Кодекса ми замириса
Това би било дискриминация и аз съветвам да се въздържат от мърморене всички, които не желаят да предизвикат възмутено тръбене от страна на ромските правозащитни организации. Да се въздържат и да не се вайкат, че през 2100 населението на България щяло да бъде 10 милиона, от които 8 милиона роми или както там ще е прилично да ги наричаме след 90 години, защото съвсем скоро и думата „ром” ще се натовари със същата оценъчност като „циганин”, чиято употреба се счита за обидна. Да не се вайкат. Ромите ще станат 8 милиона, защото съвестно изпълняват това, за което им плащаме – размножават се.
Те не са виновни. Те са галеници на политическите ни нрави. Тъй както участват активно в икономическия живот чрез своите фирми и яхтени пристанища, така участват активно и в политическия живот чрез своята електорална битност. Колкото са те далновидни и трудолюбиви бизнесмени, толкова са и неподкупни гласоподаватели. И това се харесва на всички. Всеки, който се е явявал на избори, има грях, че се е възползвал от положението. И като казахме „избори”, да си дойдем на думата за новия избирателен кодекс.
С проекта си за кодекс ГЕРБ ми прилича на образцова домакиня, която е поканила гости и им е сготвила умопомрачително меню, но докато го е сервирала, е пръднала миризливо. В кодекса има много хубави неща. Например по отношение на изискването за уседналост съжалявам, че не съм шесторъкият Шива, та да ръкопляскам едновременно и с шестте си ръце. Харесва ми и идеята за електронното гласуване, изискването да се задраскват квадратчетата само по един определен начин и изобщо всичко, което затруднява гласуването на неграмотните, защото именно те продават евтино гласовете си и съм на мнение, че човек, който не може да прочете изборната бюлетина, едва ли е способен да вземе правилно решение за управлението на общината и държавата. Пък и да си неграмотен е един вид нарушение, защото у нас образованието е задължително.
Като разрешаваш на простите и неграмотните да гласуват, не правиш живота им по-добър (което трябва да е целта на всяко управление), а тъкмо напротив – даваш им кофти стока, която да се изкушават да продават. С гласовете си неграмотните вкарват във властта престъпни професионални политици, които после злоупотребяват с тях и вместо да подобрят живота им, задълбочават тяхната мизерия. Тъй както аз бих бил благодарен да не ме товарят с отговорността за българската металургия, от която не разбирам абсолютно нищо, така и неграмотните сами трябва да пожелаят да ги освободят от отговорността да гласуват. Това е мое много старо схващане и, учудващо, когато го излагам, ме псуват много по-малко, отколкото може да се очаква от нашия лицемерно-либерален и с леки социални оттенъци ефир.
Всеки български избирателен кодекс е ориентиран спрямо презумпцията, че на избори се тръгва злонамерено и ще се организира тайно наддаване за гласовете на простите и неграмотните. И колкото повече са простите и неграмотните, толкова по-решаващ е техният глас за изхода от всеки местен, парламентарен или президентски вот. Лошото е, че когато решава, този глас не мисли за състоянието на нацията след 50 години, а само за хонорара в изборния ден.
Това е удобно и евтино. Може би затова политическата класа има интерес масата на простите и неграмотните да е възможно по-голяма. И може би затова е такова отношението на всяка власт към образованието, науката и културата. Нация от работници и обслужващ персонал е удобна, па макар и само в краткосрочен план, докато политическата класа и масата на простите и неграмотните не започнат да преливат една в друга. А някои твърдят, че вече са започнали… Но да се върнем на избирателния кодекс.
Да, вкусни неща има в проекта. Но тъкмо докато сервира всички тези похвални блюда, ГЕРБ пръдва и разваля всичко. Чрез промяна на начина на избиране на районни кметове и кметове на малки селища, както и чрез съкращаване на броя на общинските съветници, управляващата партия нарушава три основни принципа на демокрацията – правото на глас, децентрализацията и представителността. Това им го казаха както неправителствените организации, така и действащи кметове, някои от които са били и избирани, и назначавани, тъй че имат практическа яснота по въпроса.
Ето как „Кодекса ми замириса” и ако домакинята не проветри трапезарията между двете четения, у мен ще остане неприятното усещане, че всичко в новия избирателен кодекс – и доброто и лошото – е направено само с една цел: да осигури по-добра позиция на ГЕРБ по време на задаващите се избори.
Иван Стамболов
http://sulla.bg/