Кеворк Кеворкян: Милен Цветков има любопитството на едно чехълче, нищо повече

– Г-н Кеворкян, защо заведохте дело срещу Нова телевизия?-

Най-общо казано, защото са страхливци. Това не е толкова интересно и си е тяхна работа – могат да се страхуват и да мишкуват, колкото си искат. Само дето нарушават и закона, което вече не е само тяхна работа.

– Какъв беше поводът да поискате право на отговор?

– В първото, обновено издание на „Здравей, България” на 19 януари т.г. бе представена книгата ми „Кеворк проговаря 2. Тайните дневници”. „Представена” е доста учтива дума, ако се има предвид злостта, с която една възрастна дама се нахвърли върху книгата. Нейните комплекси и безкнижието й са добре известни, тъй че не си струва да се говори за тях. Но поисках думата – право, което е уредено от закона – за да подскажа и една друга гледна точка към книгата, макар че тя няма нужда от защита, понеже беше посрещната извънредно радушно. Още същия ден адвокатите ми изпратиха писмо до г-н Якуб Андерсон, шведския наместник на Нова телевизия…

– Дали е стигнало до него?

– Е, аз съм наясно какви хора се навъртат около него, така че писмото беше депозирано на английски и лично до него. Не последва никакъв отговор. Макар че телевизията е длъжна да отговори в рамките на 48 часа и да ми предостави същото време във въпросното предаване. Мишите души там се покриха. Тогава писах на СЕМ, който се заинтересува от историята. Мишите души останаха в нелегалност и чак два месеца по-късно благоволиха да напишат писмо, че са съгласни да прочетат писмения ми отговор.
Дребни, балкански хитреци – Зурлеви, Мурлеви, Лозанови, не знам кой си, случайни хора, довеяни от вятъра на възлови места, женички, които навремето нямаше да ги наемем дори за секретарки в телевизията. Но подли и посвоему опасни, понеже си играят със закона… Писмен отговор им се привидял! Все едно вашият вестник да предостави някому право на отговор – и той да ви изпрати видеокасета. Извинявам се за баналния пример, но тия женички от друго не разбират. Лилипути, но се възползват от възможността, която случаят им е предоставил, за да се почувстват значими… Сега обаче ще влача шведския им шеф по съдилищата и вероятно ще го осъдя – за да има едно наум, когато всяка заран вижда тия особи край себе си.

– Как реагираха от предаването на искането ви, говорихте ли с тях?

– Е, те вероятно са безгласни букви край ония каки. Готови са на всичко заради мижавите си заплати, така ми изглежда, поне не дадоха никакъв знак, че са на друг акъл.

– И Милен Цветков ли?

– Е, вие да не го мислите за някакъв храбрец? Вижте го само как се хили, докато Кулезич ръси поредните си глупости край него. Гледа я, сякаш нищо не схваща, не че има какво особено да се схване. Сякаш му доставя удоволствие някой да бъде наскърбен, някой филм или някоя постановка – опикани, само защото не са по вкуса на госпожата. Сякаш това го прави по-значим в собствените му очи. Локален храбрец, анестезиран към правилата на истинския занаят. Пък и нищо не зависи от него – той си е типичният пример за наемен работник – фигаро на телевизионния пазар, днес тук, утре – там, след това ще прави колбаси при Пачеджиев, сетне – свирки на новия премиер и тъй ще мине мизерният му животец. Виж, ако някой каже нещо за Бойко, как ще скокне да му осигури право на отговор…

– А защо нищо не казвате за партньорката му Лора Крумова?

– Че какво зависи от нея? Не искам да подхранвам безсмислените слухове, но тя е друга класа и доста често съм писал за това в моите дописки в „Труд”. Разбира се, давам си сметка, че не бива да ги противопоставям – като се има предвид дребнавият нрав на лилипутите от Нова телевизия, но това е истината. И все пак – не съм забелязал някой да й е зашил устата – доста често я отваря заран особено когато трябва да се смее на глупостите на онзи дебелак Мон Дьо. Между другото, точно това е по-ясната визия на самия Милен – лековатост, глад към елементарното, неустановеност на пола, обща хермафродитност и в същото време – безотговорност и отмъстителност.
Спомнете си например как набеди някакъв човек, че е убиец на сестрите Белнейски – ден преди да арестуват истинския убиец. Ето това са тия хора.

– Какво щяхте да кажете за Лора?

– Сега трябва да си подбирам думите, за да не давам повод за клюки. И повод на някои миши души да я притискат заради тия клюки. В телевизиите е пълно с подобни рекетьори. Писал съм доста за Лора – но съм го правил и за доста други талантливи момичета и ако се вярва на клюките, би трябвало да имам харем. Хубава идея, но не е реалистична…

– А как гледате на клюките за връзката ви с Ирина Флорин?

– Е, за нея не съм писал, така че те може да са по-достоверни. Както и да е.
Но да се върнем към Лора. Тя е умно момиче и четящ човек, поне докато работеше с Коритаров, сега може да е на друга мода. Мисля, че познава книгата ми за покойната ми съпруга Джени. Претендирам, че в новата ни словесност няма друга книга с толкова разголени чувства, с толкова ясно изразена обич. И Лора мълчи, когато някаква си твърди, че дневниците ми, част от които са и спомените ми за Джени, били „книга за тъмните сили”?
Не мога да разбера това мълчание. Хайде, онази, другата, е лишена от всяка любов и не може да разбере тази материя… Между другото, пак тая стара дама говори отвратителни нелепости и за един великолепен български филм – „Единствената любов, която Хемингуей не описа”. Ехидният й коментар беше: „Е, как ще опише, когато такава любов няма!”. Обаче само тя не я вижда, понеже е лишена от това чувство, мисля дори, че и никога не е била спохождана.
Нейна си работа, ако не ставаше обаче дума за това, че телевизионно време е дадено на откуп на един мизантроп, който при това няма никакви сетива за света на изкуството. И това пред очите на хилещия се Милен, който я гледа така, сякаш си има работа с Монтен, ако, разбира се, е чувал кой е Монтен.
Напоследък той се нахвърли върху вашия вестник заради една неточност. Макар че иначе трудно скрива интереса си към масовите вестници, той друго и не чете. Очевидна е жаждата, с която търси всяка дори незначителна подробност за скромната си особа в тия вестници – къде бил, коя спрягат за негова дама, хубаво му е да се говори за връзките му, повечето очевидно несъществуващи – когато това се прави, той изобщо не мисли за момичето, което вероятно унизява по този начин. Изобщо все се надига на пръсти, за да бъде видян по-добре, доста неудобна поза, но той не се отказва. Прилича ми на човек, който кара кола за 2 хиляди лева и гледа да се надпреварва с онзи, който кара кола, чийто фар само струва 5 хиляди лева. Но Миленчо се надига на пръсти – като ония селяндури, които всяка заран идат да търсят работа в София, и все гледат да те натресат със скапаните си коли – от завист, че караш по-хубава кола, или изобщо че си това, което те не са.

– Възможно ли е да се направи едно сравнение между него и Коритаров?

– Е, това е напълно невъзможно занимание. Коритаров е класен журналист, вън от съмнение, докато Миленчо си е един водещ, който прави доста усилия да не се срине в пистата на палячовците. Спомнете си само авантюрата му в „Биг Брадър” – това отгоре на всичко си беше и чист провал, понеже егоцентризмът му, напълно неподплатен, се оказа извън мярката дори за подобно ексхибиционистично предаване. Писал съм и по-рано, че той ми прилича на онези смахнати американски проповедници, които в края на проповедта си дори еякулират в панталоните си от напън да се харесат – нашият не е стигнал дотам, но има време. Навремето поисках участие от Коритаров и незабавно го получих. Нищо, че Зурлева не беше спала цяла нощ, за да издирва Били Лъжеца, както наричат Красимир Гергов, и да го намери чак в Лондон, и да ми осигури опонент. Сега обаче се е скрила като мишка и не смее да си подаде носа, тогава когато телевизията й нарушава закона. Освен че са страхливи, тия хора са и подли…
– Какво имате предвид?

– Във вторник Нова телевизия реши да даде право на отговор на кинокритика проф. Александър Грозев, директор на Националния филмов център – пак заради дивотиите, които изговори Люба Кулезич. Изобщо „Здравей, България” деградира дотам да се превърне в инструмент за разчистване на сметки на стари, незадоволени дами и комплексари. Няма такава позорна трибуна в момента. И тъй, благоволиха да дадат думата на Сашо Грозев. И какво се случи след това – нещо нечувано, наистина нечувано. Този г-н Якуб трябва да е луд, за да търпи повече този произвол. Веднага след Грозев цъфна Гого Папийонката, тъй нареченият Лозанов, който разнася рошавата си физиономия от медия в медия и е храбър колкото една свирепа овца. Гого – в рубриката „Рожден ден”. Но рожденият ден на този медиен бърборко бе в неделя, а те го показват във вторник, отгоре на всичко и сестра му е програмен директор на Нова телевизия. И господинчото, разбира се, пак започва да ръси вечните си глупости за ДС – и по адрес на Грозев, разбира се, на когото току-що са дали право на отговор. Тези хора нямат грам приличие, те са някакви етични неандерталци. Гого Лозанов говори и срещу Тодор Славков. И забележете сега каква низост – Тошко нямал право да говори за социализма и това го казва Гого, чийто баща е направил паметника на Живков! На Тодор Славков му е забранено да говори за Живков и точно Гого – чийто баща е направил приживе паметника на диктатора – му забранява това! Това вече е някаква патология. Отгоре на всичко някои хора твърдят, че Гого е работил в списание „Фото”, когато негов главен редактор беше Иван Славков! Освен че са етични кастрати, те са и неблагодарници тия хора! И Миленчо пак се хили и нещо повече дори – дори се прави на смелчага.

– Милен веднъж каза, че имал бележка за чисто досие?

– Да де, той все се хвали, че няма досие. Добре, няма. Но въпросът е какво има – освен тирантите си, с които имитира Лари Кинг – само с това, иначе има любопитството на едно чехълче, нищо повече. И една арогантност, с която прикрива всичките си комплекси. Той е голям любител на „жълтите” вестници – но сега хубаво ще се опари

В. „Уикенд”