Кой да чете знаци в ислямската политическа галактика?

Създаването на Мюсюлман–демократичен съюз в България е най-ефектното политическо събитие у нас след парламентарните избори през юли. То веднага прикова върху себе си вниманието и на партийни лидери, и на социолози, и на анализатори. Светкавично се завъртя и познатата въртележка от взаимни обвинения и подозрения – кой има интерес от такава партия, заплаха ли е тя за националната сигурност и нарушени ли са някакви закони с нейното оповестяване. Дискусията, както по традиция се случва, когато има неочаквани раздвижвания, се плъзна по външните белези на фактологията и поне досега никой не е направил опит да анализира явлението в неговия генезис и дълбочина.

А в този случай съдържанието и политическият потенциал на появата на новия мюсюлмански съюз са по-интересни за разсъждения, отколкото неговата показност. Нека да започнем от сравнението – има ли аналог на Балканите новопоявилият се тук Мюсюлмански съюз? Ако се чудите и губите време да намерите отговор, ще ви спестя усилията. Има. По идейни параметри сравнение може да се прави с Партията на демократичната акция в Босна. Неин сегашен лидер е Сюлейман Углени. Тя има влияние и в областта Санджак на територията на Сърбия.

Политическата концепция на ислямодемокрацията като ислямска разновидност на християндемокрацията е в основата и на управляващата в Турция Партия на благоденствието и развитието на Реджеб Ердоган.

Явлението не е ново за региона, но е непознато в България. За пръв път тук се прави заявка за партия, която да стане медиатор на политически послания, пречупени през ислямската ценностна и религиозна система. Твърдения като това на премиера Бойко Борисов – както е цитиран в интернет издания, че става въпрос за формация на противоконституционна основа, са по-скоро прибързани, най-малко защото изпреварват евентуално легитимно произнасяне на Конституционния съд. Нещата не са никак елементарни. Подходът при създаването на съюза показва отчитане на различни юридически и политически детайли. Ако проблемът опираше до обикновена емоционална провокация, щеше да се разреши бързо и лесно. В случая е  налице очевиден и старателно реализиран замисъл.

Целият материал можете да прочетете тук: www.koritarovonline.hostzi.com

Георги Коритаров