Килърите на съдебната система
Отдавна чаканите присъди по делото „Килърите“ вече са факт. За всички, които следяха процеса, те бяха предизвестени. Знаци за това бяха дадени както от съдебния състав, ръководен от съдия Димчо Луков, така и от вътрешния министър Цветанов. От първия миг на процеса съдът остави подсъдимите с белезници на ръце – нещо, което не се е случвало в демократичните правораздавателни системи, и което е ясен израз на вече оформено мнение за виновността на подсъдимите.
Подсъдими, защото Цветан Цветанов е решил да бъдат такива. Нищо от доказателствената част по време на процеса не изясни съпричастността на подсъдимите към престъпленията, в които ги обвиниха и заради които ги осъдиха.
Целият процес, подобно на делото „Октопод”, имаше два живота – един в съдебната зала и друг в медиите. Те нямаха нищо общо помежду си, а от самото начало пропагандата направи всичко възможно в обществото да няма никакво съмнение, че точно тези хора са поръчали няколко убийства, още преди да е започнал самият процес.
В съдебната зала, освен че бяха с белезници, подсъдимите бяха заобиколени от многократно превишаваща броя им съдебна охрана. Отвън и вътре в самата сграда на съдебната палата демонстративно бяха разположени многобройни съдебни охранители и полицаи.
Самото име „Килърите”, наложено от МВР, издаваше, че краят е предопределен.
Това стряскащо име въздействаше пряко не само върху съзнанието на публиката, но и на всеки съдия и съдебен заседател, които, преди да облекат тогите, също четат вестници и гледат телевизия. Разследването по делото е проведено не в Софийския съдебен район, както е изисквал законът, тъй като убийството на Юри Галев е било последно по време, а е било поето от Окръжна прокуратура – Шумен, обявена от министър Цветанов за правилната прокуратура, а Шуменският окръжен съд – за най-обективния съд в страната.
Защо точно в Шумен? Защото там Цветанов е подчинил цялата съдебна власт
– и прокуратура, и съд са в ръцете му. Никак не беше случайно, че съдия Нели Батанова оглави Шуменския окръжен съд по времето на ГЕРБ. Тя е съдийката, която оправда убийците на студента Борилски и предизвика международен скандал, че дори и намесата на президента Никола Саркози. Всички в Шумен знаят, че подкупът за тази оправдателна присъда е от няколкостотин хиляди лева, но вместо да бъде разследвана и уволнена от съдебната власт, Батанова оглави съда. Така чрез нейната зависимост целият съд бе подчинен на Борисов, Цветанов и изпълнителната власт.
Поради тази причина още в досъдебната фаза на процеса се получи недопустима симбиоза в действията на Шуменската окръжна прокуратура и Шуменския окръжен съд. Мерките за неотклонение и ключовите разпити на голяма част от свидетелите се разглеждат само от един съдия – председателката на съда Батанова. В нарушение на закона тя не само е давала разрешаването на използването на СРС, но е взела и дейно участие в прилагането на част от тях. Допуснато е
поправянето на част от протоколите за разпити на свидетели без тяхното съгласие.
Трите прокурорки, ръководили разследването, които в последните дни обикаляха като цветарки из удобните на властта телевизии, са заобиколили закона и са провели пред съдия Батанова всички разпити на свидетелите по друго, отделено нарочно производство, което е имало друг предмет на доказване и което по-късно отново е присъединено към делото, наречено „Килърите“. По този начин те са лишили обвиняемите и защитата им от вземане на участие в тези разпити. В съдебната зала огромна част от тези свидетели не поддържаха дадените по това производство показания, но по искане на прокуратурата съдът ги прочете и включи в доказателствения материал.
В съдебно заседание съдът прояви странна бързина и припряност, като насрочи делото за всеки ден от юли 2011 г., очевидно с желание да приключи производството в рамките на един месец. Обикновено
по такива дела опитните съдии не бързат и изясняват внимателно всеки факт.
Още при първите разпити се установи, че редица свидетели на обвинението – Джамалов, Петков, Цеков, Светлин Иванов и др., отказват да отговарят на въпросите на защитата. Стана ясно, че заради участие по делото, наречено „Килърите“, част от тях са получили облекчаване на процесуалния си статус по други дела – или са били освободени от ареста от прокуратурата, или други водени срещу тях наказателни дела са били набързо прекратени, или са получили смешно малки условни присъди за повдигнатите им обвинения.
И тук схемата е същата –
зависими, криминално проявени или направо осъждани лица се ползват като свидетели
и единствено на техните показания се издадоха най-тежките присъди. Установява се, че част от тези свидетели откровено лъжат, други си спомнят удобни факти за обвинението едва след повторния им разпит. Някои от свидетелите са довеждани в съда от нарочно командировани в Шумен служители на ГДБОП. На част от свидетелите бопаджиите след указание на Шуменския окръжен съд са раздали протоколи от разпитите им от досъдебното производство с указания да повторят написаното в тях. Това става непосредствено преди разпитите в съдебна зала.
Съдът поставя под охрана някои от тези свидетели, без да има необходимите законови основания за това. По правило разпитите на тези свидетели се приемат на ангро от съда, който не допуска проверка на достоверността им. В редица случаи
тази недостоверност се разкрива чрез други доказателствени средства,
но съдът явно ги е игнорирал в мотивите си. Особено се набиват на очи лъжливите показания на някои от свидетелите срещу Георги Вълев – Найден Недялков, Светлин Иванов, Симеон Симеонов. И тримата са арестанти и затворници, поставили се в услуга на прокуратурата. Не са лишени от основание твърденията в публичното пространство, че именно чрез използването на такива лица през последните няколко години прокуратурата създаде професията „свидетел на обвинението“.
Посочените трима свидетели направиха изявления, че Георги Вълев и Васил Костов-Кеца направили самопризнание пред тях, че са поръчали убийствата, за които ги съдят, докато са били заедно в една килия. Техните показания обаче се опровергават от резултатите от подслушването на тези разговори в килията. Специалните разузнавателни средства отразяват безпристрастно съвсем друго съдържание на разговорите в килията, в които липсват твърдените от Иванов, Недялков и Симеонов факти.
По отношение на други свидетели се установява
безпрецедентен натиск от страна на ГДБОП и Шуменския окръжен съд.
Свидетелите са натискани да дадат показания в изгодна за обвинението посока. Пред тях е бил поставен избор – или да кажат онова, което иска прокуратурата, или да бъдат арестувани и обвинени в съучастие с така наречените „Килъри”. Такива показания, дадени под принуда, никой уважаващ себе си съд не би допуснал да бъдат включени в доказателствения материал. В Шумен обаче те бяха включени.
Най-фрапиращо бе неизменното присъствие в залата на Валентин Цоновски, зам..-шеф на ГДБОП и шеф на направление „Терор”. Този човек явно нямаше никаква работа в София, защото почти не пропусна заседание на шуменския съд. Забележете, дори атентатът в Бургас, при който загинаха израелски туристи и български гражданин, не можа да го накара да зареже Шумен и делото и да се заеме с разследването. За него
делото „Килъри” очевидно беше по-важно от най-големия атентат в България
с огромен международен отзвук. Само този детайл казва всичко за делото.
Освен това в доказателствения материал по делото чрез прочита на показанията от досъдебната фаза на процеса се приемат за доказателства такива факти, твърдени от свидетелите, които се опровергават с писмени и веществени доказателства. Пример – твърденията на свидетеля Боян Джамалов, че Петър Стоянов-Сумиста е присъствал на предаването на 60 000 лева за мокра поръчка по време на среща в кафенето на хотел „Марица” в Пловдив, се опровергават от справката на Гранична полиция, установяваща отсъствието на подсъдимия Стоянов от България в този период. От СРС се установява как
свидетелят е бил „обработван“ от полицията, за да си „спомни“ удобната за прокуратурата дата.
Въпреки това съдът прие лъжата на Джамалов за доказателство.
В хода на съдебното следствие съдът отказва провеждането на разпити на множество свидетели, поискани от защитата. Някои от тях са поискани с мотива, че ще опровергаят определени факти, твърдени от обвинението или от свидетелите му. Друга част от свидетелите ще установят изгодни за обвиняемите факти, трета група лица са поискани да установят обстоятелства по оказано им въздействие по това производство. Следващата група лица са поискани, за да установят наличието на друг много по-силен мотив за престъпни посегателства върху жертвите от страна на други лица. Шуменският окръжен съд не допуска нито едно от тези лица за участие като свидетел.
Съдът не се произнася своевременно по исканията на защитата, а прави това в някое от следващите заседания и по правило в отсъствието на договорно избраните защитници.
На подсъдимите не се връчват протоколите от съдебните заседания на хартиен носител,
за да могат да осъществят правото си на лична защита в процеса. В ареста поради предвидена забрана те не могат да ползват компютър, което пречи да прочетат тези протоколи и на преносими устройства с флаш памет.
Съдът отказва да се съобрази и с малкото направения искания за отлагане на делото поради участие на защитниците в други съдилища по други дела, насрочени преди Дело 303. Съдът отказва на всички молби като декларира, че дори и явяването пред ВКС не е уважителна причина за неявяване пред Шуменския окръжен съд.
Странно е не само осъждането на подсъдимите при такива по характер доказателства,
но и осъждането на абсолютно всички подсъдими, дори и за не толкова тежки престъпления. Подсъдимият Атмаджов например е осъден на 4 г. лишаване от свобода за престъпление средна телесна повреда, за която, съдейки от практиката на съдилищата, се налага по правило условно осъждане.
След произнасянето на присъдите станахме свидетели на похвали и едва ли не любовни излияния между Цветан Цветанов, ГДБОП и Шуменската окръжна прокуратура. Окръжният прокурор на Шумен Ася Петрова, която се прочу с извънбрачните си връзки не само в медиите, беше разхождана и показвана от министър Цветанов по време на американското му турне без никаква сериозна професионална причина. По правило следва да се очаква бурно кариерно развитие. Запознати твърдят, че това ще е в така наречената комисия „Кушлев“.
Тепърва ще се пишат мотивите по това дело и от тях ще стане още по-ясен политическият му характер, защото
правото изцяло отсъстваше от съдебната зала в Шумен.
Добре е обаче то, както и делото „Октопод” да бъдат внимателно проучвани, че дори и да влязат в учебниците по право, за да е ясно още на първокурсниците как не трябва да се води един съдебен процес и защо разделението на властите е измислено преди няколко века. В този смисъл Цветан Цветанов и Бойко Борисов могат да влязат в някой малък абзац на историята като хората, опитали се да се изкарат по-умни от Монтескьо и западната цивилизация като цяло.
Явор Дачков