Код: изгубен в прехода – Алексей Петров

„Личност с устойчива нагласа за личностно самоутвърждаване в рискова, отговорна и обществено значима дейност; склонен е да отстоява справедливи каузи, хармониращи с неговата ценностна система.

Преживял е значими идейни колизии в процеса на професионалното и образователното развитие. Активна, динамична личност, той не избягва сблъсъците при открито отстояване на собствените разбирания и убеденост. Добрите интелектуални възможности и сравнително уравновесеният характер му позволяват да проявява необходимото хладнокръвие и премереност в поведението при възникване на конфликтни взаимоотношения. Общителен, контактен човек, проявяващ афинитет към работата с хора, с много добре развити комуникативни способности. Културен, задълбочен събеседник, склонен да проявява съпричастност и ангажираност към социално значими проблеми. Има изразена потребност от постигане на успех в начинанията и намеренията си”.
Прекрасна характеристика на човек с бъдеще, би казал всеки, който чуе подобни суперлативи за някого. При това изречени не от комшията, приятеля или колегата, а от специалисти в Центъра за научно-приложна и учебна дейност по психология в МВР. Така са се произнесли през 1990 г. психолозите на силовото ведомство за най-одиозната с днешна дата личност у нас Алексей Петров.
Двайсет години по-късно психолозите мълчат, но за сметка на това говорят министри, прокурори, съдии, адвокати, политици, журналисти. Дори книги се пишат за него. Бившата барета и доскорошен най-одумван арестант се оказа неудържима муза за всевъзможни любители на евтина сергийна популярност, които проляха толкова мастило, колкото пролята кръв не са приписали на Алексей Петров дори и най-злостните му обвинители. Но дали образът на посочения за глава на Октопода силовак стана по-четлив от тези писания? Дали незапознатите с подземния и надземния живот на бандити и служби разбраха нещо повече от твърденията на Едвин Сугарев с 10-годишна давност: за злокобния триъгълник Алексей Петров – Никола Филчев – Филко Славов, за убийството на прокурора Николай Колев, за смъртта на ямболската адвокатка Надежда Георгиева?!
Новите щрихи внесе МВР – на 10 февруари т.г. арестува предизвестено оскандаления вече бивш служител на ДАНС, обвинявайки го в рекет, проституция, изнудване, пране на пари – по почти целия Наказателен кодекс. Така стартира продължителната и остро дискутирана поредица от видеозаписи с проснати на земята или подпрени до стената мъже с анцузи и по гащи. Казват, че полицейското кинаджийско сефте имало дубъл заради неизправна техника или неопитни оператори и видният арестант проявил разбиране, повтаряйки сцената със слизането по стълбите и лягането на пода. Но това може би са градски легенди.

За 8 месеца в легенда успя да се превърне и самият Алексей Петров. Но не в смисъла на приказно животоописание за храбър юнак, което се мълви от уста на уста, а в код, по който можем да разгадаем прословутия многострадален български преход – като онези енигматични знаци по неговата карта, които все още не можем да разчетем: или защото преходът не е свършил, или защото някой умишлено пропуска да ги разшифрова.

Тъй или иначе знаците са налице. И първият от тях е, че през последните 20 години няма ярка политическа фигура, която да не е била свързана с Алексей Петров в различните му битности – на барета, на каратист, на застраховател, на агент под прикритие, на специалист, учен и преподавател по сигурността, на официален съветник в службите за сигурност и на арестант. Като се почне от младежките подвизи на Петров и Бойко Борисов в каратето, но и в общата им с Румен Николов-Пашата фирма “Будоинвест”, и се мине през ген. Атанас Атанасов, Емануил Йорданов, Румен Петков, Петко Сертов. Този списък е много по-дълъг, но именно изброените хора имат пряка връзка със службите на реда и сигурността. Общото между тях е, че не само са съдействали на Алексей Петров да напредва официално и неофициално в йерархията им, но и че енергично се дистанцираха от него след задържането му.
Само с един човек на важен държавен пост обаче – Бойко Борисов – пътищата на Трактора се пресичат на три пъти: при прословутото карате и разните черни колани; малко по-късно, когато на 15 август 2002 г. на излизане от басейна “Спартак” Петров е прострелян в гърдите и крака, а тогавашният главен секретар на МВР го посещава в болницата; и сега – вече фатално, когато по време на Бойковото управление вътрешният министър арестува Алексей и го назова “Октопод” – сиреч баща на родната мафия!
Точно от тази гледна точка не са за подценяване и още две имена – на бившия главен прокурор Никола Филчев и на днешния вицепремиер и вътрешен министър Цветан Цветанов. Това са два полюса в отношението към Петров – първият е неизменен негов роб, обвиняван от противниците му, че е прикривал и подпомагал престъпната дейност Петрова, а вторият – вечен негов враг, станал лице и глас на битката за елиминирането на тайните му и явни връзки и със службите, и с подземния свят.
Досега в медийното пространство такъв непримирим враг беше единствено Едвин Сугарев. Но, знаейки анекдотичната повратливост на медиите, преди година Петров си измайстори и вечни медийни роби под формата на вестник, макар че дори и самият той като негов родител едва ли би могъл да се закълне в подобна вярност. И точно списователката на този вестник, избождайки очи, вместо да изпише вежди, изтърси:

“Алексей Петров има много роли”.

И това като че ли е най-големият му проблем. Неговият живот е обобщена схема на онова поколение младоци, които се подготвяха да живеят и работят в социализма по социалистически, но се възползваха от политическите и икономическите промени, за да станат първите капиталисти у нас, само че не в цивилизования смисъл на понятието, а в онзи, дивия, за който не е прилично да задаваш въпроса откъде се е взел първият милион на някого. Не е необяснимо защо едно бедно пастирче от помашкото село Градежница, чиито родители, както и самият той, са били преименувани под зоркото око на униформената държавна машина, решава да влезе в средното милиционерско училище в Пазарджик с думите “Аз съм се ориентирал сам”. МВР беше структурата, която тогава даваше сигурност и гарантираше растеж за хората без друг тип семейна или социална подкрепа. Не е чудно и защо един член на елитното звено за борба с тероризма след промените става “застраховател” като съучредител и член на “Аполо и Болкан”, на “Спартак”, на “Средец М”, а по-късно и на “Левски-Спартак”. Този избор направиха повечето хора, напуснали структурите на МВР, след като започнаха да ги деполитизират.

Те можеха да държат пистолети и намериха пазарна форма да продължат да го правят.

Не е чудно, че много от тези мъже доказваха състоятелността си именно с източни бойни изкуства, тъй като и това беше част от подготовката им за социалистическото бъдеще. Не е странно и това, че Алексей Петров твърде рано е осъзнал: етапът на дивия капитализъм отминава и белите якички са за предпочитане пред бицепсите и коланите. Така става член на консултативния съвет на Съюза за стопанска инициатива, а оттам и на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт, след което се впуска и в научна кариера, сдобивайки се с доцентска титла. И няма нищо по-естествено от това да затвори кръга на младежкия си избор, връщайки се в държавните силови структури, но на висока позиция – съветник в ДАНС. Като че ли му остава само една стъпка, за да застигне приятеля си от младини Бойко Борисов! И ето – той заяви, че я прави, като влиза в политиката. Вероятно осъзнал на собствен гръб, че силата на парите е нищо в сравнение със силата на властта.
Само че кое от всички тези лица, “живяни” във времето от Алексей Петров, е самият той? Кое от всички тези превъплъщения е роля и кое – неговото истинско “аз”? И дали, вървейки по естествения път на налудничавия ни преход, не е изпаднал в състоянието на онзи герой от великата книга на получилия тази година Нобелова награда за литература Марио Варгас Льоса – “Леля Хулия и писачът”. Там, мечтаейки да забогатее, за да се посвети на истинската литература, един писател съчинява безброй сценарии за радио и тв сапунки и накрая до такава степен полудява от безумията, които измисля, че започва да обърква героите и да преплита ситуациите на сериалите. Алексей Петров преплете толкова много роли, пишейки легендата за разчитането на нашия преход, че изглежда е изгубил кода, по който трябва да се разпознае истинският му образ. И за да затвори окончателно кръга, правилно се е устремил към политиката. Защото с днешна дата там е пълно с хора, които случайно или нарочно са изгубили кода на истинското си “аз”.

Ива Николова

В. Шоу