КОГО УБИХА В МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ

КНИГАТА: ПЪРВА ЧАСТ
В първия ред на „Сефер Ицера”(„Книга на сътворението”) се казва, че Бог е създал Вселената като разказвал, не я е изградил с един замах, а постепенно разказвал възникването на Космоса. Така всеки изгражда и своя свят, и своите митове.
НЕ ИСКАМ ДА МЕ ХАРЕСВАТЕ, НЕ ИСКАМ ДА МЕ ОБИЧАТЕ, НЕ ИСКАМ ДА МИ СЪЧУВСТВАТЕ, ИСКАМ ЕДИНСТВЕНО ДА МЕ УВАЖАВАТЕ, А ТОВА СЕ КУПУВА С ПАРИ…
Повечето добри истории са пропити със сладка и обсебваща тъга. Те стягат душата ни в страстна болка, като садист, който най-накрая открил своя еуфоричен извор на сластно страдание. Болка, с която впоследствие и самите ние не желаем да се разделим, поне не и веднага. Поне не и завинаги.

ПЪРВА ЧАСТ
ПРОЛОГ
СОФИЯ 4 ЮЛИ 2012 ГОДИНА
Мъжът стоеше облегнат на стария клен точно срещу магазина на Mason на ул. „Леге” в центъра на София. Времето бе задушно, а самотникът до дървото бе облечен изцяло в черно, като че напук на цялата лятна шарения около него. Той пушеше и някак си безучастно наблюдаваше вече полу-празните вечерни столични улици. Макар и да бе едва средата на юли, градът вече се бе изпразнил. Софиянци бяха на почивка. Или на село. Както обичаха да се шегуват перничани.
Самотникът хвърли цигарата на земята и внимателно стъпка фаса. С бавна походка се насочи към близкото заведение – „Музеума” – точно на гърба на Архитектурния музей. Влезе през входа без да поглежда никого – нито от персонала, нито малцината посетители, седнали на първия етаж. Без да бърза непознатият се насочи към стълбището, водещо към подземния етаж на заведението. Долу, между редицата кожени кресла и модерно обзавеждане, някак не на място, стояха древни колони, останали от митичното римско присъствие по тези земи. Без да им обръща внимание, мъжът бързо премина през малка вратичка, водеща към сервизните помещение на заведението. Както и бе очаквал, те бяха празни. Странникът отиде в края на помещението, отмести няколкото празни каси от безалкохолни напитки и без усилие повдигна стария, отдавна неизползван капак, водещ към подземните тунели. Всъщност, малцина знаеха, че под центъра на българската столица от години имаше километрични тунели, разрязващи напряко почти целия град. Общо 300 000 кубични метра подземни проходи, свързващи Министерски съвет, Президенство, Народното събрание и стигащи чак до кв. Лагера, Южния парк и Борово.
Мъжът спокойно опипа началото на стълбата потъваща към мрачната бездна, включи малко фенерче, което прикрепи към главата си, затвори капака и бавно започна да се спуска в тъмницата.
Макар и да не бе минавал никога по тези тъмни коридори, непознатият бързо успя да се ориентира по фосфоресциращите кръстчета, поставени предварително по бетонните стени. С бързи крачки той се насочи по посока на Министерски съвет. След по-малко от 200 метра в тъмницата, мъжът стигна до метална врата с две дебели резета. Голямата камера над главата му въобще не го притесни. Знаеше, че през следващите 10 минути всички те бяха извънстроя – официално. Без никакви усилия той завъртя металния обръч в средата и с леко скърцане дебелата 30 см. порта се отвори. Следваше обикновена дървена врата, заключена със стандартен секретен ключ. Отварянето й отне на непознатия близо минута, но в крайна сметка и тя бе преодоляна. Пред него се откри стар, отдавна неизползван коридор, в дъното на който се виждаше стълбище, облицовано с изхабена и старомодна дървена ламперия. Този път по-бавно, странникът затвори вратата след себе си и внимателно се заслуша за чужди звуци. След като не намери причина за тревога, той тихо започна да изкачва стълбището, водещо към централната зала на Светая светих на българската държавност. Реално стълбището водеше до санитарната част на Министерски съвет, която се състоеше от 3 малки помещения в пряка връзка с централното стълбище на сградата. Непознатият леко открехна вратата и внимателно огледа огромния пуст коридор. В дъното му се чуваха приглушените гласове на дежурната охрана, намираща се пред централния вход. Без да им обръща никакво внимание, мъжът пресече широкия червен килим, с който бе застлан официалният коридор и с бързи и тихи стъпки започна да се изкачва по централното стълбище, водещо директно към втория етаж. Етажът, на който се намираше кабинетът на министър-председателя и най-близкото му обкръжение.
Натрапникът знаеше, че премиерът отдавна бе напуснал сградата и едва ли щеше да се върне тази вечер отново. Той безшумно се спусна покрай дългата стена, обсипана с куп масивни дървени врати. Отдясно останаха тържествено стърчащите флагове на Република България и Европейския съюз. Без да поглежда табелките по вратите непознатият подмина кабинета на ръководителя на изпълнителната власт и с няколко скока се добра до последната врата в коридора. Отвътре приглушено се чуваше музика – чалга.
Мъжът се облегна на стената, пое си въздух и бръкна в открит кобур, поставен на кръста му. Пистолетът бе Астра А-100 Panther. 14, 9 мм патрона в пълнителя и един в цевта. Той професионално освободи лостчето на предпазителя, след което рязко отвори дебелата дървета врата.
Заглушителят глътна шума от 3-те бързи изстрела по посока на широко бюро, поставено в ляво от прозореца. Мъжът стоящ зад него дори не осъзна случващото се. Тялото му, някак гротескно се сгърчи и плавно се плъзна под широкия плот. Непознатият направи няколко крачки по посока на жертвата и пусна един последен, контролен изстрел в главата на чиновника.
Стрелецът хвърли последен поглед върху стаята и пак така спокойно пое по обратния път през тунелите. Лицето му не изразяваше нищо. Може би единствено по-внимателните наблюдатели биха открили в сивите му очи някаква страховита удовлетвореност от добре свършената работа.

ПРЕС-СЪОБЩЕНИЕ НА МВР – 5 ЮЛИ 2012 ГОДИНА

Вчера в района на кв.”Стрелбище” в столицата бе намерен труп на прострелян мъж на средна възраст около 50 години. Лицето бе идентифицирано като М.Д. бивш служител на ГДБОП. Причините за смъртта му все още са неизвестни. Води се следствие.

ДВА МЕСЕЦА ПО-РАНО – 7 МАЙ 2012

АТЛАНТИЧЕСКИЯТ ОКЕАН, В БЛИЗОСТ ДО КАНАРСКИТЕ ОСТРОВИ
Яхтата се полюшваше едва забележимо върху прозрачната вода на закътания сред скалите залив. Макар и на 4 метра дълбочина, светлият пясък по чистото и равно морско дъно изглеждаше стряскащо близо…….

КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ

www.big5.bg