Кирил Йорданов влезе в тв новините покрай Б.Б. И какво от това?!
След първоначалната паника в Билдинга, че Бойко Борисов е забравен в Сценария за събранието в чест на годишнината на ВМС, щабистите на Кирил Йорданов видяха потенциала в дефилирането на кмета на Варна с президента Георги Първанов. Неговата изборна машина в града е всеизвестна – бизнесмени, партайгеносета, а доверениците му контролират значителна част от актива на БСП в морската столица.
Но тв ударът си К.Й. нанесе в неделя с пиар-маршируването си край Бойко Борисов в тв новините. Лидерът на ГЕРБ е безцеремонен при реализиране на пиар-схемите си. Строителството на пречиствателната станция в курорта „Св.Св. Константин и Елена” е започнало през 2007 г. при друг приятел на варненския кмет – Сергей Станишев. Какво излиза – за едната предизборна кампания „първа копка”, а за другата – рязане на линтичка. Само шефът на Световната банка Робърт Зелиг го нямаше в бившия курорт „Дружба”. Той говори за нова по-опасна фаза на световната криза, а Б.Б. бърбори напоително за България като „остров на стабилност” (малоумно клише, което е още по-нелепо в устата на Б.Б., защото всъщност се употребяваше за България по време на войните в остатъчна Югославия, а той го реди в икономически контекст). Регионалните военни конфликти трудно признават граници, но за световните финанси те отдавна не съществуват. Инвестициите щели да се увеличат според Борисов, защото сме били едва ли не регионален икономически рай – ниски данъци, фискална дисциплина. Но световната криза щяла била да се отрази все пак, защото онези, които довчера инвестирали, сега фалирали. Кирил Йорданов дали разбираше какви нелепици дърдореше Бойко Борисов?
Но върхът на наглостта беше, когато Бойко Борисов, този величав почитател на Т.Ж., оприличи протестите на българските граждани срещу безхаберното правителство на Жан Виденов на палежите и грабежите във Великобритания. Забележете, Борисов говори за 1995-1996 г., а не за периода от 10 януари до 4 февруари 1997 г. Тези думи са гавра срещу българите, скочили срещу финансовата олигархия, която източи ресурсите на домакинствата чрез схемите си с монополистите на пазара на стоките от първа необходимост. „Датирането” е потресаващо – уж Борисов зачертава цяло едно управление на БСП, а всъщност описва „горенето на гуми по кръстовищата” на 2, 3 и 4 февруари 1997 г. Любопитно е дали Борисов ще припомни на просветената публика поне един палеж и грабеж на магазин в периода от 10 януари до 4 февруари 1997 г. За какъв се взима Б.Б., че си позволява да обижда по този начин голяма част от българския народ? Кой си ти, Борисов?! Къде беше тогава – играеше карти с Валентин Златев или беше на онзи „мулташки” рожден ден на сегашен твой министър с печено прасенце?! Щеше ли да си общуваш сега със „световните лидери”, ако онези „рушители” през гладната Виденова зима не вкараха България в процедурата за приемане в ЕС, Борисов? Никакво ОДС, никакъв Петър Стоянов и никакъв Иван Костов не сториха това – българите го направиха, решавайки да приложат на практика изконни принципи на американската демокрация (с помощта на екипа на Бил Монтгомъри, разбира се, и на ненавиждащите Виденов руски „другари”), приемаща, че „гражданското неподчинение” е приемливо, когато правителството управлява срещу народа.
„Хубавото” на ГЕРБ е по-лошо от най-лошото на автентичните демократични и десни партии – босовете на ЕНП са най-големите лицемери. ГЕРБ е дясна партия толкова, колкото БКП беше дясна партия по времето на Т.Ж. ГЕРБ е популистка организация с демагогстващ лидер. За такъв като Бойко Борисов да обиди хиляди млади хора, които скочиха срещу финансовите акули и срещу некомпетентното правителство на Жан Виденов, е като да бръщолеви за приятелството си с някой ритнитопковец или чалгаджийка. Ако такива като Костов, Бакърджиев, Бисеров и останалите не бяха се подиграли с ентусиазма на българите през зимата на 1997 г., никакъв Симеон, а още по-малко Борисов, нямаше да яхнат българите. На фона на тази забележителна „приемственост” защо трябва да се учудваме, че някой тръгнал от правителстовото на Ф.Д, минавайки през кабинетите на Любен Беров, Ренета Инджова, Жан Виденов, Стефан Софиянски, Иван Костов, Симеон Сакскобурготски и Сергей Станишев, е на път да прати в небитието и правителството на Бойко Борисов, ако сегашният премиер преуспее в пиар-кампанията и го направи отново кмет, компенсирайки разпада в ГЕРБ-Варна.
Борисов се опива от „величието” си. Той се къпе в народното безразличие, защото в момента в България няма нито една нова идея и кауза – у нас всичко е от захарта за зимнината до жълтините, описващи лайфа на монополистите, контролиращи цената на шекера. Борисов вече започна да внушава, че България щяла да оцелее с еврофондовете. Това е отчайващо и зачертава предизборната програма на ГЕРБ. Но Борисов разчита на късата памет на публиката. Нещо повече – дори гавраджийски й припомня как под неговото мъдро ръководство правителството решило да се откаже от напъните си да вкара страната в Еврозоната. Гърция вече се задъхваше от дългова криза, но България щеше уж да влиза в империята на еврото, което Сорос е на път да погребе. Голям икономист се извъди този инженер-пожарникар. Дали не е добре Дянков да му връчи при следващата им просветителска беседа „Фаталната самонадеяност” на Фридрих Хайек?! Иначе Б.Б. ще яде хурката на следващите парламентарни избори заради наглоста си да обижда българите. И поради навика си да се оправдава, докато търчи след събитията. Да говориш, че България щяла да мине през кризата с еврофондовете, а икономическите мотори на Европа били свободни да си палят и грабят магазините, е просто нечувано. Да не би тези еврофондове да идват от нищото. Берлускони съкращава сега чиновниците в Италия с брадварска безпощадност. Евролидерите ще наритат чиновниците в Брюксел. Значими чуждестранни инвестиции няма и няма да има до края на мандата на сегашния кабинет, защото малка и отворена икономика като България е подвластна на процесите в Големия Свят, а там всички се опитват да се спасят чрез мегапазарите.
Но какво значение има това за „естествени лидери”, пардон, като Бойко Борисов и Кирил Йорданов?! Те откриват пречиствателна станция, режат лентичка и се имат за големци в малкия свят на „елитните”. Дали не е по-добре да открият пунктове за безплатно раздаване на очистително, за да могат варненци, знаещи отдавна какво е да живееш в малка и отворена икономика в „Голям Град” като морската столица, да се разтоварят от безпардонната демагогия? Йорданов и Борисов се самоизобразиха като спецове по рейтинги – на САЩ им пада, България го вдига, а Варна надминава дори страната. Защо да се учудваме тогава, че Б.Б. избра именно Варна, за да говори за проблемите на световната икономика и за България като за „острова на блажените”? Е, не вървели много добре програмите за конкуретноспособността и администрпативния капацитет, но лошо няма – да не се „вайкаме” и да се „стегнем”. И най-важното – да не забравяме, че самият Бойко Борисов ни ощастливява с лидерската си величавост. Дейвид е слабак, Ангела е „стара чанта”, Берлускони е „пенсия”. Но ние си имаме лидер като за световно – каквото каже, все е истина: ще влизаме в еврозоната, няма да влизаме в еврозоната, ще бастисваме Кирил, ще вдигаме Йорданов. Сами сме си го избрали този лидер като за световно, който е забравил, че за истинските лидери в света вече сме само ТЕРИТОРИЯ, пардон, „остров на стабилност”, а Варна е неговото пристанище, пълно с политици-търгаши. Такова политическо тържище няма да затрудни нито една рейтингова агенция – Кирил Йорданов се откроява на фона на останалите бърборковци, защото години наред „умно мълчи” край премиерите. Така и в неделя – Б.Б. реди „бисер след бисер”, а К.Й. мълчи неустоимо. Какво има да каже – със Станишев първа копка, с Борисов – рязане на лентичка. Репортерките на къса каишка притичват като подритвани дворняшки и чакат подвикване от „Онзи с кучешката реплика”, за да лижат поредното подхвърлено малко кокалче, докато Б.Б. бълва заучени фрази за Световния Кокал и мълчи за нашата политическа туршия.
www.bgsniper.com