Кога някой ще започне да контролира депутатите?
Ние пък си мислим, че тъкмо в законодателната власт, трябва да има най-ясни, безкомпромисни и взискателни механизми за санкция на прегрешилите. Там са хората, които ни представляват и които злоупотребяват с нашето доверие. защото с избора им ние не сме ги пратили на партита и авантаджийски сбирки, а да направят живота в държавата ни по-добър. А така и нашия, като граждани на тази държава.
И какво се получава? Само партийният лидер може да ги удари през пръстите. И толкова… Колкото и да и се иска на Цецка Цачева да оправдава посраните депутати с изказването си, че това е опит на медиите да покажат неработещо Народно събрание, ще се окаже, че е точно така. Защото какви закони приеха тези депутати, та направиха живота ни песен?
Никакви! Няма закон за богатите, защото всички в Парламента са нечии подлоги с дебели портфейли. Затова пък има данък колиба, което иде да покаже, че депутатите работят срещу избирателите си. Те пък ще ги накажат, като не ги изберат следващия път. Но дотогава? Дотогава тези, избраните ще си разиграват коня…
Спомнян си един шибан депутат навремето в групата на Жорж Ганчев, който лично беше шамарен от своя партиен бос. Е, те този смехурко с байганьовска наглост обяви на група журналисти преди години, че е влязъл в Парламента за да взема, а не да дава… Оттогава до днес – промяна никаква. Само приказки за подрастващи, на които се хващат все още бащи и майки, бабите и дядовците им. Докога ли?
Може би, докато се намери парламент и мнозинство, което да направи депутатството служба в интерес на избирателите, а не както е досега, в служба на собствения им джоб! Няма управия в тази държава и няма да има, докато се управлява от гангстери. А онези, които се дивят на силиконовите цици на чалга певачките, гласуват за мутри и партиите им.
Защото за 20 години демокрация ценностната им система се обърна на 180 градуса и престъпникът е героят на нашето време. Справка – всички новинарски емисии и вестникарски публикации! А щом и медиите пеят в хора на мутрокрацията – тежко ни! Ще трябва да правим нов бардак…
Драголюб Велчев