Кирил Йорданов все още не е преизбран, милички…

Свилен Крайчев поне не е като онези суперврътковци, които миналата есен бяха готови да линчуват К.Й. пред някоя кръстена на него дупка. Защото наивната приповдигнатост, обхванала някои герберни мушмороци, след като Бойко Борисов разпореди на Павел Димитров в „Евксиноград” в понеделник (между 13.30 и 13.55 часа) да им сведе до знанието, че трябва да преглътнат подкрепата за К.Й., е много смешна. (Заседанието на Областния съвет на ГЕРБ-Варна бе процедурна формалност.) Защо?

Герберите съскат срещу Кирил Йорданов. Почти всички. Но като не можаха да изкарат гарантиран победител на вота, клекнаха пред Статуквото. И решиха да го превземат с прибежки и припълзявания, поединично и на групички. Превъплътяват се. Мимикрират. Голям цирк ще настане, ако Кирил Йорданов бъде преизбран. Приготвили са му два сценария – 18 месеца кмет, докато разгони старите си съратници и трудоустрои герберни послушници, а след това – Швейцария. Вторият сценарий е по-умерен – балансирано контролиране на Билдинга, консумиране на властта и „обгрижване” на варненци в рамките на прогреса, пак пардон, на преточването на бюджета. Но, милички гербери,

Кирил Йорданов все още не е преизбран. Какви са тези подранили тържества и медийни фойерверки?

Противно на внушенията, че Кирил Йорданов бил и досега човек на тимаджиите, се налага да предупредим – точно ТИМ има ресурс да разиграе пасианси, които да вкарат в затруднение някои ентусиасти от екипа на кмета и да ги принуди да се съобразяват с естествени регионални лидери при изграждането на новите паритети. ТИМ, разбира се, ще подчини стратегията си на двете опции – Кирил печели, Кирил губи, нашето поне трябва да се запази. Малко от другите играчи могат да си позволят афиширана или зле прикрита „двойна игра”. Дали Бойко Борисов не трябваше да каже – „Важно е кметът на Варна да работи добре с правителството и с ТИМ”. Със сигурност по-точно щеше да отразява действителността в града и щеше да бъде по-честно към публиката. Твърде рано е да се определят всички „двойни стъпки” на тимаджиите – не е все едно дали Борислав Гуцанов или Добромир Джиков ще бъдат опаковани като основни играчи срещу К.Й.

Всъщност не Павел Димитров наложи силово Кирил Йорданов. Точно обратното е – на П.Д. му наложиха сегашния кмет като кандидат. В неделя К.Й. взе мерки да не бъде отложен за пореден път – предупреди Бойко по свои „СРС” канали, че в понеделник ще обяви – ще играе на изборите – с подкрепата на ГЕРБ, или без нея. Борисов отстъпи. Сега питането е – дали това няма да го настърви да се включи в нечия „двойна игра”. Бойко не е по-малко чувствителен, самомнителен и горделив от Кирил. И най-важното – самосъхранителен. Дори Костов прояви чувство за самосъхранение и след като на 20 септември 1999 г., докато държеше предизборна реч във ФКЦ във Варна при откриването на кампанията на Добрин Митев, бе застрелян Абдула Насърдиевич Патаев, човек на руснаците и чеченците едновременно, се отдръпна и не се появи на закриването на кампанията, а прати на 12 октомври 1999 г. (докато той отиде в Нефтохима…) най-големия противник на синия кандидат – Бъки. На 15 август т.г. Бойко Борисов вероятно отново ще уважи празника на Варна и ще влезе в кадрите ухилен край кмета. Но ако кампанията на К.Й. тръгне надолу, историята от 1999 г. наистина може да се повтори – Бойко Борисов не е по-малко предпазлив играч от Иван Костов.

И така – Кирил Йорданов все още не е преизбран, милички…

Нещо повече. И да бъде преизбран, това едва ли ще е повод за негова бурна радост. Чака го тежък мандат – даже не се знае дали ще е пълен. Но това са си негови кахъри. Важното за наточилите се да се впишат в следващата Раздавачка е, че битката в задкулисието вече започна – старите играчи се натискат да останат, а новите напират да овладеят ключови капии. (Това е най-голямата опасност за К.Й. – дори няма нужда от тимаджийски диверсии в случая, „момчетата” могат да си пият фрешовете на голямата яхта и пак да стане „на тяхната”, защото процесите са обективни – капиите са малко, мераклиите са много.) Опасности дебнат отвсякъде – спасение не се вижда отникъде. Ако варненци преценят, че на Кирил Йорданов три поредни мандата му стигат, никакви комбини не могат да ги спрат. (Ако Джиков се докопа до позицията на Гуцанов, има реални шансове да стане кмет при такъв сценарий.) Напомняме написаното от нас – ако Кирил Йорданов не покаже, че притежава енергия и има идеи за развитието на града, няма смисъл пак да става кмет. Варна не е бюро по труда.

Но от друга страна – борците срещу Кирил, които през 1999 г. го привиждаха като спасител от гнета на създадения от Христо Кирчев и останалите тогавашен лидер на СДС-Варна, Добрин Митев, едва ли ще бъдат припознати от доказано паметливите варненци като водачи на битката срещу Статуквото. Твърде много са блажили от него.

Варненци наистина заслужават промяна – но трябва да покажат, че я искат.

Начините са два – залагат на „алтернатива”, или принуждават лидера на Статуквото да я извърши. Но дотогава, милички, не забравяйте – Кирил Йорданов все още не е преизбран. Но пък неговото избиране би било убийствено за „алтернативните” – ще потвърди незаменимостта му на фона на тяхната минала услужливост. Наистина е тъжно – три мандата „елитните” във Варна не можаха да излъчат достойна алтернатива на Кирил, която не да го помете на първи тур, но дори да обезслимси негова поява на вота. Другото е хленч – „елитните” във Варна са нефелни, щом като Кирил ги разиграва три мандата. Варненци наистина не са виновни – всъщност те са единствените невинни. Перверзно е, че дори не им се предлага истински избор – „алтернативата” е фалшива за жалост.

www.bgsniper.com