Кой дърпа конците на главния прокурор? С извинение за въпроса.
Новият зам.-главен прокурор на България се казва Галина Тонева. Висшият съдебен съвет одобри в сряда с впечатляващо мнозинство предложението на главния прокурор Борис Велчев за този пост. За Тонева са гласували 23 от общо 25-те членове на съвета. Все още не са известни мотивите, с които Велчев е убедил колегите си да назначат дамата на мястото на заместника му Манчев, чийто мандат изтича през юни. Онези от медиите, които обърнаха внимание на събитието, го отразиха само като свършен факт. Други отбиха номера със служебна информация за професионалната кариера на Тонева. Била някога преподавател в школата на МВР в Симеоново, после прокурор, след което станала апелативен съдия. Към момента на сегашния й избор е зам.-председател на Софийския апелативен съд.
Дотук нищо, което да отговори на въпроса защо главният прокурор е харесал Тонева за свой заместник. Освен това, че е жена. А Велчев, напомня един ежедневник, обявил отдавна намерението си да издигне кандидатурата на представителка на нежния пол.
С името на Тонева обаче е свързан големият провал на държавното обвинение, откакто Велчев е главен прокурор. Тонева първа спъна държавното обвинение в опитите му да постигне осъдителна присъда за трима българи и двама украински граждани в делото за убийството на експремиера Андрей Луканов. Василев, Ленев, Георгиев, Русов и Кичанов бяха признати от Софийския градски съд за извършители на престъплението. Но в Апелативния Тонева като председател на състава, който гледа делото, и други две нейни колежки, обявиха петимата за невинни. Защото показанията на обвиняемите „бяха изтръгвани с насилие”. Прокуратурата обжалва решението. Но пък избра тя да бъде представлявана пред последната инстанция – Върховния касационен съд, от прокурора Борислав Йотов. Той не се включи в дамския апелативен хор от правозащитници. Но създаде прецедент в съдебната практика, декларирайки в съдебната зала своята убеденост, че петимата обвиняеми може да са убили Луканов, но може и да не са. В делото липсвали, според него, доказателства за вината им.
Формално Йотов има право да изразява лично мнение пред съда. Защо обаче точно той беще удостоен с честта да участва в тази решаваща за делото фаза след години на принудителна почивка във Върховната касационна прокуратура? „И аз се чудя”, призна чистосърдечно той пред журналистка от столичен вестник. Артистизмът на Йотов улесни съвсем състава от Наказателната колегия на Върховния касационен съд, предвождан от шефа на колегията Румен Ненков. Той реши спора в полза на апелативните съдийки. Уж пак заради употреба на някакво насилие срещу обвинаемите. Но и с внушението, че тези петимата не са убийците на експремиера. До последно не беше ясно дали хората на Велчев ще използавт докрай законовата процедура да спасят делото. В което – и според Софийския градски прокурор Николай Кокинов, и според състава на Софийския градски съд, всички доказателства за вината на петимата обвиняеми, събрани в хода на предварителното разследване и на съдебното дирене, са безспорни. Макар и ден преди да изтече срокът, Кокинов депозира искане за ново разглеждане на делето по същество от друг състав на Върховния касационен съд. Той обаче отхвърли искането. Мотивът им е изключително спорен. Но Наказателно процесуалният кодекс не дава възможност за друг протест. Следващата инстанция е само Господ.
Разказани така, съдебните перипетии около делото „Луканов” изглеждат законосъобразни. Прилагано ли е насилие върху обвиняемите? Прилагано е, твърдят единодушно Тонева и колежките й Данова и Цонева от Софийския апелативен съд. Заключението им е потвърдено от състав на Наказателната колегия във Върховния касационен съд. Трябва ли тази позиция на Тонева да поражда недоумение по решението на главния прокурор да я предложи за свой заместник? В никакъв случай. Дори напротив. С този си жест Борис Велчев доказва само, че е широко скроен човек, който не гони карез за честни професионални изяви. Но при едно единствено условие. Ако позицията на апелативната съдийка Тонева по делото „Луканов” наистина е честна и професианална. В материалите по делото обаче не могат да бъдат открити доказателства нито за първото, нито за второто. Твърдението на апелативния състав, председателстван от Тонева, че спрямо трима от обвиняемите е била приложена физическа и морална принуда да признаят участието си в заговора за убийството на експремиера, е неистина, меко казано. Съдийките не уточняват какво според тях е морална принуда. Вероятно защото трябва да стъпят върху много тънък лед. Морална принуда ли е способността на разследващи полицаи и следователи да разкрият истината за участието на заподозрените в престъплението, водейки разпитите? Не, разбира се. Това е вечната игра на котка и мишка, в която винаги печели по-умният.
По въпроса за физическото насилие има решение на друг съд. И то е, че Юри Ленев не е бил бит от полицаите при задържането му. Както твърди Ленев. Спрямо него е употребена само позволена от закона сила заради отказа на гражданина да се подчини на заповедите на полицейските служители. А по жалбите на българина Георги Георгиев и украинския гражданин Алексей Кичатов въобще е отказано да бъде образувано съдебно дело поради липса на доказателства за извършено престъпление. Другите двама от обвиняемите – Василев и Русов, никога не са имали претенции за приложено спрямо тях насилие. Истина е, че съдебното решение по жалбата на Ленев излиза след като трите апелативни съдийки са се произнесли по делото за убийството на Луканов. Но към онзи момент то вече е в ход. А Тонева, Данова и Цонева нямат законово право да изземват функциите на военните си колеги, предрешавайки казуса вместо тях. Още по-странно е обаче, че когато върховният наказателен състав на Румен Ненков взема на юнашко доверие твърдението на апелативните съдийки за физическо насилие над обвиняеми по делото „Луканов”, военните магистрати вече са отхвърлили на първа инстанция жалбата на Ленев. И е вече факт, че жалбите на Георгиев и Кичатов са оставени без последствия. А е въпрос на броени дни последната военна инстанция да се произнесе окончателно за Ленев. Което и става. Решението на магистратите с пагони не потвърждава нито апелативната позиция, нито тази на Върховния касационен съд.
Безсмислено е да питате коя е причината за това крещящо процесуално нарушение от страна на гражданските съдебни инстанции по толкова важно за съдбата на делото „Луканов”. Първо, защото няма кой да ви отговори. И второ, защото отговорът е очевиден. Без мотива за физическо насилие върху обвинаемите задачата на Апелативния и на Върховния касационен съд да оправдаят Василев, Ленев, Георгиев, Русов и Кичатов би била изключително трудна за изпълнение. Имало ли е подобна препоръка към съдиите? Откъде е дошла тя? Какво е преборило декларативната независимост на българската съдебна система, в която все по-малко хора вярват? Политически авторитети или обикновени рушветчии? Друг е актуалният въпрос сега. Защо главният прокурор се е присъединил към тази компания, предлагайки за свой заместник съдия Галина Тонева? Още повече, че решението на Тонева и колежките й да обявят за невинни петимата обвиняеми не се изчерпва с твърдението за изтръгнати с насилие самопризнания. В мотивите за решението си съдийките са направили опит да разбият на пух и прах основни факти и доказателства, дали основание на състава от Софийския градски съд да постанови доживотен затвор за петимата обвиняеми. Резултатът обаче е плачевен. Творението им е обида за всеки средностатистически читател с претненции да разсъждава логично. Ето някои от знаковите постижения на апелативните съдийки.
Показания на свидетели пред следователя, а после и пред състава на Софийския градски съд, разкриват по безспорен начин как оръжието на престъплението се е оказало в ръцете на Александър Русов, разстрелял с него Луканов на 2 октомври 1996 г. Установен е всеки участник във веригата – от Алексей Кичатов, който поръчва на българина Веселин Балев да му намери пистолет, през следващите посредници до казанлъчанина, осигурил 9-милиметровия макаров, и до съгражданина му, направил в частната си работилница заглушителя. Балев свидетелства как и от кого е получил лично пакета с оръжието, заглушителя, още един пистолет и патроните за тях през февруари 1996 г. при Петолъчката край Сливен. Как и къде е предал на Кичатов и съгражданина му Юри Купеткин пакета. Думите му са потвърдени от останалите по веригата. Кичатов, от своя страна, разказва, че с единия от пистолетите е убит в София през март същата година друг украинец. После сочи къде е крил оръжието. И накрая го дал на Русов да застреля експремиера. Балистиците от МВР потвърждават на свой ред, че точно с този 9-милиметров макаров е убит и украинецът Сергей Шанин, както е казал Кичатов, и Андрей Луканов. Пак както е казал Кичатов. Тези, както и редица други гласни, писмени и веществени доказателства в делото, дават основание на съдия Георги Георгиев да изгради убеждението си виновно участие на Василев, Ленев, Георгиемв Русов и Кичатов в заговор за убийството на бившия български премиер.
Апелативният съд обаче отхвърля категорично заключението на Градския съд, че пистолетът, с който е застрелян Луканов, е пистолетът, доставен от свидетеля Балев. Единствено безспорно за съдийките е признанието на Балев, че е посредничил при закупуването на оръжие. Сведетелят обаче, твърдят съдийките, „е проявил колебание и несигурност относно това”, дали Кичатов е присъствал на предаването на пистолета. Какво е според „несигурност и колебание”, според съдийките? Пистолета, разказва Балев, беше предаден от Марин на Юрий Кутепкин на бензиностанцията на „Шел” край Айтос. Юрий платил за оръжието. Кичатов бил ли е с Кутепкин на срещата? „На тази среща може да са присъствали и Олег, и Алексей, но не мога да си спомня сега. Били сме много пъти заедно”, отговаря Балев в съда. Следва въпросът имало ли е друг случай, в който Юрий и Алексей са искали от него да ги снабди с оръжие? В залата присъства ли някой от тях? „Нямам спомен, казва Балев, да е имало друг случай, когато те са ме молели за оръжие. Говорейки за Алексей, имам предвид подсъдимия Кичатов, но сега в момента много е отслабнал.” Сигурен ли е Балев, че оръжието, доставено на бевзиностанцията, е „Макаров”? Отговорът му е: „100% за марката на пистолета нищо не мога да кажа. Спомням си, че се споменаваше за „Макаров”. Лично не съм конкретизирал този пистолет нито с виждане, нито с пипане. Не сме коментирали въобще пистолета.” Прокурорът иска, защитниците не възразяват и съдът решава да опресни паметта на Балев, като в залата бъдат прочетени показанията му пред следователя за това, кои са присъствали при предаването на пистолета при бензиностанцията на „Шел”, какво е имало в пакета, видял ли е той пистолета, разменени ли са били пари, кога е станала срещата, Кутепкин и Кичатов присъствали ли са на нея, кога е видял двамата за последен път. Прочитат ги. След което свидителят Балев обяснява: „Че случаят е бил през 1995-1996 г., е вярно. Вярно е, че Марин беше с бял микробус. Но относно заплащането и конкретизирането на един или два пистолета и марката „Макаров”, то марката беще уговорена още в началото, но не мога да съм сигурен, че пистолетите са били два. Явно тогава съм казал пред следователя това, което си спомням. Може да съм видял, че единият пистолет е бил с дълга, а другияст с къса цев, но дали са взети и двата, не си спомням 100%”.
Пред съда Балев се колебае и за цената, платена от украинците за услугата. Но не и за това, били ли са и двамата при предаването на оръжието до бензиностанцията край Айтос. „Когато се разделихме с украинците, заявява свидетелят, те не можеха да ми посочат адрес, аз ги питах къде отивате, те не ми посочиха никакъв адрес, но може би те не са имали никакъв адрес.” Съдийките обаче продължават да търсят по вода теле. На тях не им е достатъчно сведетелството на Балев пред следствието и съда, както и на Кичатов пред следователя за предаването на оръжието при бензиностанцията край Айтос. За да стигнат накрай до великото си откритие: „Не са били открити други свидетели, които да са възприели как свид. Балев дава на подс. Кичатов оръжието”. Да повторим фактите. Балев заявява, че е дал оръжието на Кичатов. Кичатов, от своя страна, потвържвата, че го е получил от Балев, и после го дал на Русов, както го е посъветвал Кутепкин, за да убие с него Луканов. Балистиците от МВР пък гарантират, че разстрелът на експремиера е извършен с пистолета, за който Кичатов е разказал как го е получил от Балев.
Е, за какво са им на апелативните съдийки и свидетели, които да са видели как Балев предава пистолета на Кичатов? Какво обсъждат трите дами? Конспиративни действия на хора, които се канят да извършат престъпление? Или записи на сцени от къщата на шоуто „Биг брадър”? Който иска да се наслади на тези и други подобни мисловни пируети на трите дами, може да го направи, като прочете мотивите им за оправдателната присъда на Василев, Ленев, Георгиев, Русов и Кичатов. Дали обаче главният прокуро Борис Велчев е останал възхитен, когато ги е чел? Едва ли. Човекът не е дал досега повод за подозрение към интелектуалните му способности. Въпросът, дали все пак ги е чел, е излишен. Обратното би означавало абсолютна безотговорност към системата, която ръководи. Очевидно е и друго. Че някой успешно капсулира държавното обвинение със свои послушковци. Кой обаче е този „някой”? Няма как да е самият Борис Велчев. Той по-скоро изглежда, че е изпълнител на чужда воля. С извинение.
Ангелина Петрова