Кмете, още ли чакаш Борисов да те погали с посланическо място в Берлин?
Ако Кирил Йорданов не е в състояние да си изпълнява задълженията, ДА ПОДАВА ОСТАВКА!
Очевидно е, че инфраструктурата на Варна е пред разпад. И това се случва след почти 10 последователни години (2000-2009) на непрестанен растеж на приходите в общинския бюджет.
По принцип темата е неизчерпаема.
Да се надяваме, че все някога, някой от оторизираните контролни органи ще се пробва да разгадае загадката, как през годините са усвоявани парите на данъкоплатците и каква е ефективността на управленските решения, планирани и осъществявани в Община Варна.
По-важно е друго.
При кмета на Варна Кирил Йорданов се забелязва някаква умора от властта. Ако щете – отегчение. Скука?
В градът, който избра Йорданов цели три пъти, умират хора затиснати от дървета. Всеки дъжд е трагедия – житейска, лична, групова, класова, расова, религиозна.
А кметът го няма.
Няма кой да се извини. Да утеши угнетените и страдащите.
Изглежда е крайно време вакуумът във властта да бъде запълнен.
Ако Кирил Йорданов не е в състояние да си изпълнява задълженията, ДА ПОДАВА ОСТАВКА!
Липсата му и без това няма да бъде усетена. Сътресение (евентуално) ще има по етажите в общината докато се нагодят към новата власт общинските чиновници. И това е.
В края на краищата все някой трябва да носи отговорност във Варна поне за едно нещо.
Между другото това е най-гадния номер, който може да скрои за изпроводяк Кирил Йорданов на политическата класа във Варна.
Никой не е готов за избори.
Пари няма. Сериозни кандидати за кмет също липсват. Лято е!
И все пак!
Случаят си заслужва да цитираме един истински политически мъдрец -Роналд Рейгън:“Ние сме народ, който има правителство – а не обратното. И това ни прави специални сред всички народи на земята.“ (Реч на президента Рейгън при встъпването му в длъжност на 20 януари 1981 г., 14 дни преди да навърши 70 години)
Каквото и да говорим, на варненци едва ли им пука за дереджето на политиците. Поне не повече отколкото за „изчезналия“ кмет.
Хората не са длъжни да се съобразяват с нечия накърнена нежна душевност, деликатни чувства, благовъзпитан мързел, псевдоаристократична скука, образователен дефицит, професионална неподготвеност или каквото и да е там.
Ако на някой му е изчезнала политическата потентност… да си купува виагра за своя сметка.
Да демонстрираш „твърдост“ на гърба на данъкоплатците най-малкото не е коректно!
Тоест, на Йорданов ако не му се кметува, пътища много!
Антон Луков
Бел. на afera.bg:
Съгласни сме с позицията на колегите, но добавяме щрихи от текущото битие на варненското „смело сърце” – кметът Кирил Йорданов. Всъщност, Кирето още чака да си уреди безметежното лично бъдеще и тогава да поеме отговорност за грда. Дали е в къщата си в Ница, или някъде другаде лекува душевните си болки – не е толкова интересно. По-важното е какво го вълнува и на какво се надява, а именно: Кирил Йорданов чака септември „да се разберял окончателно с Бойко Борисов”. На този етап Йорданов се фука смешно и надупено, че постоянно си говорел по телефона с Борисов. /Впрочем, така се подлагаше и на Станишев, и на Доган/. През септември Борисов трябвало да реши дали Кирил Йорданов ще бъде пратен посланик, за упование на Екатерина Велика – Елена Валеева, като посланик в Берлин, или ще го употребят за пореден път като бъдещ пак кмет. Този път в услуга на ГЕРБ. Та затова се е покрил Кирето. Чака, милият. И да не го проснат по очи. Защото освен, че ако се разрови в общината, ще замирише, но и той не е корав мъж като Дънката и Гуцанов и в ареста ще се скапе окончателно. Ако питате afera.bg нито ще види посланическо място, нито ще стане пак кмет. Страстите Кирилйорданови са тези към този момент. А градът, заедно с падащите тополи, кучета го яли.