Кириле, имаш последен шанс Варна да не те псува омерзено. Грабни го!

Нищо случайно няма на този свят.

Кирил Йорданов спечели четвъртия си мандат на кмет. Залепен като гербова марка до новите силни на деня, с неприлично малко гласове одобрение, с нареден, фалшифициран мач? – вече няма никакво значение.

Победителите не ги съдят.

Нито ги просват по очи.

Вселенските закони обаче си свършиха работата и урока бе даден на Кирил Йорданов, стига да има сетива да го разпознае.

Кирил бе унижен и безпардонно намачкан в двубоя си с Веселин Марешки – нещо, което до този момент не му се бе случвало. Нещо, от което Кирил Йорданов винаги е бягал панически, уверен в платената любов на медии и „одобрението на народа” под пълен контрол на пиара.

Високомерието му трябваше да бъде наказано. И Господ си свърши мисията като за целта прати Веселин Марешки.

Кирил Йорданов си заслужи унижението – зависим ли, залян ли, шмърка ли, мъртво пиян ли е – цяла Варна потресена немееше пред другото лице, непознатото, поради старателно платения пиар на кмета през целите 12 години, и го видя неуверен, неадекватен като реакции и уплашен!

Кирил Йорданов трябваше да преживее този смазващ урок, за да разбере, че високомерието, мегаломанията, „всичко е позволено”, винаги се плаща страшно.

Понякога дори най-страшно – с победа.

Познавам Кирил от много години. Лека полека, с всяка година, с всяко усърдно консумиране на властта, от онзи Кирил, когото съм защитавала яростно, тогава когато бе сам и нямаше армия от медийни подгъзурници, не остана нищо. Мехурчета някакви – изкуствени, фалшиви, демонстративно отдалечени от ИСТИНСКИЯ живот на варненци.

Високомерието и горделивостта като най-големи грехове се наказват винаги от Онзи, който вижда всичко.

Понякога с на пръв поглед нелогичното наказание – победа на изборите.

Пак.

По-добре никога да не бъдеш печеливш избран, отколкото губещ, но обичан от хората.

Последният мандат на кмета Кирил Йорданов бе катастрофален и ако не се бе залепил до управляващата партия, щеше да бъде изпратен с камъни. Сега Кирил Йорданов има съдбовния знак да направи опит да го обичат, не само слугите му плужеци.

За целта – трябва да направи три неща: никакво крадене, тотално разграничаване от алчните „приятелски кръгове” и отказ от типичните му врътки – да лъже всички, включително и себе си.

Кирил е опитен играч и достатъчно интелигентен за да признае вътре в себе си, че започва четвъртия си мандат затрупан от ужасяващо неодобрение от страна на варненци.

Ненормалната му втораченост в социологически цифри и стъкмистики няма да го спаси от бездънната истина – Варна е ужасена от онова, което се случи в последния му мандат.

И ако не беше Марешки, а някой друг, Кирил можеше и да не стане кмет.

Пак.

Около Кирил Йорданов пъплят всевъзможни лапачи, слугинаж, нагаждачи и всякакви тарикати, които са го обсебили от години.

Кирил няма нито един верен истински воин и приятел, който да скочи за него в огъня. „Верните” му го предават на всеки ъгъл и са с него само, защото е на власт.

И тук не става реч за „тъпаните”, както той нарече нефелните си чиновници. А за онези, които блеят по цял ден дитирамби за Шефа си, само защото са ЗАВИСИМИ от него.

Кирил Йорданов трябва да успее да се научи, че критиките към него от „лошите” само могат да му помагат, защото са направени от НЕЗАВИСИМИ личности, с позиция.

На новият кмет никак няма да му е лесно този път.

Удивителен във врътките, които прилага и с които 12 години успя да изолира до един точно онези, които му дадоха мандатите като кмет – БСП – този път ще се сблъскат не толкова с местната ГЕРБ, колкото с аритметиката лично на Бойко Борисов.

Кирил Йорданов вече усеща притискането на местните тарикатчета от ГЕРБ, които зинали за консумация на власт, вече искат всичко. Ако може и да дърпат те водата в тоалетните на общината.

И тук – сега е момента – новият кмет не само да шутира всички около себе си, които крадоха с пълни шепи, не само „тъпаните” и „чистосърдечните семейни приятели олигофрени”, но и онези НОВИ предложения – подлоги, които са продиктувани само заради победата на новите дерибеи.

Дали този път ще има силата да го направи?

Времето показва всичко.

Дори и скритите възли с Янко Станев.

Които пак предстоят да се вихрят със злокобна сила.

Кирил обаче трябва вече да е наясно, че нищо не остава скрито. И, че този път ще бъде изгонен с камъни от града, който през последния му мандат заприлича на крадливо сборище.

Аз съм от „лошите очевидци” на Кирил Йорданов и той отдавна дори не ме поздравява. Но страшно много ми се иска този път, в последния си шанс, да успее да се събере и да покаже, че може да остави Варна такава, каквато някога я мечтаехме.

Кирил вече има всичко.

Даже толкова всичко, че може да му стигне и за още три живота, в случай, че може нещо от имането да се пренася Отвъд.

Няма само искренната обич на варненци.

И истински обичните им усмивки, когато го видят.

Има лицемерие, фалш, някакви некадърници, заобиколили го като плужеци, които по цял ден му квичат колко е велик и незаменим.

Има крадци и лапачи.

Но нито един истински приятел.

Киро, Господ ти даде най-голямото изпитание – да превърнеш омразата в любов. Да се смириш и да излезеш от този мандат на финала с истинска чест.

След която всички да ти кажем – евала, кмете.

Аз ти желая да имаш силата този път да не бъдеш ЗАВИСИМ от плужеците и алчните измекяри, а ако те те завържат с корабни въжета, така че да не можеш да мръднеш, да изкрещиш честно и да ни кажеш цялата истина.

Иначе, Другото ще е пак Господне предопределение – да изпиеш докрай горчивата чаша.

Винаги има избор обаче.

Вече имаш всичко и нямаш какво да губиш.

Аз ще бъда първата, която ще ти стисне ръката, ако направиш избора да бъдеш мъж!

Веселина Томова