидат кметската му кампания същата 1999 г. Полицията имаше подаден знак от Костов през тогавашния вътрешен министър да изкара кирливите ризи и на още един кандидат кмет – Румен Петков. Което обаче не попречи на двамата червени кандидати да станат кметове от раз.
Но не само „чуждите” си патят от Костов. Прегръдката с него е фатална и болезнена като с бодливо африканско свинче.
В последното си интервю за в. „Стандарт” един от най-близките му съратници, вицепремиерът и министър на икономиката от неговия кабинет
И си би камшиците в градинката на Народния театър да играе шах с кибиците наоколо. Човекът се чувстваше употребен, но въпреки това се изрази прилично. А можеше просто да отвори уста и да го довърши за няколко дни.
Проблемът беше, че в последния момент на първо място в листата на ДСБ в Бургас на изборите през 2005 г. преди него цъфна никому неизвестния до онзи момент Светослав Малинов. Душеприказчик на Костов от депресивния му период, когато напълни парламента с психоаналитици. Жотев наистина имаше за какво да беснее – той беше плътно до Костов в най-черните му моменти. Изнесе на гърба си всички атаки срещу дивашката му приватизация, която обогати определени обръчи и Костов, включително. Помогна му безкрайно много да разпродаде българските банки по „правилния” начин. Между другото именно тук – в банковия сектор са заровени дълбоките корени на Костов. Поради това не го ловят ни Сметни палати, ни Кушлеви комисии, ни черни уроки.
Всеки лаик му беснее заради приватизацията на „Балкан”, просто защото българите имат изключително ниска финансова компетентност. Пък и им липсва надеждна информация, за да вържат две плюс две. Освен това – много бързо забравиха аферата „Сапио”. През 1992 г. с подписа на финансовия министър Иван Костов фондацията „Сапио” успя да се освободи от налози и ощети бюджета милиони. През 1994 г. е съставена анкетна комисия към парламента установи, че „Сапио“ е нанесла щети на хазната от невнесени акцизи, мита и данъци в размер на 338 498 022 тогавашни лева, равностойни на 13 540 000 долара.
И в един момент го оправдаха. Що тъй бе, господа магистрати?
Любовта на Костов към фондациите датира горе-долу от това време. Фондация „Демокрация” е едно от първите му истински творения. Що рушвет мина оттам, едва ли някога ще стане ясно. Отломки от „Мултигруп” още дуднат за ония 6 милиона долара, които Илия Павлов дал на СДС /чрез фондацията/ за изборите, а пък Костов за благодарност година по-късно му пратил Бакърджиев с багерите. Да му срути бизнеса на Боровец, че му били незаконни павилионите по пистите.
По-късно Костов направи фондация и на жена си – „Бъдеще за България”. В интерес на истината там вкара жената на президента Петър Стоянов Антонина, както и Ева Соколова – съпругата на Йордан Соколов. Тъкмо тази фондация се оказа касичката за всяка по-едра приватизационна сделка. За това държавата само изгуби от амбициозната приватизационна програма. Защото логиката беше обърната:
ще ти дам „Кремиковци” за един лев, но я тука, мини през жена ми към 15.00 следобед.
Тя ще ти каже как да стане това. Или нещо такова, не знам дали е било точно така, но в определени кръгове така се говореше.
Костов нагло се глезеше пред пресата: „Ами имат съпругите ни фондация, защото са ни кадърни”…, обясни той на един любопитен журналист.
Употребени се чувстват всички около Костов – изсмукани и захвърлени, сподели веднъж и един от най-близките му хора в миналото – бившият външен министър Надежда Михайлова. Михайлова и до днес носи в душата си белезите от отровната прегръдка с африканското бодливо свинче. Който наистина я направи най-известната външна министърка по света и у нас, но пък вече
8-ма година не е спирал с плановете си да унищожи своето творение.
Други, като бившия вътрешен министър Богомил Бонев, Евгени Бакърджиев, той чисто и просто уби политически. Веднага щом му свършиха работа ги смени с едни смешници, които нито по ръст, нито по учения можеха да им съперничат. Но пък бяха супер послушни.
Помните ли Йордан Соколов, председателят на 38-то Народно събрание. Един много приличен човек на възраст, виден юрист и деятел на СДС от самото начало. Който изнесе на плещите си Костов през най-трудния му период и общо взето го направи човек. Той беше и сред основателите на ДСБ. Та този „приятел” на Костов не попада в изборните му листи през 2005 г., защото бил вече „възрастен човек”. Така е – 72 години са почтена възраст, но не и когато става въпрос за политика и за личност като тази. Костов обаче не се посвени да му го изтресе в очите, вместо благодарност.
Костов впрочем, винаги обижда с оценките си за другите, защото екзалтираното му его е с такива размери, че останалият свят изобщо не влиза в пейзажа. Изглежда готов майка си и баща си да изпържи, само и само да се докопа до някоя властова позиция.
Без никакъв сантимент Костов се саморазправи и със СДС, партията, на която дължи всичко. И за това говори най-вече фактът, че някакъв си като Мартин Димитров можа да му стане председател.
Защото за Костов контролът е насъщна необходимост.
При Командира всичко е лично, каза ни веднъж и един негов личен приятел – известен банкер. Който оцелява там, защото е над тия неща. И наистина – човек като си постави парите като цел, всичко става възможно. И като стана въпрос за пари, трябва да признаем, че за Костов парите не са всичко. А властта. Именно тя благоприятства фотосинтезата, неангажиращия лаф с теменужките в неделния следобед и най-вече – героическото навлизане в аналите на историята. Което всъщност е детската мечта, на това иначе достолепно политическо присъствие.
Мария Иванова
Петър Жотев го нарече самовлюбен и авторитарен.