Кеворк Кеворкян: За хамелеоните, Пинко и истината

– Как да си обясним факта, че в.”Галерия”, който беше наречен от Едвин Сугарев “ВЕСТНИКЪТ НА МАФИЯТА”, се занимава по един доста нечистоплътен начин с личността ви г-н Кеворкян?

– Е, нещо са се стреснали. Не е приятно основният ти покровител да се окаже мафиот – нещо, което беше публична тайна от години, а ти да сънуваш розови сънища. Направо не е възможно, дори за дребна ръка наемници. Освен това в природата на подобни издания е да се препитават като подхвърлят мръсотии, имат добър апетит за подобни неща. Куриозното в случая е, че един от скритите собственици на въпросната хартия – според собствените му признания пред мен – само преди година пусна второто издание на книгата на Антон Стефанов „Легендата и нейните герои. 66 свидетелства”, макар и като пиратско, незаконно издание. Легендата е програма „Всяка неделя”, а пък свидетелствата са на най-известните български личности. За нито един журналист или предаване досега не са писани подобни хвалебствия. При това анкетата е правена още през 1996 година, първото й издание се появи в началото на 2004 година. Чувам, че един дребен наемник се опитал напоследък на омаловажи ролята и значението на „Всяка неделя”. Предполагам, че не се е напъвал особено, понеже той е готов да изпълни всякаква поръчка и в подобни случаи разумът го напуска напълно.

Обаче чак да стане момче за поръчки на толстолоба Алексей Петров е прекалено. Остава сега да му стане и личен теляк в басейна „Левски- Спартак”.

Доста хора се бяха раздразнили от глупостите, които е написал, а пък аз искрено се забавлявах като ги гледах как се ядосват.

– Кой има интерес да сведе значението на “Всяка Неделя” до излъчването на “Розовата пантера” и кукленото шоу, до джаза и новините от западните емисии, както твърди Явор Дачков?!

– Някой болен човек, кой друг. Наемникът – или по-добре да го наричаме прислужникът – бил казал, че от „Всяка неделя” гледал само „Розовата пантера”, вярно ли е?

– Да.

– Е, той си е бил и си е останал на нивото на това анимационно филмче. Между другото, той самият е като герой от някакво инфантилно филмче, сламено човече – или по-скоро човече от кал, каквито древните божества са разменяли помежду си – което днес прислужва на Костов, а утре го ругае. Днес ругае Алексей Петров и Филчев, утре се врежда първи да изпълнява поръчките на А.П.. Превъплъщенията на този хамелеон са безкрайни.

Не знам какъв човек трябва да си, от какво трябва да си направен, за да наречеш, примерно, една жена, с която си бил 9 години, „курва” и то във вестника си.

Но да не се занимаваме повече с нечистотиите на този тип. По-важното е да поговорим за „Всяка неделя”. Между другото, подобни типове – но този беше най-усърдният –лакейски изпълняваха поръчката на Костов да обругаят всичко от миналото. Той все такива отглеждаше покрай себе си. За прислужника Вежди Рашидов, например, спомена още преди години, че е внук на партиен активист, който е изпращал съселяните си в лагера Белене. Много удобен е, нали, за заниманието, което практикува днес.Но дори и най-усърдните фалшификатори не са в състояние да променят фактите. От както съществуват социологически проучвания „Всяка неделя” винаги е била начело в одобрението на зрителите, винаги. Инстинкта на хората не можеш да подмениш. Както и паметта им. Въпросният прислужник също известно време се търкаляше из разни телевизии – но никога, при никакви обстоятелства не е бил забелязван от публиката. А пък „Всяка неделя” и Кеворкян винаги са били начело – ох, как да преглътнеш това, как да не те боли дебелата глава, как да не цъклиш злите си очички. Голямо нещастие е наистина да бъдеш пренебрегван, да не бъдеш вземан на сериозно. Какво ти остава, освен да отидеш във вестника на Толстолоба и да изпълняваш поръчките му. Хубаво са го изчислили ония тарикати.

Знаят, че е писал най-гнусните неща за Филчев – защо да не го вземат сега в своя си вестник, той е напълно пречупен и готов на всичко.

Докато ломотеше нещо в БНТ през 1999 – 2001 година – между другото, дадоха му времето на „Всяка неделя”, когато Костов я спря – прислужникът направи всичко възможно да разбие СДС. Седмица след седмица обруга всички съперници на Костов – от Бонев до Софиянски, от Надежда Михайлова до Бакърджиев, и всички останали. Той беше злият говорител на разпада. После тръгна и срещу Костов, и накрая стана адвокат на мафията. Нещастно човече.

– Той твърди, че сам сте създавали мита за себе си?

– Е, кой друг да го стори. Може би дори е казал, че сам се хваля?

– Да.

– Е, прав е. Ето как го правя. „Винаги съм ви завиждал: вие сте съживител, обновител и пазител на общественото мнение в България. И не само това: вие пръв и единствен съумяхте да вградите в сплашеното българско мислене непосредствеността, най-могъщата подривна сила, която руши отвътре живота по еднопосочно партийно предписание…” Силни думи, нали – но не съм ги казал аз за себе си. Това е фрагмент от писмо до мен от забележителния европейски интелектуалец Петър Увалиев. Между другото, подобни свидетелства многократно са се появявали в книгите, посветени на „Всяка неделя”, но тъпанарите упорито се правят, че те не съществуват. Пак между другото, поета Недялко Йорданов, баща на Н.Недялков, който даваше хляб на прислужника, твърдеше, че – цитирам „Всяка неделя” раздвижваше застоялия въздух на годините преди промяната”, и пр.любезности. Някой друг сбърканяк пък бил казал някъде, че „кеворкирането” било задаване на глупави въпроси. Имам десетина книги с интервюта, включително и с някои от най-знаменитите фигури на 20 век, и всеки може да провери какво е качеството им. Милата Катя /Паскалева/, която въведе в обръщение това понятие, имаше, разбира се, съвсем друго предвид, и това също е известно, но да не си губим времето с известни неща.

– Блага Димитрова ви нарича, и то още през 1981 година, „събеседник по призвание”. Пише специална статия за вас в „Труд”, когато не сте на екран, това е голям жест. В нея се казва още: „В наше време с традиции на предварителни „сценарии”, на отредактирани до последната думица печатни и устни публикации, този първокласен журналист има смелостта да води почти единствената у нас трибуна без редактор, на „живо”. За това са изисква вътрешна освободеност и приемане на риск от всякакви непредвидени посоки”.

– Какво искаш да ти отговоря сега? Не можеш да ме вкараш в спор със случайни хора, не ми е интересно, считам го за губене на време, този никога няма да е човек от някаква солидна класа. Не ми е дори забавен,

журналистика, съставена от клозетни графити, не ме интересува.

– Според Дачков, вие сте задали глупави въпроси и Блага Димитрова не знаела какво да ви отговори, когато сте й задал въпроса „А коя е Блага Димитрова?” Аз обаче прочетох още едно свидетелство за вас от поетесата, в което тя ви нарича „блестящ журналист”. Много хора сигурно още помнят, че в нощта на изборите, когато бе избрана за вицепрезидент, първото й обещание бе да ви върне на екран…

– Е, не успя, колкото и да я обичах. Понеже негодниците вече се бяха завъртели в средите на СДС, не ми беше работа да се занимавам със случайни хора. Освен това никога не съм й задавал подобни въпроси. Имам фантастични интервюта с нея – това е всъщност моето коварство. Сега когато пусна сайта си – възможно е това да стане и в „Блиц” – всеки сам ще може да прецени какво лапацало е този, за когото говориш, какъв фантазьор и позорен лъжец. Е, това е моята сила, затова са ми смешни напъните на подобни типове. Извън това, и Йордан Василев, съпругът на Блага, е жив, спокойно можете да го питате какво мислеше тя за мен.

– Тя казва за вас в интервю, че и „до ден-днешен въпросите на Кеворкян звучат в слуха ми като предупреждение”. Тя нарича „Всяка неделя” оазис за интелигенцията преди 10 ноември 1989 година, надежда за промяна”.

– А пък вие си вярвайте на октоподчетата

– Според проф. Михаил Неделчев „Всяка неделя” беше „неделната следобедна църква на народа”. „Аз съм плакал, когато съм гледал „Всяка неделя” – казва режисьорът Иван Андонов. Радой Ралин твърди, че във вас „има нещо магично”. Великата актриса Маргарита Дупаринова казва, че вижда във вас „дух, изпратен да я извади от бездната”. А според Рангел Вълчанов „Всяка неделя” е била „дъжд в изсъхналата почва на културата”. Мога да цитирам още много подобни признания. Защо някои се правят, че те не съществуват?

– Двама – трима никъдници, според определението на Увалиев, са само, какво толкова. Тъкмо ще имам повод да припомня някои неща. Отвратителни комплексари, жал ми е за тях, но не мога да им помогна.

И все са от заслужили комунистически семейства, еничари на Костов. От 20 години се опитват да подменят историята, да я усучат около себе си, и все не успяват.

На тия лакеи всичко им изглежда позволено – особено лъжата. Техният единствен стремеж е да обругаят всичко около себе си, само в подобни случаи те се усещат триумфатори, а пък са си все същите безличия. Неколцината типове, за които става дума, взаимно се поощряват, те се обичат тъкмо заради вътрешната си убогост и безличност.

– Каква е връзката на Костов с тези хора?

– Главният анестизолог на републиката, както наричах навремето Костов, беше майстор да привлича и организира подобни безличия. Преди десетина години тази организирана шайка от мародери се превърна в неговата медийна гвардия. Сега той, трябва да призная това, е съвсем различен, доста смирен и променен, но тогава той беше техният Кръстник. Прислужниците му анимализираха политиката, политическият език и нрави, достатъчно е само да чуете скотският език, който използват и досега в несръчните си публикации. Те са в състояние да омърсят всяка тема, всеки факт или сюжет през яловия си манталитет. Това е нещо наистина ненормално. Така действа и въпросното глухарче на демокрацията по отношение на „Всяка неделя”. Подмяната е главната му стихия – подмяната, чрез която да обезличи, така си мисли той, всичко, което е по-различно от него – дребосъка, което го превъзхожда. Подмяната е неговата сопа срещу истината. И ако и хората забравят – той ще бъде щастлив. Но те не забравят. Ето и сега, за 50 годишнината на БНТ, пак „Всяка неделя” и нейният водещ бяха начело в допитването до зрителите. Е, ако има допитване и за идеологическа прислуга онзи може и да се вреди по някакъв начин, обаче все още никой не се е сетил да направи подобно допитване. Все пак, нека бъдем толерантни, аз продължавам да смятам подобно безчинстване с историята на „Всяка неделя” за дребно хулиганство, за провинциална непохватност, проявена в досега с историята на телевизията. Съзнавам, разбира се, че подобни типове са тежко обременени от злоба и завист, че вътрешната хармония е непостижима за тях. Те не могат да живеят щастливо, дребните номера и мизерии, с които се препитават, ги правят нещастни, омразата ги изпепелява. А времето минава, и когато погледнат назад, какво ще видят – едно кръгло нищо. И един ден ще започнат да мразят самите себе си, ако не са започнали вече…Това ще е крайният резултат от един мизерен живот, прекаран с надеждата, че публиката е лишена от памет, че е упоена вече от фалшификациите им.

Истински реализираните хора са тяхната прокоба.

– Дачков твърди, че не дочита дописките ви в „Труд”, понеже били скучни, а в повечето случаи и наистина нищо не им се разбирало. А пък аз съм виждала проучване на социологическа агенция, според която 85 на сто от читателите харесват рубриката ви.

– Е, нали се разбрахме, че човекът е нещо като по-малкият брат на Пинко – Розовата пантера. Макар че Пантерата е съвсем добродушно същество, малко глуповато наистина, във всеки случай не е изпълнено с изпепеляваща злост.

– Той твърди също така, че почти не бил срещал човек, който да ви харесва?

– Поне 100 пъти е публикуван един простичък факт – когато през 1989 година поисках „Вот на доверие” над 480 хиляди души ме подкрепиха. Виж, аз имам полза от тия постни яхнии, като въпросния господин. Хората ще се сетят какво е представлявала „Всяка неделя” и ще си кажат: „Абе, какви ги дрънка тоя?” Всъщност „Всяка неделя” е оцелявала в далеч по-сложни условия, сега драсканиците на този или онзи са нищо.

– Когато след скандала със съветския академик Амосов спират програмата ви, вестник „Работническо дело” пише, че вие съвсем сте затънали в блатото на антикомунизма?

– Да, де, но онова бяха сериозни битки, със сериозен противник. Няма случай, подобен на този, никога от екрана на телевизия от Източния блок не е изричано това, което каза Амосов, това е факт. Горбачов си беше на власт, но и Ленин си беше в мавзолея, и онзи не беше изглежда съвсем сигурен жив ли е или не съвсем. Обаче Амосов рече, понеже го питах не веднъж, а цели три пъти, нещо ужасяващо за марксизма – ленинизма, удари го право в сърцето. Каза, че най-фалшивият лозунг е „Пролетарии от всички страни, съединявайте се!”

– Дачков твърди, че сте станали популярен заради това, че сте работили в единствената телевизия тогава?

– Е, и той работи почти две години в единствената телевизия с поръчковото си предаване „Гласове”, обаче през 1999 година за 40 годишнината на БНТ никой дори не се сети за него, хората имат здрав инстинкт и веднага преценяват колко струва този или онзи. А пък „Всяка неделя” пак беше начело на допитването, и то с огромна преднина. По-късно, когато ме изтърваха за известно време, през 2002 – 2005 година, „Всяка неделя” беше отново лидер, има поне 5 проучвания за този период. Между другото, от тогава са минали едва 5 години и хората съвсем не са забравили колко неща направих през това време – за три години над 40 телевизонни моста от четири континента, светът стана едно достъпно село. Готов съм да извадя, те всъщност са и отпечатани, всяко интервю с която искате световна звезда от този период. А какво ще противопостави срещу това прислугата? Злобните си и невежи коментари срещу Лили или срещу друг, на когото вътрешно завижда. Не съм чул впрочем никога досега някой да е казал добра дума за този човек, да е писал нещо за него, да го е поощрил.

Хората не поощряват и дори направо не си губят времето със злобни комплексари, това е безсмислено занимание.

А аз мога да извадя хиляди текстове за скромната ми милост. Обичах много хора и им помагах, и те ме обичаха. Дори и сега не си давам сметката какъв капитал е това. Не може да ме предизвика първият негодник от улицата, няма как.

– Ще цитирам още нещо от статията на Дачков: „Популярността на Кеворкян дойде от добре дозираните, контролирани от ДС „дисидентски“ мнения, които се пропускаха от екрана на телевизията. Пиша думата дисидентски в кавички, защото те наистина бяха далеч от това понятие. А по това време в България, имам предвид втората половина на 80-те, влизаше списание „Огоньок“, в което се публикуваха такива неща, че разговорите при Кеворкян приличаха на плахи езоповски намеци, много често неясни поради автоцензурата на самите участници.

– А пък момчето е слушало разказите на активни борци срещу фашизма и капитализма и е гледало Розовата пантера. Най-важните автори на въпросното списание „Огоньок”, начело с главния му редактор Виталий Коротич, бяха чести мои гости. Идеите на тъй наречената „перестройка” вървяха през „Всяка неделя”, това е известно и на уличните идиоти. Известна е и фразата на Живков, хвърлена на заседание на Политбюро: „Няма да слушате и вярвате на Кеворк и огонките”. Все още има живи свидетели за това. А пък и когато си възпитан в комунистически дух като въпросният господин, трудно можеш да различиш кой намек е „тънък” и кой не е. Гледай си Пинко, там е по-лесно, може и да е от вашите, понеже е розов.

– Във вашето предаване се извършвали идеологически екзекуции. Цитирам: „Днес може би малцина помнят, че един от най-яростните в това отношение беше Юлиян Вучков, който от ефира на „Всяка неделя“ громеше театрални постановки, които не влизаха в партийните клишета. Вярно ли е това?

– Е, това наистина вече е истинска лудост. Между другото, парцалът, в който работи въпросният прислужник, публикува книгата на генерал Любен Гоцев, шеф на разузнаването преди 1989 година, сетне външен министър и пр.

Нека да му кажат на него за „екзекуциите” на „Всяка неделя” – и ще видят бесният Гоцев. Сигурен съм в това.

Иначе е хубаво да се обадиш и на Юлиян Вучков – той не е гнуслив колкото мен, и ще ти каже по-директно истината за подобни прислужници, като въпросният.

– И последен цитат: „Малцина помнят и че именно Кеворкян беше първият, който пусна в България Кашпировски, чиято задача май беше да успи тотално българите чрез хипноза, за да не се усетят за онова, което партията и службите им спретнаха на 10 ноември и след него.”

– Кашпировски беше един от стотиците ми събеседници по желание, един – единствен път съм разговарял с него. До днес не ми се вярваше някой изобщо да е бил облъчен от него, поне в България. Но сега разбирам, че съм грешал – имало е един, и още не му е минало. Сигурно затова пише подобни глупости.

Интервю на Мария Друмева

Бел. на afera.bg: Това е ПЪЛНИЯТ текст на интервюто, публикувано във в. Шоу