КЕВОРКЯН: БОЙКО ГЛЕДА НА ВЛАСТТА КАТО НА ПЛЯЧКА. КОЛКО ЛАФА ТРЯБВА ДА ПРОИЗВЕДЕ, ЗА ДА КОМПЕНСИРА БЪЛГАРОФИЛСКАТА РЕЧ НА ДОГАН? В СРАВНЕНИЕ С ДОГАН, КОСТОВ ИЗГЛЕЖДА КАТО ЦИГАНИН КАТУНАР

– Господин Кеворкян, Ахмед Доган има славата на най-големия политически играч в България. Какъв е вашият прочит на словото му пред елита на ДПС?
– Един социолог каза, че в словото на Доган нямало „мяу-мяу“ – и може да му повярваме, понеже той разбира от мяукания, с това се препитава от доста години. С мяукания се задоволява и голяма част от политическата ни Секта. Тъкмо заради това, когато някой каже нещо по-ясно, то придобива подобна тежест.

Ние сме достигнали онази критична точка, в която ни трябват хора, които да виждат Лошото, в което сме затънали – и да имат куража да говорят за това. Когато Москов открива някоя нова апаратура – в това отношение той е успешен ученик на Бойко – аз пък си представям каква кланица е една обикновена провинциална болница. Огромна част от клетото българско население е оставено на грижите на единствения Лечител/Господ, то е ясно. Но сектата си реже лентичките.

Ще ми позволиш едно малко отклонение. Гледах сега по телевизията репортаж за подвига на един нашенски херой – той отгледал лимон, който тежал 900 грама. Каква българска радост велика! Не смеел обаче да го опита – макар че то си е ясно каква кал лимонова ще има във въпросния уродлив плод. Ние сме се по тия фукни. Дребното все ни се вижда голямо – сякаш гледаме на света през някакъв обърнат бинокъл. И ни мяучат непрестанно отгоре на всичко.
Политиците ни говорят като неандерталци.
И когато някой преценява нещата пò на едро, гузно си мълчат.

„Турски работи“ – искат да ни кажат сега за предизвикателството на Доган и да си затраят. Само дето не е ясно какво разбират под „Български работи“.

Когато Доган говори за Местан, той всъщност говори и за онова лапацало Плевнелиев, което не се умори да ръси небивалици под път и над път. Плевнелиев е стахановецът на безсмисленото говорене. Мълчат и защото напоследък не се умориха да демонстрират колко им е приятно да търкат буза в буза с Ердоган и свитата му. Пак добре, че не са затъркали още задниците си.

Няма нищо по-жалко от българските „евроатлантици“, каквото и да означава това.

Тази кауза у нас никога няма да се измъкне от комичната перспектива на мукавения трабант, с който Паси вози тогавашния шеф на НАТО Вьорнер. Или си спомнете как се разреваха същият Паси и Симеон, когато влязохме в Европейския съюз. Това сме ние – или ревем, или плюем.
Затова често си спомням думите на Хрушчов: „Вие, българите, все гледате да надплюнете всички!“. Така е и днес. Изобщо Местан и местановци са без значение –

Доган ни напомня да си гледаме българските работи все пак… Ти го наричаш „играч“, а това не е съвсем справедливо. Игрички играят ония от цацата. Той винаги е бил по едрото мислене – нещо, което никак не е присъщо за Сектата. Но трябва да го кажа и това, той никога не е имал сериозни играчи срещу себе си.

В сравнение с него един Костов изглежда като циганин катунар, който с прибежки и малки или по-едри приджобвания се присламчи към „дясната“ бъркоч. Накрая се оказа един прост лихвар от КТБ…
– Къде сбърка Лютви Местан, че принуди Доган да го критикува публично?
– Вероятно не е проникнал достатъчно в Доган – а е загубил и представа за себе си. Той е чудесен оратор, много пъти съм писал за това, най-добрият в парламента – ето това сме ние, най-добрият ни оратор е турчин. Сега обаче си казвам, че докато е плетял словесните си дантели, до такава степен се е опиянявал от тях, че е загубил връзката с реалността.
Вече е забравил как Вождът е карал везирите си посред нощ да играят казачок върху масата – теста за преданост. Сталин имам предвид, не Доган…
А да се отървеш от казачока с помощта на Ердоган, ми се вижда направо невъзможно. Все едно,

сега Местан вече изглежда като човек, който е готов дори да бомбардира София, само и само да докаже какъв „евроатлантик“ е. Не се ебавам, както се изразява Доган – наистина го мисля.

Все пак пилотът Местан изглежда по-приемливо в сравнение с квиченията на един Радан Кънев, който се опита и речта на Доган да шаржира – както впрочем шаржира всичко, до което се допре.
– Възможно ли е критиките на Доган да са вследствие на това, че откакто Местан е председател на партията, тя се сближи с ГЕРБ и Бойко Борисов?
– Бойко и Доган са политически мегаломани който в каквато степен му е дадено. Посредници при тях не виреят. Местан е витиевато-колеблив, той винаги вижда в дъното на чашката за кафе повече неща, отколкото там има – ако се сетим, примерно, за прословутото пиене на кафе в Кърджали. Не бива да забравяме, че Доган помогна на Бойко да получи първата си генералска звезда. Освен това и Плевнелиев в известна степен стана президент заради него. Спомняте си, че в изборната нощ той каза: „Нощта е бременна с целувки“. Но Станишев предпочете да не извади главата си оттам, където я държи обичайно, и Калфин не спечели. Доган дълго време гледаше пауни – птици, които приемаме като натрапващи красотата си, но те са всъщност много предани пазачи. Може би Местан и това да е забравил. Понеже стана дума за Станишев – ренегата, който се превърна в главния русофоб на последното десетилетие – се сетих за русофобско/филските напрежения след речта на Доган. Те са излишни – речта трябва да събуди българофилство.
Както казваше един сърбин: „Не е лошо вие, българите, да заобичате накрая и себе си“…
– Как виждате бъдещето на ДПС? Доган казва, че партията трябва да се поднови, но не може да се подмени…
– Е, няма как да се случи това. Освен ако Ердоган не хвърли армията си насам – но съдбата на ДПС е дребен повод все пак. Нашите леваци обаче изобщо не мислят, че на него всеки момент може да му скимне да насърчи бежанските орди да ни прегазят. Тогава няма да ни помогне и евроатлантическата ни преданост.
– Опасно ли е, че особено след последните местните избори все повече власт се концентрира в ГЕРБ?
– По-опасно е, че Бойко напоследък усърдно разпродава харизмата си, ако това не е прекалено мъглява дума, за да го обясним. И в един момент провинциалните му велможи могат да се измъкнат от опеката му – и тогава политиката директно ще се превърне в търговия. Бойко разпродава себе си – най-вече през безкрайните пазарлъци и отстъпки на лилипутите, с които управлява. Очевидно е, че край себе си има неколцина формени недоразумения – но той неизвестно защо си мисли, че това няма да му навреди. Навремето беше схващан предимно на фона на мукавения Станишев – той му беше удобен, дори го беше заобичал заради това. Стигна дотам, че да го нарича „жената в семейството“ и прочее любезности. Ами какви са сега военният му министър Ненчев, външният Митов, доскорошният правосъден Христо Иванов, който и за куриер в третокласна адвокатска кантора не става, ами истеричният Танев, да не говорим за някои дами от харема му…

Добре, да речем, че обграден от идиоти, той си се вижда по-внушителен. Но дали изглежда в очите на простолюдието и по-цялостен? Започвам да се съмнявам. Не може да правиш политика с ръб като Радан – и да не прихванеш и ти нещо от него. А и изглежда все по-зависим от тия хора. Доскоро Бойко бе извор на остроумия, подхвърляния – точни или недотам, но забавни, сега вече е като „свещения“ извор в Плиска на Божидар.

С лафове не върви вече – и колко лафа трябва да произведе, за да компенсира българофилската реч на Доган? Нашите първенци сякаш се страхуват да произнасят името на България – може би се страхуват да не проличи ръстът им на джуджета. Но дори и така да е – нека се напънат малко.
– Вие сте човек, който прави безпощадни дисекции на хората от властта. Как ще определите феномена Борисов?
– Ние сме мястото, където месиите се провалят. Всъщност за годините на Курвата/Преход имаше един месия – Симеон, но той направи всичко възможно да го запомним като брокер на недвижими имоти. На Бойко никога не са гледали по този начин. Той съзнателно се прави на твърде обикновен, дори на плашещо обикновен. Това се харесва на простолюдието, няма как да е иначе. Не е ахмак като Костов, та да продаде „Кремиковци“ за един долар. Сигурно щеше да иска повече. Сякаш са негови думите на Кенеди, че няма жена, която би пренебрегнал. Че той дори Радан беше харесал. Какво искате повече?

Ръката му е все на задната скорост – може три пъти на ден да си промени мнението, но така правят големите политици. И има хищнически инстинкт към властта, гледа на нея като на плячка.

Публиката усеща тия неща и затова го харесва. Няма да се качи на бронетранспортьор и да отиде като фалшивия Плевнелиев в удавеното село Бисер. Превтасалият Симеон съди България заради имотите си – а пък Бойко все се оплаква, че му преброили и тухлите на къщата в Банкя. Горкият, как да не го ожалиш.
– Как ще коментирате скандалите в „Реформаторския блок”?
– Нали подозирате кой ги настройва един срещу друг – любезно и с обич и уж напълно незаинтересовано? Не е Костов, разбира се. Тъй че тези скандали ще приключат, когато Бойко ги нарита към небитието. Лошото е, че времето лети – а той все не може да реши какво иска за себе си.
Обидно ще му е да се свре в канцеларийката на Плевнелиев – и да се държи като лисица, от устата на която виси някаква клета кокошчица.

Неговата представа за властта е друга: всичко, всичко, всичко. Но пък да правиш трети кабинет с Радановци е по-жалко дори от кокошчица.

– Напоследък много се говори, че Слави Трифонов ще влиза в политиката. Смятате ли, че ако това се случи, шоуменът би бил полезен за държавата?
– Мисля, че Слави е достатъчно пресметлив, за да си даде сметка дали ще е полезен преди всичко на себе си. Малко вероятно е това да се случи. Натикваш от десетина години политиците в калната локва – и сетне се присъединяваш към тях? Бисер в калта?
– Журналистиката не изживява добри дни през последните години. Какво според вас се случва в нея?
– Опадаха й зъбите, изглежда ми като баба с пластмасови ченета, която все се надява да й дойде цикълът. И все е недохранена. А изглежда и недоебана… Все още има, разбира се, чудесни пишещи журналисти. Но пък в телевизиите е интелектуална Кампучия. Мечтая си някой да издаде сборника „Книгите, които телевизионерите не са чели“. Обаче все подскачат като ярета, все са фалшиво изненадани – а би трябвало да се изненадат само ако в студиото им влезе Мюлер, шефът на Гестапо, примерно.

Имам един кеворкизъм, който гласи: „Телевизионните журналисти дори крак да си отрежат в ефир, и той ще се окаже дървен“…

И както казваше Клавел – дори Божията ръка да се протегне, пак няма да успее да измъкне журналистиката от калта…
– Кой смятате, че е най-страшният порок, който обзе медиите? Защо те се оказаха толкова податливи на изкушенията?
– Властниците ни може и да не са с целия си за съдбовните неща, но в алъш-вериша винаги са били сръчни. Все ще ни преследва образът на земеделския министър на Бойко – Мирослав Найденов, на когото викат Мършата, защото се беше изхитрил да внесе и продаде месо с отдавна изтекъл срок. Същият този тарикат беше и най-сръчният разпределител на европейски пари за медиите.

Но тия пари също са Мърша, защото създават зловещи зависимости между Власт и медии. Но медиите стръвно ги желаят. Какво очакваш да се случи, когато ги храниш с мърша?

Много обичам да припомням една история с Чърчил. Събрал веднъж водещите журналисти и издатели и без предисловие им рекъл: „След като е ясно, че сте проститутки, кажете каква е цената ви?“.
– Като си правите равносметка на живота си досега, какво остава под чертата?
– О, нищо не може да е под чертата, това се отнася за всеки – всичко в клетия ни живот, до последния атом, е свързано в едно цяло…

Интервю на Петър Митрев
В. Галерия