Кирил Йорданов и ГЕРБ: бракът по сметка се разпада, Варна също. Лошото е, че сме от страната на булката
Според една доста безмилостна статистика, браковете по сметка били най-стабилни, защото в тях никой не очаквал любов и ярки емоционални преживявания, но затова пък предварително се знаело кой какво ще получи. Ако направим аналогия между този факт и политиката, благословеният с изборна победа съюз във Варна между Кирил Йорданов и ГЕРБ трябваше да е здрав като бетон. Или като нов асфалт. А то какво излезе? Ни едното, ни другото. Почти година след местните избори е пределно ясно, че правителството и общината ни „не мелят“, а Варна остана, както казва народът, от страната на булката.
Ако някой все още не вярва, и му трябват примери, не е трудно да ги намерим. Не говорим за фразата на Бойко Борисов за „селото“, тя просто показва докъде стига хоризонтът на един „столичанин в повече“, роден в Банкя.
Но през юли премиерът беше пределно ясен: „Много е видна разликата между градовете, в които кметовете работят с европроекти, привличат пари, държавата ги кофинансира и помага, и тези, които ги мързи и само викат – държавата да даде. Не мога да не дам пример в разликата между Бургас и Варна.“ В отговор кметът ни преглътна критиката, обясни на медиите, че не са разбрали правилно казаното и се похвали, че е договорил държавна подкрепа за местни проекти. Какви точно, не стана ясно.
После пък започнаха протестите за Морската градина. Докато Кирил Йорданов се опитваше някак си да ги омаловажи, ГЕРБ се усетиха, скалъпиха едно леко куцо решение, което втъкнаха в Общия устройствен план, и изгасиха пожара. След това вътрешният министър Цветан Цветанов пристигна, за да спре като с магическа пръчка колите в парка. Колкото до Кирил Йорданов, който в крайна сметка въведе със своя заповед новата схема на движение в Морската градина, остана само да отговори на въпроса къде е бил през всичките предишни години, в които автомобилите я превземаха.
Крошето от Дянков
Последният удар по кмета пък дойде от финансовия министър Симеон Дянков, който доста директно го посъветва, докато си кара мотора, да мине и покрай културните и исторически паметници във Варна, барем види, че трябва да се напишат проекти за опазването им.
Казано най-общо, министрите на Борисов, та и той самият, ползват кмета ни като боксова круша, сякаш им е най-върла опозиция, а не тяхна номинация. Дали ГЕРБ му го връщат, че преди година твърдеше, че не те, а Варна е неговата партия? Най-вероятно да. То и без друго твърдението на Йорданов не беше вярно. Може ли това да е поведение на една отговорна и управляваща политическа сила? Категорично не! Но пък вече е очевидно, че ГЕРБ са само едно от двете.
Лошото е, че сме от страната на булката
В тази ситуация Кирил Йорданов се прави, че може да показва характер. Пред смълчания общински съвет единствено той допусна, поне на теория, че местната ни власт може да излезе с обща, надпартийна декларация пред правителството, в която да уточни какво е нужно на Варна. Всички останали партии и партийки седяха като глътнали бастун, защото предложението за нея беше дадено от лидера на БСП – Варна, Борислав Гуцанов. После пък финансистката на кметския екип Стефка Господинова направи на пух и прах предложените законодателни промени за финансирането на общините, като директно показа на послушните варненски депутати от ГЕРБ, че обричат местното самоуправление на мизерия. И тогава – бам! Дянков скастри кмета.
Може би браковете по сметка, политически или не, са наистина стабилни, но само докато сметката в тях наистина я има. А за ГЕРБ ползата Кирил Йорданов да е в техния лагер се изчерпа с изборите. Сега управляващите май си отглеждат като в саксия отрано нов кандидат за кмет и вече могат да ругаят сегашния, за да се харесат на недоволните си избиратели. Подобно извъртане е нечестно, но моралът на ГЕРБ е достатъчно разтегливо понятие, за да си го позволят. Така или иначе, и да останат управляващите и кметът заедно, и да се „разведат“, нека повторим, пак си оставаме от страната на булката.
Веселин Златков
В. Народно дело