Кмет на 120 хиляди души
Аз съм Йорданка Фандъкова. Аз съм кмет на близо дву-милионен град – ВЕЧЕ! Нищо, че само около 12 % ме признаха за такъв, преди да знаят какво мога. Другите? – ще се опитам да ги убедя, стига да не ми пречат. И Бойко ще помага…
Ле-ле-е, колко беше бесен като се видя, че и след 18 ч. изборната активност едва се вдигна над 20 %.
250 хиляди души гласували?! – за София е малко. Но… колкото, толкова – стигат ни, и той така каза (пред журналистите, де, иначе, нали споменах, че беше бесен).
Казвах му аз на Бойко, че по-добре да ме остави в Образованието, но той – не, та не! Вика „Цецка ли да изтегля от парламента?" То, вярно, ако изтегли Цецка, ще трябва да сложи Искрето на нейно място, пък ако я сложи… нищо лошо не искам да кажа… но някой от заместниците на парламента ще остане без стол.
Не можах да го убедя, че това не е моята битка. Не че и толкова съм опитвала, нали си го познавам отпреди – той казва, аз изпълнявам, какво да му противореча, нали е Босът…
Той, че е бос, бос е, но…
Ама да не ме разберете погрешно, моля ви се, нямах предвид това. Вие какво си помислихте? – Нищо подобно не съм казала. Точка.
И като цяло пресконференцията мина добре, с изключение на гафа на оня журналист от Нова, дето ме нарече „г-жа Кадиева", сигурна съм, че го направи нарочно. Но пък Бойко му го върна тъпкано, евалла! – да те нарекат Бареков си е голяма обида за журналистите. Е, не за всички, но поне за тия, на които им пука, за тия, дето все още са запазили някакво достойнство…
Пък оная, дето ме попита що плача… Ми плаче ми се, плача, то да не е много за радост тая работа. Добре, че Бойко ми каза преди пресконференцията да кажа, че очите ми са зачервени и сълзят от алергия. Ей Богу, нямаше да се сетя за такъв финт, дано пък сега не почнат да ме съжаляват по медиите заради „алергията". Ако оная беше попитала „Алергия към какво?", направо щях да й кажа – „Към нахални журналисти". Не, нямаше да й го кажа, че ще си разваля имиджа, само така се силя, пък и аз не съм груб човек…
То ми стигаше и това, че на репортажа казах, че обичам да чистя, те пък журналистите го извъртяха, че „Най- обичам да чистя с парцала". Бойко хем ми се смя, хем ми се кара, не знам как да го приемам – като приятелска закачка, или като строга служебна забележка?
„Какво чистене бе, Данче, кви 5 лева – вика – като след работа тичаш или във фитнес залата или на козметик и фризьор? Той и мъжът ти затова готви – уж, че си много заета."
Че съм заета, заета съм, но кога съм твърдяла, че съм заета само с работа? Пък и като си погледна старите снимки от преди няколко години – ми аз съм друг човек. То, това, да не става без усилия и отделено време?! Да не говорим за пари…
Много съм си добре. И главоболието ми изчезна. Преди като се връщах от работа, главата ми се пръскаше, нищо, че я имах два часа на ден, я – не. Директорка!… На училище…
Ако ме питате, много по-хубаво е да си министър. И кмет не е лошо, макар че като си помисля какъв батак е в общината, направо не ми се връща там. Но Бойко като е рекъл… Видях тия, дето му се опънаха, какво стана с тях, затова – кротко… Пък и няма какво толкова да съжалявам – и в Образованието е едно минно полееее, това в общината поне си го познавам, вече даже интуицията ми подсказва как да минавам между мините, без да ги взривявам…
Аз съм Йорданка Фандъкова – новият кмет на София…
НЕ, НЕ СЪМ ЙОРДАНКА ФАНДЪКОВА, само се опитах да вляза в кожата й и да си представя как се чувства.
Мария Борисова